Как да успяват децата в новия свят
Още по тематиката
БАСКОМ: 30% от българите в чужбина биха се върнали, 21% се двоумят
Софтуерната асоциация регистрира 19% растеж на приходите в бранша за 2017 година
27 ное 2018
Образование за мениджъри в крайник с времето
Как се трансформират и MBA стратегиите
23 ное 2018 Организация на конференцията:
Форум " Образование за бъдеще " сплотява самодейностите и предходни просветителни конференции на 11 водещи в образованието организации, измежду които " Америка за България ", AmCham и " Заедно в час ", Industry Watch, " Образование 2030 " и други Представители на Европейската комисия и Европейския парламент също показаха отчети и авторитетни отзиви за българското обучение. Форумът беше извършен в цялостно партньорство с МОН, като техни специалисти участваха в голям брой панели, като показаха позициите на министерството, както и сегашни и бъдещи начинания и цели. Бизнесът също беше необятно показан от над 60 организации.Живеем в мълниеносно изменящ се свят, в който технологиите прекатурват и преобразяват обичайните специалности. Предполага се, че единствено до 5 години 20% от актуалните специалности ще бъдат автоматизирани и действително ще изчезнат от пазара на труда. Технологиите са на всички места – модерните художници, дизайнери и фотографи работят с (най-малко) photoshop; офис служащият би трябвало да владее освен Excel, само че и би трябвало да има знания за облачни услуги и бази данни. Дори работещите в съвременни заводи би трябвало да знаят по какъв начин да боравят с машини с интерактивни интерфейси и да могат независимо да позволяват проблеми.
В тази ускорена модерност ключът за бъдещето е образованието. Как се приготвят учениците не е проблем единствено на България, само че тук той е по-голям, в сравнение с в други европейски страни. В момента съвсем няма просветителна система е света, даже в най-развитите западни страни, която да се оправя с този проблем. Добавената стойност, която програмисти, технологии и изобщо цифрово грамотни фрагменти генерират, е голяма, само че даже на европейско равнище хипотетичният съгласно бизнеса дефицит на сходни фрагменти се изброява в милиони.
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Образованието е нескончаем развой, който се трансформира мъчно - проектира се постепенно и се преподава от педагози и експерти, които с години са учили, с цел да стигнат до равнището, на което са сега. Нова технология може да обезсмисли всичко това за година и половина.
Тези и още проблеми бяха разисквани на тазгодишната конференция " Образование за бъдеще " с наличието на държавни институции, просветителни специалисти, неправителствени организации и над 60 представители на бизнеса. От конференцията стана ясно, че са налични доста начинания за развиването на образованието в България и фокуса върху дигитализацията. Един от най-важните уроци от конференцията беше, че няма потребност да се открива топлата вода, защото доста други страни са по-напред в новаторското обучение – нужна е репликация.
Това е преимуществото на изоставащия, само че към този момент България не съумява да се възползва от него.
Веднъж усвоени, положителните практики би трябвало да бъдат мултиплицирани на национално равнище – нещо, което към този момент не получава задоволителен институционален фокус тук. Всеки от огромните IT бизнеси има лична академия за IT гении, както и стратегии да се предизвиква проучването на приложно програмиране още в гимназията. В България също така има над 200 новаторски учебни заведения, които с разрешението на МОН иновират и цифровизират. Мултиплицирането на положителните практики обаче е въпрос и на запас, и на административна и политическа поддръжка от страна на министерството.
Ускорената рационализация носи и опасности - криворазбраната цифровизация в образованието може елементарно да се трансформира в безполезна реплика. Технологиите не престават да еволюират с неистови темпове и наблягането на това да се учи X технология в час е обречено да се провали. Представители на най-различни бизнеси и IT академии, включващи " Телерик ", SAP Labs, " Вистеон ", Hewlett-Packard Enterprise и други, се съгласиха за значимостта да се сътвори цифрово и предприемаческо мислене на учениците, а не просто образованието постоянно да се пробва да гони характерни механически умения, които рискуват да се обезмислят до завършването им.
Идеята на всичко това е българското обучение да се преобрази изцяло, технологиите да се ползват хоризонтално като прийом за проучването на всичко друго – с цел да се образува метод на мислене, който се приспособява към цифровите модели, вместо да се върже към един или различен от тях. Това не може да се случи без присъединяване на бизнеса. В околните 10 години се чака една четвърт от учителите да се пенсионират, а към този момент се усеща мощен дефицит на педагози, макар че педагогиката е една от най-търсените специалности във висшите образователни заведения (защото е лесна за довеждане докрай по думите на Светлозар Георгиев от " Телерик " ).
Сред към момента наличните учители намирането на фрагменти информатици, математици и физици е още по-трудно, декларира Димитрина Тодорова – шеф на професионалната гимназия по компютърно програмиране и нововъведения в Бургас. А в случай че можете да намерите подобен преподавател с действителен опит на пазара и с модерните технологии и способи, значи сте намерили " еднорог ". Много по-често е добре да се откри млад кадър с верния метод на мислене и да се работи за тренирането му.
Бизнесът търси способи да вкара повече от личните си служащи в гимназиите, с цел да предават опита си на учениците, само че високите условия за педагогическа тапия основават пречки и дългогодишни бюрократични стени. Въпросните стени се преодоляват с договаряния, локални партньорства и към този момент работещи схеми, като да вземем за пример ДОМИНО, която се случва със съдействието на швейцарската камара. На национално равнище обаче неналичието на елементарен механизъм за влизането на бизнесмени в час си остава факт, макар че МОН обявиха, че работят по въпроса и има избран прогрес в улесненията.
Проблем за България са и регионалите разлики. По данни на ДОМИНО в Северозападна България съвсем няма схеми за просветително подпомагане сред бизнес и образователни заведения по простата причина, че там липсва сериозна маса добре развъртян бизнес, който да си разреши разноските, свързани с тренирането и подпомагането на развиването на гимназисти.
Конференцията " Образование за бъдеще " продължи два дни и илюстрира доста обещаващи стратегии и начинания, както и напъните на МОН да навакса в разнородни сфери. Форумът също сподели и разнообразните аргументи, поради които тези начинания още не са постигнали всеобщ и съгласуван триумф, както на всички ни се желае. Както сподели изпълнителният шеф на HPE в България, Ираван Хира, най-малко към този момент имаме диагноза, въз основата на която да работим. Заключенията на конференцията:
- консенсус за нуждата учителите да получават повече на практика опит, по опция в институции с разнообразни профили;
- процедура за продължаващи образования и специализации на учителите;
- основаване на принадлежности за оценяване на качеството на образованието и промени в обичайните способи за оценяване – МОН съобщи подготвеност да осъвремени изпитните стратегии, както и приемането на професионална квалификация;
- опция за експерти от бизнеса и академични преподаватели да преподават на възпитаници като гост-учители, без да им е нужна педагогическа дееспособност. Бизнесът желае това отдавна, а МОН даде обещание, че създава решения;
- технологиите да са базова част от учебната екосистема - " безшевно " вклчюване, което да улеснява образователния развой и връзката на учители и възпитаници.
БАСКОМ: 30% от българите в чужбина биха се върнали, 21% се двоумят
Софтуерната асоциация регистрира 19% растеж на приходите в бранша за 2017 година
27 ное 2018
Образование за мениджъри в крайник с времето
Как се трансформират и MBA стратегиите
23 ное 2018 Организация на конференцията:
Форум " Образование за бъдеще " сплотява самодейностите и предходни просветителни конференции на 11 водещи в образованието организации, измежду които " Америка за България ", AmCham и " Заедно в час ", Industry Watch, " Образование 2030 " и други Представители на Европейската комисия и Европейския парламент също показаха отчети и авторитетни отзиви за българското обучение. Форумът беше извършен в цялостно партньорство с МОН, като техни специалисти участваха в голям брой панели, като показаха позициите на министерството, както и сегашни и бъдещи начинания и цели. Бизнесът също беше необятно показан от над 60 организации.Живеем в мълниеносно изменящ се свят, в който технологиите прекатурват и преобразяват обичайните специалности. Предполага се, че единствено до 5 години 20% от актуалните специалности ще бъдат автоматизирани и действително ще изчезнат от пазара на труда. Технологиите са на всички места – модерните художници, дизайнери и фотографи работят с (най-малко) photoshop; офис служащият би трябвало да владее освен Excel, само че и би трябвало да има знания за облачни услуги и бази данни. Дори работещите в съвременни заводи би трябвало да знаят по какъв начин да боравят с машини с интерактивни интерфейси и да могат независимо да позволяват проблеми.
В тази ускорена модерност ключът за бъдещето е образованието. Как се приготвят учениците не е проблем единствено на България, само че тук той е по-голям, в сравнение с в други европейски страни. В момента съвсем няма просветителна система е света, даже в най-развитите западни страни, която да се оправя с този проблем. Добавената стойност, която програмисти, технологии и изобщо цифрово грамотни фрагменти генерират, е голяма, само че даже на европейско равнище хипотетичният съгласно бизнеса дефицит на сходни фрагменти се изброява в милиони.
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Образованието е нескончаем развой, който се трансформира мъчно - проектира се постепенно и се преподава от педагози и експерти, които с години са учили, с цел да стигнат до равнището, на което са сега. Нова технология може да обезсмисли всичко това за година и половина.
Тези и още проблеми бяха разисквани на тазгодишната конференция " Образование за бъдеще " с наличието на държавни институции, просветителни специалисти, неправителствени организации и над 60 представители на бизнеса. От конференцията стана ясно, че са налични доста начинания за развиването на образованието в България и фокуса върху дигитализацията. Един от най-важните уроци от конференцията беше, че няма потребност да се открива топлата вода, защото доста други страни са по-напред в новаторското обучение – нужна е репликация.
Това е преимуществото на изоставащия, само че към този момент България не съумява да се възползва от него.
Веднъж усвоени, положителните практики би трябвало да бъдат мултиплицирани на национално равнище – нещо, което към този момент не получава задоволителен институционален фокус тук. Всеки от огромните IT бизнеси има лична академия за IT гении, както и стратегии да се предизвиква проучването на приложно програмиране още в гимназията. В България също така има над 200 новаторски учебни заведения, които с разрешението на МОН иновират и цифровизират. Мултиплицирането на положителните практики обаче е въпрос и на запас, и на административна и политическа поддръжка от страна на министерството.
Ускорената рационализация носи и опасности - криворазбраната цифровизация в образованието може елементарно да се трансформира в безполезна реплика. Технологиите не престават да еволюират с неистови темпове и наблягането на това да се учи X технология в час е обречено да се провали. Представители на най-различни бизнеси и IT академии, включващи " Телерик ", SAP Labs, " Вистеон ", Hewlett-Packard Enterprise и други, се съгласиха за значимостта да се сътвори цифрово и предприемаческо мислене на учениците, а не просто образованието постоянно да се пробва да гони характерни механически умения, които рискуват да се обезмислят до завършването им.
Идеята на всичко това е българското обучение да се преобрази изцяло, технологиите да се ползват хоризонтално като прийом за проучването на всичко друго – с цел да се образува метод на мислене, който се приспособява към цифровите модели, вместо да се върже към един или различен от тях. Това не може да се случи без присъединяване на бизнеса. В околните 10 години се чака една четвърт от учителите да се пенсионират, а към този момент се усеща мощен дефицит на педагози, макар че педагогиката е една от най-търсените специалности във висшите образователни заведения (защото е лесна за довеждане докрай по думите на Светлозар Георгиев от " Телерик " ).
Сред към момента наличните учители намирането на фрагменти информатици, математици и физици е още по-трудно, декларира Димитрина Тодорова – шеф на професионалната гимназия по компютърно програмиране и нововъведения в Бургас. А в случай че можете да намерите подобен преподавател с действителен опит на пазара и с модерните технологии и способи, значи сте намерили " еднорог ". Много по-често е добре да се откри млад кадър с верния метод на мислене и да се работи за тренирането му.
Бизнесът търси способи да вкара повече от личните си служащи в гимназиите, с цел да предават опита си на учениците, само че високите условия за педагогическа тапия основават пречки и дългогодишни бюрократични стени. Въпросните стени се преодоляват с договаряния, локални партньорства и към този момент работещи схеми, като да вземем за пример ДОМИНО, която се случва със съдействието на швейцарската камара. На национално равнище обаче неналичието на елементарен механизъм за влизането на бизнесмени в час си остава факт, макар че МОН обявиха, че работят по въпроса и има избран прогрес в улесненията.
Проблем за България са и регионалите разлики. По данни на ДОМИНО в Северозападна България съвсем няма схеми за просветително подпомагане сред бизнес и образователни заведения по простата причина, че там липсва сериозна маса добре развъртян бизнес, който да си разреши разноските, свързани с тренирането и подпомагането на развиването на гимназисти.
Конференцията " Образование за бъдеще " продължи два дни и илюстрира доста обещаващи стратегии и начинания, както и напъните на МОН да навакса в разнородни сфери. Форумът също сподели и разнообразните аргументи, поради които тези начинания още не са постигнали всеобщ и съгласуван триумф, както на всички ни се желае. Както сподели изпълнителният шеф на HPE в България, Ираван Хира, най-малко към този момент имаме диагноза, въз основата на която да работим. Заключенията на конференцията:
- консенсус за нуждата учителите да получават повече на практика опит, по опция в институции с разнообразни профили;
- процедура за продължаващи образования и специализации на учителите;
- основаване на принадлежности за оценяване на качеството на образованието и промени в обичайните способи за оценяване – МОН съобщи подготвеност да осъвремени изпитните стратегии, както и приемането на професионална квалификация;
- опция за експерти от бизнеса и академични преподаватели да преподават на възпитаници като гост-учители, без да им е нужна педагогическа дееспособност. Бизнесът желае това отдавна, а МОН даде обещание, че създава решения;
- технологиите да са базова част от учебната екосистема - " безшевно " вклчюване, което да улеснява образователния развой и връзката на учители и възпитаници.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ