Приказка за Сфинкса
Още от антични времена, когато светът бил напълно млад, на огромното плато Гиза в Египет се издига най-голямата и внушителна скулптура, съществувала в миналото. Това е Сфинксът – необичайно творение с тяло на лъв и глава на човек, което пази входа към огромните египетски пирамиди. Хората вярвали, че величественият Сфинкс е олицетворение на самия Слънчев бог – с тяло на лъв, тъй като това царствено животно символизира Слънцето, и с глава на фараон, тъй като той е наследник на Слънцето и основоположник на ръководещата династия на Египет. Така Сфинксът е земният облик и на двамата: на бащата Слънце и на неговия син – младото Слънце. От незапомнени времена Сфинксът стои на пост, обърнал поглед на изток към изгрева, и пази античното познание. Съществуват митове, че Сфинксът е жив и нощем броди из пустинята, а заран се връща на мястото си като страж на пирамидите.
Веднъж през нощта едно момченце се спуснало бегом към Сфинкса и потърсило леговище в лапите му. То било слабичко и недохранено, облечено цялото в дрипи. В очите му имало сълзи, само че все пак брадичката му била вдигната високо. Смелото момче ненавиждало несправедливостта и пособие на по-слабите. За зла орис майка му, която доста го обичала, умряла и татко му се оженил още веднъж. Мащехата намразила почтеното дете от пръв поглед – непрекъснато го тормозела с непостижима работа и измисляла неистини, с цел да го злепостави пред татко му и по този начин да му отнеме привилегиите на първороден наследник. Злата жена желала парцелите да останат за личните ѝ деца, по тази причина се чудела по какъв начин да го прогони. Същата вечер тя била оставила на масата преди малко изпечен самун и горкото дете, което през целия ден не било яло, доста желало да си отчупи от коричката му и да засити глада си, само че удържало и не протегнало ръка към хляба. Мащехата, която знаела, че момчето е гладно, и преднамерено била оставила самуна от горната страна, го изчакала да излезе, наронила няколко трохи и го скрила. Когато се върнал бащата и всички от фамилията седнали към масата, мащехата обвинила почтеното момче, че скрито е изяло хляба, и в този момент всички трябвало да си легнат гладни. Ядосал се бащата на сина си, споделил му, че е неблагодарник, който краде от залъка на фамилията си, и го прогонил на открито. Момчето, гладно и обезверено, побягнало надалеч. Не виждало накъде отива, и внезапно се озовало в подножието на Сфинкса – пазителя на света. Едва когато светлините и топлината на дома към този момент били надалеч, момчето се свило в каменните лапи и горко заплакало. Жалело за умрялата си майка, за неналичието на топлота и бащина поддръжка, за невъзможността да върви на учебно заведение и да получи знанията, за които копнеело сърцето му. Тъй като нямало никакъв различен спомен от скъпата си майка, с изключение на едно бижу, което в никакъв случай не махало от врата си, то свалило амулета и занареждало на глас неволите си. Момчето не знаело, че украшението има вълшебен сили. То било с облика на Маат – богинята на истината и справедливостта, която пазела момчето от всякакво зло. Именно тя го отвела в сигурност в лапите на великия Сфинкс, висшия господ, който бдял над света и въздавал правдивост.
Когато Сфинксът чул жалбите на детето, проговорил с човешки глас:
– Недей да плачеш, благо момче. Животът ти не е елементарен, само че ти си определен за велики каузи. Пътят към истината е сложен, по тази причина ориста ти сервира толкоз тествания. Знай обаче, че единствено смелите съумяват да се изправят против страховете си и да запазят силата на сърцето си.
Момчето се стреснало, като чуло тези думи, и страхливо попитало:
– Кой си ти, който ми приказваш?
– Аз съм великият господ Ре, който бди над света в облика на Сфинкс. Грижа се слънцето да изгрее и вардя живота на земята. Аз съм този, който дава познание и подарява безконечен живот – дал отговор Сфинксът.
– О, божествени Ре, смили се над мен! Помогни ми в моята тежка неволя – изплакало момчето.
– Слушай в този момент, дребни приятелю, ще ти опиша една история – отвърнал му Сфинксът. – Тя е за популярен държател, който трябваше да мине през огромни изпитания – тъкмо като теб. Името му е Тутмос IV. Той беше по-малкият наследник на фараона и по тази причина не му беше писано да бъде правоприемник на трона. Един ден обаче пристигна на лов в този регион и защото беше доста изтощен, легна и заспа. Тогава в съня му се явих аз. Казах му, че аз съм Сфинксът, само че каменното ми тяло лежи засипано под пясъците на пустинята. Ако той извърши непостижимия героизъм да ме изкопае от пясъка, ще го направя цар на Египет.
Тук Сфинсът замълчал и се унесъл в мемоари. Малкото момче обаче нямало самообладание да чуе края на историята:
– И какво стана с него? Успя ли да се оправи със задачата? – попитало то нетърпеливо.
Сфинксът се върнал към сегашното и траял с описа си.
– О, да. Тутмос беше самоуверен и съдбоносен юноша. Той не се поколеба и за момент – откри хора и извърши велико дело. Така се въздигнах аз от пясъците на времето, с цел да бодърствам над великото египетско царство, а Тутмос стана фараон на Египет и цари в мир и благополучие.
Момчето слушало в унес тази невероятна история. „ Нима в действителност е допустимо да извършиш мъжество, което да реши ориста ти вечно? “ – чудело се то.
– Ако извършиш популярен подвиг – споделил му Сфинксът, – и теб ще възнаградя богато. Готов ли си да направиш най-трудното на света?
Зарадвало се бедното дете и макар уплахата било готово на всичко, с цел да получи благоволението на Сфинкса.
– И по този начин, задачата ти ще е да се върнеш вкъщи. Да понасяш всички тествания, без да се озлоби сърцето ти, без да негодуваш против ежедневната неправда. Ако успееш да не възроптаеш против униженията и да следваш неумолимо пътя на истината, ще получиш най-голямата премия.
– Какъв героизъм е това? – попитало момчето със подозрение. – Виж Тутмос, той в действителност е направил велико дело, а аз би трябвало просто да се върна вкъщи и да понеса живота, който имам.
– Мислиш, че твоята задача е по-лесна от тази на Тутмос? – попитал го развеселен Сфинксът. – Много грешиш! Младият принц заставам в пустинята месеци наред, преди да съумеят да извадят единствено главата ми от пясъка. Беше нужна религия и твърдоглавие, с цел да извърши задачата си до дъно.
Сфинксът помълчал, сетне траял:
– Поръчението, което ти давам, е доста по-трудно от това на Тутмос, тъй като усилието ти ще продължи години наред. Лесно е да направиш изпитание еднократно, само че ще е нужно самообладание и религия, с цел да продължиш напред, когато ситуацията стане нетърпимо. Безропотно да понасяш неправда и презрение – за това се желае мощ. Ще успееш ли да опазиш сърцето си да не закоравее? Да не пожелаеш да отвърнеш на злото със зло? Това би бил в действителност голям героизъм.
Замислило се надълбоко момчето, сетне промълвило:
– Не знам дали ще се оправя. Понякога е толкоз мъчно да запазиш вярата си в хората и да се надяваш, че утрешният ден ще е по-добър от днешния. И въпреки всичко ще опитам – споделило то уверено.
Върнало се вкъщи момчето, въпреки и с натежало сърце. Не било по никакъв начин елементарно да запазиш духа си жизнен там, където те ненавиждат и ти желаят злото. Богинята Маат обаче му давала сили да не се поддава, а всяка вечер момчето се прибирало в нозете на Сфинкса, където намирало разтуха от ежедневните компликации. Сфинксът му разказвал истории за отминали времена и антични царе, за това по какъв начин са издигнати пирамидите и какъв е пътят към безсмъртието.
Разправил му за огромната пирамида на фараона Хуфу, чието име на староегипетски значи „ Дворецът на светлината “. Пирамидата била облицована с ослепителен бял камък, който излъчвал зарево под лъчите на слънцето. Разказвал му за неуморния труд и големите старания, нужни за построяването на пирамидите.
Слушало в унес момчето за градежа на величествените пирамиди, за специфичните храмове и основата им, за уменията на техните строители, които издигнали несравними по мярка и майсторско осъществяване паметници. Слушало и мечтаело един ден и то да се подреди измежду тези велики мъже, които освен оставили след себе си монументи, удивляващи всички последващи генерации, само че също по този начин разбрали тайните на сътворението и безконечния живот.
Така се изтърколили годините и под упътванията на Сфинкса момчето станало мъж, заслужен за удивление. Сфинксът извършил обещанието си: дал му най-голямата премия, която някой можел да си пожелае – тайната на безсмъртието.
Под негово управление младият мъж овладял античното познание и научил пътя към отвъдния свят. Неговата закрилница – богинята на справедливостта Маат – се погрижила истината да спечелва и младежът заел полагащото му се място на първороден наследник. Сърцето му обаче се стремяло към нещо по-голямо – той желал да служи на хората и да им демонстрира пътя към безконечния живот. Ето за какво напуснал дома си и станал духовник в храма на Ре – по този начин станал страж на свещените обичаи и чиновник на Истината.
Вечер обаче непроменяемо отивал при своя остарял приятел – Сфинкса, посядал в краката му и двамата обсъждали съдбините на света. Порасналото момче в никакъв случай не не запомнило огромния урок, че ориста се усмихва на смелите.
Е, да имаш за другар Сфинкса също оказва помощ.
Съставителство и превод от староегипетски: Сергей Игнатов
Илюстрации: Борис Стоилов
