Дъвченето на храната
Още от детската градина са ни повтаряли, че би трябвало да дъвчем добре храната. В по-късна възраст даже да си наясно с разпоредбите за полезно-вредно, темпото на живот не ти дава необикновен избор. Колко от нас имат опция да ядат най-малко три пъти дневно? Всеки път да са седнали на маса, да отделят обезпечено най-малко половин час за това? Пропуснато хранене, ядене на крайник, преглъщаш полу на тичешком или вършейки и нещо друго в това време – звучи толкоз познато…
Продължителното сдъвкване на храната до превръщането й в еднородна примес е съображение и за добър статус на храносмилателната система, и изпитване на доста по-голямо наслаждение от храната. За някои изненадващо – то е и гаранция за ненатрупването на непотребни килограми. Колко пъти да се сдъвче една хапка – отговорът на експертите е в необятни граници, постоянно се показват 40 пъти, само че дано бъдем реалисти – към 25 сдъвквания са задоволителни да я трансфорат в полутечна. Важно е храната да се трансферира от двете страни на устната празнина, с цел да се омеси в оптималната степен със слюнката. Това пък ни напомня, че би трябвало да поддържаме здрави зъбите си и от двете страни. Ензимите на слюнката разграждат скорбялата, а муцинът – слизестото вещество на слюнката, прави храната по-вкусна. Ако слюнката е малко, това може да значи, че човек или не е гладен, или към този момент се е наял, или храната е с неприятно качество – прекомерно тръпчива, безвкусна, суха.
Старателното сдъвкване ни дава опция да изпитаме в цялост усета на това, което ядем, защото тогава рецепторите вземат участие в оптималната степен. При бързото гълтане храната не се усвоява в цялост от организма. Появява се опция за гнилостно ферментиране, което е съображение за струпване на отрови. Гълтането на едро е най-неудържимо, когато сме свирепо гладни. Така че да не позволяваме да изпадаме в сходни положение посредством междинно ядене на плод или бисквита е подходящо решение. Не добре сдъвканото ястие предизвиква оригване, отичане на корема, киселини и газове.
При щателното сдъвкване човек може да се задоволи с по-малко количество храна. Причината е, че се храним не с изяденото, а с усвоеното от организма. Така вместо да гладуваме с мъчителни диети, задоволително е просто да дъвчем и отново да дъвчем – резултат ще е по-малко килограми. Логиката е следната – продължителното дъвчене дава повече време на мозъка да одобри сигналите от стомаха, че е цялостен. А това става след към 20 минути хранене. Ако ядем бързо и на едри несдъвкани хапки, сами можем да си представим какво голямо количество храна може да бъде погълнато за това време. Освен това при дългото дъвчене се понижава хормонът на глада грелин, който циркулира в храносмилателната ни система. С две думи – с по-малко храна се реализира същото чувство за задоволеност.
А чисто здравословният смисъл на това просто деяние дъвченето е, че когато храната е в положение на каша, храносмилателните органи работят без напрежение, което предотвратява или облекчава, в случай че към този момент сме ги позволили, заболявания като гастрит, язва, колит. Йогите имат поговорка: „ Твърдата храна би трябвало да се пие, а течната – да се яде! “
Продължителното сдъвкване на храната до превръщането й в еднородна примес е съображение и за добър статус на храносмилателната система, и изпитване на доста по-голямо наслаждение от храната. За някои изненадващо – то е и гаранция за ненатрупването на непотребни килограми. Колко пъти да се сдъвче една хапка – отговорът на експертите е в необятни граници, постоянно се показват 40 пъти, само че дано бъдем реалисти – към 25 сдъвквания са задоволителни да я трансфорат в полутечна. Важно е храната да се трансферира от двете страни на устната празнина, с цел да се омеси в оптималната степен със слюнката. Това пък ни напомня, че би трябвало да поддържаме здрави зъбите си и от двете страни. Ензимите на слюнката разграждат скорбялата, а муцинът – слизестото вещество на слюнката, прави храната по-вкусна. Ако слюнката е малко, това може да значи, че човек или не е гладен, или към този момент се е наял, или храната е с неприятно качество – прекомерно тръпчива, безвкусна, суха.
Старателното сдъвкване ни дава опция да изпитаме в цялост усета на това, което ядем, защото тогава рецепторите вземат участие в оптималната степен. При бързото гълтане храната не се усвоява в цялост от организма. Появява се опция за гнилостно ферментиране, което е съображение за струпване на отрови. Гълтането на едро е най-неудържимо, когато сме свирепо гладни. Така че да не позволяваме да изпадаме в сходни положение посредством междинно ядене на плод или бисквита е подходящо решение. Не добре сдъвканото ястие предизвиква оригване, отичане на корема, киселини и газове.
При щателното сдъвкване човек може да се задоволи с по-малко количество храна. Причината е, че се храним не с изяденото, а с усвоеното от организма. Така вместо да гладуваме с мъчителни диети, задоволително е просто да дъвчем и отново да дъвчем – резултат ще е по-малко килограми. Логиката е следната – продължителното дъвчене дава повече време на мозъка да одобри сигналите от стомаха, че е цялостен. А това става след към 20 минути хранене. Ако ядем бързо и на едри несдъвкани хапки, сами можем да си представим какво голямо количество храна може да бъде погълнато за това време. Освен това при дългото дъвчене се понижава хормонът на глада грелин, който циркулира в храносмилателната ни система. С две думи – с по-малко храна се реализира същото чувство за задоволеност.
А чисто здравословният смисъл на това просто деяние дъвченето е, че когато храната е в положение на каша, храносмилателните органи работят без напрежение, което предотвратява или облекчава, в случай че към този момент сме ги позволили, заболявания като гастрит, язва, колит. Йогите имат поговорка: „ Твърдата храна би трябвало да се пие, а течната – да се яде! “
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ