Почувствай емоциите и чувствата си
Още от деца сме чували директиви като „ Не плачи! “ и „ Няма защо да ти е тъжно! “. Днес сме си втълпили, че би трябвало да заобикаляме неприятните страсти и усеща непременно. Ето за какво когато изпитваме неприятни страсти, първичната реакция при доста от нас е да се опитаме да избягаме от тях благодарение на алкохол, опиати, медикаменти, ограничение на храната или претъпкване с храна, претоварване с работа, компулсивна полова интензивност, компулсивно извършване на покупки или различен тип саморазрушаващо държание.
Но малко на брой от нас си дават сметка, че в дълготраен проект доста по-здравословно за нас е да си позволим да изпитаме болката, а не непрестанно да заглушаваме страстите си. Ето няколко аргументи за какво е значимо да си разрешаваме да изпитваме същинските си страсти и усеща:
1. Когато потисна тъгата и гнева, дружно с тях подтискам щастието и насладата
Често не осъзнаваме, че не можем селективно да потискаме страстите и възприятията си. Когато прибягваме към помощни средства, с цел да се откъснем от възприятията си, ние стопираме да усещаме тъгата и гнева толкоз мощно, само че в това време насладата и щастието също биват потиснати. Като хора на нас ни е дадена способността да изпитваме разнородни страсти и това е доста скъп и хубав подарък. Точно преживяването на тъгата и болката ни оказва помощ в действителност да почувстваме насладата и щастието.
Емоциите и възприятията в действителност са като морските талази – идват и си отиват, издигат се и спадат. Никое възприятие не продължава постоянно, гневът и тъгата са нужна и скъпа част от живота ни като хора. Всички наши страсти и усеща са подарък за нас и ни оказват помощ да израстваме като хора.
2. Когато се противя на страстите си, това ми носи още повече страдалчество
Когато се опитваме да се борим с възприятията си, това най-често ни носи повече страдалчество. Прибягвайки към разнообразни помощни средства, с цел да заглушим възприятията си, ние все едно слагаме лекопласт върху гноясала рана. Това може краткотрайно да ни помогне да се почувстваме по-добре, само че помощните средства не лекуват гноящата изпод рана. Освен това потреблението на самоувреждащи тактики за заглушаване на страстите прави нещата още по-тежки за нас в дълготраен проект.
Затова вместо да се опитваме да потискаме възприятията си, дано поставим старания да бъдем техен съзнателен наблюдаващ. Осъзнай страстите, които изпитваш, както и къде в тялото си ги чувстваш. След което подходи към въпроса с любознание и безкритичност. Емоциите ни са вестители за нещо значимо, на което е нужно да обърнем внимание.
Да кажем да вземем за пример, че твой другар се е отдал на отдавнашната си фантазия да напише книга, а ти изпитваш злоба. Вместо да потискаш завистта и да я осъждаш като неприятна, просто си отдели малко време и прояви любознание какво тъкмо ти споделя тази страст. Много е евентуално да установиш, че в действителност зад тази страст се крие личната ти пристрастеност за писане на книги.
Или да вземем за пример си изпълнен с яд и възмущение към колегата си. Вместо да се чудиш по какъв начин да прикриеш тези усеща, дай си време да провериш дали това не е знак, че границите ти са потъпкани или че не изразяваш потребностите си задоволително дейно.
3. Изживяването на възприятията е част от моя пълностоен живот
Постоянното тичане от личните страсти е доста изтощително. Когато сме фокусирани върху това да заглушаваме страстите си, вместо да ги почувстваме и да използваме здравословни тактики за справяне, ние лишаваме себе си от опцията да живеем пълностоен живот. Болката, фрустрацията, тъгата и гневът са все естествени и здравословни елементи от човешката умелост. Когато се опитваме да потиснем тези страсти, ние се лишаваме от нещо доста скъпо. Част от пълноценния живот се състои в това да усещаме всички страсти и усеща – както приятните, по този начин и неприятните. В един момент сияем от наслада и усещаме сърцето си изпълнено с признателност, а в различен изпитваме мощна тъга и отчаяние. Пълноценен живот е в действителност да си позволим да почувстваме това.
За да се оправяме здравословно с страстите си, е нужно да практикуваме състрадание към себе си. Това казано простичко значи да се отнасяме към себе си по метод, по който бихме се отнасяли с обичаните си хора, когато са тъжни или им е тежко. Всички ние заслужаваме да дадем на себе си същата деликатност, която бихме дали на хората, които обичаме. Сами да се смазваме с рецензия и обвинявания, единствено тъй като сме тъжни, тревожни или ни е боязън, в действителност не ни носи нищо, с изключение на да ни кара да се усещаме даже още по-зле. Вместо това дано поставим старания да си споделяме благи и нежни думи и да се ангажираме със съчувствени дейности на грижа за себе си.
Изживяването на страстите и допускането на накърнимост пред хората, на които имаме вяра, е знак на същинска мощ, не на уязвимост. Защото с цел да се излекуваме и освободим от мъчителните преживявания, е належащо да си позволим да ги почувстваме. Това можем да създадем като стартираме да си водим дневник и си оставяме време да преживеем страстите си, посредством заниманията с изкуство, като споделяме с близки другари или потърсим помощ от терапевт – това са все здравословни способи да преминем през страстите си.
Разбира се, че от време на време има моменти (например когато сме на работа или в училище), когато не е допустимо да изживеем страстите си сега, само че тъкмо тук можем да използван здравословни тактики за справяне. По-късно обаче въпреки всичко е значимо да изживеем възприятията си, когато сме на по-спокойно място. Време е да се научим да си разрешаваме да усещаме всичките си страсти и усеща и да се отнасяме към себе си с деликатност и грижа.
Адаптация от публикацията на Дженифър Ролин, оповестена на Psychologytoday. com
