Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

В ера на мощни и смели войни, които рискуват постоянно живота си в борби и единоборство, не било по никакъв начин елементарно човек да изпъкне. И все пак за него споделят, че бил по-висок, по-силен, по-храбър и по-красив от всеки различен мъж…е като изключим неговия тъничък и клюнест нос, който като че ли стоял малко по-високо на лицето му в сравнение с би трябвало.

Бардове пеели песни за него епохи след гибелта му, враговете треперели пред името му приживе. Във век на разделяне и разпад на остарели кралства, той съумял да сътвори своя лична империя – първата в историята на Северно море. И до през днешния ден споменът за подвизите му въодушевява учени, писатели музиканти. Името му  – Кнут, значи самоуверен и доблестен, човек който не бяга от беди и борби. Животът му потвърждава, че това име не му е обещано на вятъра.

Кнут се ражда в Дания, някъде към 990 година сл. Хр. Потомък е на остарял и почитан жанр, които от началото на IX в. ръководи датските земи и се явява първата кралска династия в историята на страната. Техен прародител е Горм Стария – полумитична фигура, за който детайлите към момента се търсят в поредност от археологически експедиции. Първият в действителност добре прочут от Гормовата династия е дядото на Кнут – Харалд Синия Зъб. Макар да е фамозен в своето време с подвизи и завоевания, Харалд ще остане най-много в историята със своя прякор, който дава името на технологията за сводяване на мобилни устройства – Bluetooth.

Синият зъб се прочува и с християнството, което стартира да постанова измежду дивите скандинавци – първо като стопанин на Дания, а по-късно и като държател на Норвегия. Харалд е завещан от своя метежен наследник и татко на Кнут – Свейн, който носи паметното название Вилицобрадия поради характерната брада, която поддържал като знак на своята чудатост и господство. Свейн бил дръзновен войник, който всявал ужас в сърцата на целия Север.

Съвсем разумно било Кнут, който растял в сянката на татко си, да бъде респектиран от могъщата му фигура, само че в същото време да се стреми да го надмине. Майката на Кнут също носи кралска кръв. Макар самоличността й да не е открита сигурно, най-популярната доктрина гласи, че името й е Святослава и е щерка на полския крал Мешко I – създателят на Полша и основоположник на династията на Пиастите.

Според исландските митове, записани през XIII в., Кнут е поверен за образование на ярл Торкел Високи – един от бойните главатари на именитите йомсвикинги – полу-митично приятелство на определени воини, което обитавало островите край Померания – близо до полската татковина на кнутовата майка. Сред тази компания от сурови наемници и приключенци, Кнут усвоява основите на воинския поминък и грабителството, израствайки мощен, самоуверен и безсъвестен.

Още като момче Кнут стартира да взе участие в походите на викингите против всякакви земи по крайбрежията на Северно море. Смята се, че първата му по-сериозна акция е през 1013 година, когато под предводителството на татко му Свейн, скандинавските орди нахлуват в кралство Англия и оплячкосват северните й лимити. Набегът се оказва толкоз сполучлив, че Свейн взема решение да завладее всичко, което успее и в последна сметка влиза триумфално в Лондон. Крал Етелред, който заради своята липса на съответни мерки за прекъсване на скандинавците, получава прякора Неподготвения, е заставен да бяга в Нормандия. Свейн се афишира за крал на Англия и е коронясан тържествено. Няколко месеца по-късно обаче кралят умира.

Смъртта на Вилицобрадия провокира сериозна турбуленция измежду викингите. В Дания тронът е завещан от Харолд Свейнсон – по-малкият брат на Кнут, който е оставен вкъщи като регент. Самият Кнут е разгласен за крал на Англия от викингските войски на Острова. Скоро обаче Етелред Неподготвения се връща в Англия, събира огромна войска от локални поддръжници и съумява да изгони Кнут и хората му от своите земи. Кнут не е от хората, които елементарно одобряват провалите в живота си и се заклева да се завърне и да си отмъсти.

Завръщайки се в Дания, Кнут стартира да играе рискова политическа игра, заявявайки непосредствено претенциите си за трона. Двамата с Харалд не са в топли връзки, само че по-младият брат предлага на Кнут да му обезпечи нова войска, при изискване че отиде някъде другаде да си търси кралска корона. Доволен и на този процес, Кнут взема решение, че откакто към този момент един път е станал крал на Англия, точно тази купа му принадлежи.

За да съберат войски, Харалд и Кнут отпътуват за Померания, където влизат в договаряния с локалните славянски племена, търсейки наемници. Междувременно, към войските им се причислява и контингент полски бойци, изпратен от чичо им Болеслав Храбри. Заедно с тях идва и Святослава – майката на Кнут и Харалд, която татко им Свейн е изгонил от двора си, откакто няколко години по-рано се дами за шведската принцеса Сигрид Надменната.

Подкрепен от мощен балтийски контингент и стотици датчани, Кнут взема решение че е настанало времето да работи. Плановете му се разчуват надлъж и простор и скоро от Норвегия и Швеция прииждат нови доброволци. Всичко на всичко, при започване на 1015 година, когато отплава за Англия, Кнут командва към 10 000 бойци и над 200 огромни кораба – една от най-големите войски, тръгвали през Северно море до тогава. За тази армия британските летописи настояват, че „ се състои от стотици кораби, натоварени с мъже облечени в стомана, със шлемове украсени със злато и сребро, а пред лицето на лидера им всеки би трепнал. Ни един плебей нямало в тази армия, нито даже човек, освободен от иго. Всички мъже били свободни, благородни и мощни, все в най-зряла и мощна възраст, способни да се бият във всевъзможни условия, толкоз бързи, че не се нуждаели от коне, с цел да препускат. “

Кнут изоставя нормалните направления за настъпление през Линкълн и Сандуич и вместо това, заобикаляйки Кент, стоварва армията си в Уесекс – сърцето на британската монархия, атакувайки Съмърсет, Дорсет и Уилтшър. На този стадий към войските му се причисляват локални саксонски сили от Мерция, както и именитите йомсвикинги, водени от учителя на Кнут – Торкел Високи. Армията на Кнут превзема Уесекс, след което пресича Темза и навлиза в Мерция, която е окупирана при започване на 1016 година

След това, с цел да ликвидира всякаква опция за поддръжка към Етелред, Кнут окупира и северните британски земи – Нортумбрия. По същото време към него се причислява и така наречен дейнлоу – обитаемоте със скандинавци земи на днешните Линкълншър, Съфък, Норфък, Йорк и Нотингамшър. Остава единствено Лондон. Опитите на принц Едмунд наименуван Желязното ребро, да избави своя татко Етелред, се провалят. Лондон е обсаден от Кнут и в последна сметка капитулира. Няколко месеца по-късно, Едмънд Желязното ребро умира, евентуално от рани, получени в боевете с викингите и към началото на 1017 година цяла Англия признава Кнут за собствен легален държател.

Първите задания на новия крал са две – да изтреби всички наследници на Етелред, което прави през идващите няколко месеца и да заплати на армията си и да я разпусне. За задачата е събрана голяма сума в злато и сребро, която е изплатена на скандинавските воини и множеството от тях, удовлетворени и натоварени с плячка, се връщат оттатък Северно море. Инвестицията си коства. През идващите две десетилетия, в Англия няма нито едно викингско настъпление, имайки поради че кралят е викинг и държи крепко юздите на своите сънародници. Това дава опция на стопанската система на кралството да укрепне, законовата система да проработи още веднъж, хазната да се изпълни, а англичаните да си спомнят за тези години като за златно време.

За да узакони властта си с изключение на посредством силата на меча, Кнут се дами за Ема – вдовицата на Етелред и щерка на нормандския херцог Ришар I – потомък на именития скандинавски боец Роло. Въпреки брака си с Ема, Кнут продължава да поддържа брака си и с първата си брачна половинка – Елфгифу (букв. „ Дар от елфите “), която му ражда наследник – Харолд Заешкия крайник, който ще наследи Кнут на британския престол. От Ема, Кнут има втори наследник – Хартакнут, който пък ще стане крал на Дания след гибелта на татко си. Докато фамилията му се множи след няколко британски брака, Кнут взема решение да разшири и владенията, които да завещае на децата си. Преди да се насочи оттатък рамките на Англия, кралят реформира провинциалната система, обединявайки локалните саксонски графства в по-големи териториални единици, в които назначава свои правилни ярлове, които да управляват кралството.

През 1018 година Харлд Свейнсон умира и Кнут небрежно събира войска, с която отпътува за Дания и постанова своята кандидатура за престола, смазвайки всякаква локална опозиция. През идващите пет години кралят се бори против норвежците и шведите,  които заплашват датските земи. След като първо побеждава именитите йомсвикинги и ги подчинява на волята си, Кнут разрушава шведите и норвежците и към 1026 година е безспорен стопанин на Севера.

Това му дава комфорта да напусне краткотрайно кралството си и да замине за Рим, където през 1027 година е почетен посетител при коронацията на Конрад III за император на Свещената римска империя. Кнут употребява момента, с цел да извоюва за датските търговци правото да минават през немските земи без да заплащат спомагателни такси, получавайки по този метод пряк достъп до богатите пазари на Северна Италия. Получавайки удостоверение на купите си от папата и императора, Кнут се завръща на север като най-престижния и всесилен скандинавски държател досега.

През 1028 година Кнут провежда нов поход против норвежците, побеждава ги и превзема земите им, обявявайки се публично за „ крал на Дания, Англия, Норвегия и на част от шведите “. Днес учените назовават страната която основава „ Империята на Северно море “. Тази конструкция несъмнено е надалеч от централизираните империи в историята. Изградена е на база персонални съюзи, обети за честност, бракове сред разнообразни аристократи и роднините на Кнут както и голям брой васални зависимости.

В този смисъл империята му по-скоро припомня на фамилна корпорация с всякакви партньорски компании и дъщерни клонове, в сравнение с обединените страни, ръководени от василевсите в Константинопол или владетелите на Германия. Въпреки това, налагането на закони във всички кралства, поддържането на единна християнска черква като опора и непрекъснатите му походи и пътувания, обезпечават на Кнут релативно огромен надзор над разнородната му страна. За да поддържа администрацията ефикасна, а народа спокоен, мъдрият държател употребява постоянно локалната аристокрация като доверени лица и регенти, които да поддържат ръководството му, до момента в който той самият е на път.

През 1031 година Кнут провежда огромен поход против Шотландия и Ирландия, за да наложи политическото си господство над тези земи. Кампанията му приключва с триумф, а стреснати от размера на войските му, шотландците капитулират без пердах. Интересен факт е, че паралелно с крал Малкълм II, пред Кнут подгъва коляно и различен локален държател, прочут като Макбет – същият, който шестстотин години по-късно ще се трансформира в един от най-интересните и трагични герои на творчеството на Шекспир.

Кнут умира на 15 септември 1035 година в град Шафстбъри, графство Дорсет по време на една от непрекъснатите си обиколки на своите владения. Верен наследник на Църквата и победител в десетки сражения, Кнут си печели славата на поробител, бранител на християнството и поръчител за дълъг мир и разцвет в завладените от него земи.

След тържествена гала, костите му са положени в Старата катедрала на град Уинчестър, където лежат и до през днешния ден, отделени в особено сандъче. След гибелта му синовете му Харлод Заешкия крайник и Хартакнут си оспорват наследството му, което води до последователното раздробяване на Северната империя. Кнут се оказва първият и финален човек в историята на Европа, който съумява да завладее и дейно да ръководи всички земи по източния и западния бряг на Северно море.