Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.  

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

На 25 юли 1593 година базиликата Сен Дени, близо до тогавашен Париж, става очевидец на необикновена гала. Свита от изтъкнати аристократи, духовници и висши магистрати следи по какъв начин самотната фигура на един мъж застава пред олтара, с цел да получи, въпреки и 40-годишен, Светото кръщение. Още по-необичайно е, че този човек не е какъв да е, а кралят на Навара и предстоящ крал на Франция.

Мъжът минава през комплицирания обред, осъществен от кардинал Жак Дави Дюперон. Според легендата, до момента в който падал на колене пред олтара, Анри промълвил „ Париж си заслужава католическата меса “. Макар през днешния ден историците да се съмняват че кралят фактически си е разрешил да бъде политически безсрамен в деня на кръщението си, фразата добре улавя същината на процесите, които предопределят ориста както на Анри Наварски, по този начин и на цяла Франция.

Анри се появява на бял свят на 13 декември 1553 година в замъка По, ситуиран тогава в самостоятелното княжество Беарн. Баща му Антоан дьо Бурбон, херцог на Вандом и крал на Навара, е един от най-ключовите политически играчи в тогавашна Франция. Макар Навара да е малко кралство, ситуирано сред Испания и Франция, нейните владетели от епохи лавират изкусно сред по-големите си съседи и техните ползи.

Освен това гордото планинско население на Пиренеите и техните равнини братовчеди от Гаскония са фамозни със своите забележителни бойни качества и избухлив характер – хора, които е по-добре да са на своя страна, в сравнение с да са ти врагове. Като представител на рода Бурбон, Антоан е доста непосредствен родственик на кралете на Франция от династията Валоа и надлежно издирван сътрудник от голям брой аристократични партийни фракции в Двора.

Майката на Анри – Жана д‘ Алберт е потомка на антична баска династия, която управлява основни земи в Пиренеите. Като Жана III, кралицата е притежател на суверенитета на Навара и напълно не е безгласна писмен знак при реализирането на държавните каузи. Жана и Антоан ръководят сполучливо дребното кралство, до момента в който към тях бушуват поредност от испано-френски войни, чиято цел, наред с други неща, е да дефинира коя от двете сили ще упражнява политическо господство над Навара.

Младостта на крал Анри минава под грижите на майка му Жана. Макар до 1563 година формалната вяра в кралството да остава католицизмът, кралицата е последовател на калвинизма. Идеята за елементарен, аскетичен живот, предан на трупане на триумфи и благосъстояния като изражение на божията берекет харесват на Жана III и тя възпитава своя първороден наследник точно в духа на ученията на Калвин.

През 1558 година Анри отпътува с татко си Антоан за Париж, където минават идващите няколко години от живота му. Младежът е връстник на децата от кралското семейство – принцовете Франсоа, Шарл и Анри Валоа, както и на тяхната сестра Маргюрит. Из коридорите на кралския замък, Анри за първи път се сблъсква с нормалните и необикновените страни на френската политика. Интриги, упоритости и секрети кроежи бележат юношеските му години. През 1561 година татко му Антоан застава отпред на кралските войски, изпратени да се разправят с бунтовната войска на принц Конде.

Тези събития поставят начало на така наречен Религиозни войни във Франция (1561-1598 г.). Конде и аристократичната секта към него, отразяват ползите на френските калвинисти (хугеноти), до момента в който кралят твърдо остава правилен на католическата религия. Проблемът е, че възкачилият се на трона Франсоа II е малолетен, посърнал и елементарен за манипулиране от по-радикалните фракции във френския двор.

Именно това води до нагнетяване на напрежението, предприемане на редица спорни ограничения от страната и в последна сметка експлоадиране на открити военни дейности. През ноември 1561 година, до момента в който обсажда крепостта Руан, Антоан Бурбон е смъртоносно ранен от мускетен изстрел и няколко дни по-късно умира от получената рана.

Кралица Катерина Медичи, която ръководи като регент от името на сина си, употребява обстановката, с цел да задържи Анри Наварски като пленник против хугенотите, изключително откакто майка му Жана III публично застава на протестантска страна през 1563 година През идващите няколко години, Анри продължава да пораства като част от кралския двор, а след 1567 година, когато е върнат в Навара, стартира да взе участие и в първите си военни акции, натрупвайки забележителен опит под надзора на своя наставник маршал Колини.

През 1572 година Жана III умира и нейният 19-годишен наследник се възкачва на престола като новия крал на Навара. Млад и към момента некомпетентен, Анри скоро е впримчен в мрежите на Катерина Медичи, която има намерение да употребява обстановката, с цел да се отърве един път вечно от хугенотската опасност. Първата стъпка от проекта на кралицата-майка и радикалната католическа секта, е да притъпят вниманието на хугенотите с династичен брак.

На 18 август 1572 година в Париж Анри Наварски се дами за своята братовчедка Маргюрит Валоа. Сватбата е почетена като знак на помиряване сред католици и хугеноти. Обявена е специфична прошка и в Париж се събират над 10 000 протестанти, измежду които мнозина от авторитетните фигури на хугенотското придвижване.

Докато музиката и виното се трансформират в главен обект на интерес за парижката навалица, кралицата-майка задейства идващия стадий от проекта. Верни на короната въоръжени отряди се приготвят да нанесат кървясъл удар против хугенотите и безусловно да обезглавят общността им. За да се разграничават в хода идния скрит план, католиците пришиват бели кръстове на облеклата и шапките си като знак че делото им е праведно и богоугодно.

В нощта на 23 против 24 август, когато стартира празника на Св. Вартоломей, католиците-заговорници се задействат в Париж и из цяла Франция, атакувайки хугенотските общности за избиването на оптимално доста от протестантските водачи. Клането, останало в историята като „ Вартоломеевата нощ “, коства живота на към 30 000 души в цяла Франция. Голяма част от тях са водачи и изтъкнати фигури на калвинисткото придвижване. Анри Наварски също е умишлен като евентуална жертва, само че намесата на брачната половинка му Маргюрит и обещанието му да одобри католицизма му избавят живота.

В резултат от Вартоломеевата нощ на хугенотите е нанесен тежък удар, който ги лишава от мнозина от най-важните им водачи и идеолози. В тази обстановка Анри Наварски се издига като естествена сплотяваща фигура за протестантската идея.

През 1576 година Анри съумява да избяга от кралския двор, завръща се при хугенотите, отхвърля се от католицизма и застава на страната на своя братовчед Анри I Бурбон, принц на Конде. Разликата сред двамата Анри е явна. Конде е коренен покровител на калвинизма, който не вижда никакъв смисъл да се договаря с католиците след случилото се през Вартоломеевата нощ. Наварският крал е сдържан в своята позиция, има вяра че има късмет за помиряване и надалеч не е по този начин враждебен, както все по-радикално настроените френски протестанти. Това го слага повече или по-малко сред чука и наковалнята – хугенотите му нямат цялостно доверие, а католиците го считат за зложелател и предател.

Съдбата се оказва най-хубавият му съдружник. През 1584 година, откакто взе участие в още два поредни стадия на Религиозните войни, Анри Наварски става главен кандидат за наследството на френската корона. Същата година умира Франсоа Д‘Анжу – най-младият наследник на крал Анри II Валоа (1547-1559 г.). Неговият по-голям брат Анри III (1574-1589 г.) е бездетен, което значи, че ако почине, короната минава в ръцете на краля на Навара.

В тази комплицирана политическа конюнктура през 1585 година избухва спор, останал в историята като „ Войната на тримата Анри “ (1585-1589 г.) Отслабена от вътрешни битки и интриги, Франция се трансформира в полесражение на европейските политически ползи. Протестантските сили – Англия и Нидерландия застават зад Анри Наварски като натурален лидер и законен правоприемник на френския престол. Част от аристокрацията, подкрепяна от висшата администрация, образуват фракцията на така наречен „ политици “.

В редиците им влизат представители на умерените католици и хугеноти, които виждат в края на споровете само избавление за Франция. „ Политиците “ застават зад крал Анри III. Третата секта – католическата, сплотява в себе си всички непримирими почитатели на католическата идея. Начело на тази група застава херцогът на Гиз – Анри. Неговите искания към трона са прекомерно далечни, само че зад тила му застават Хабсбургите в лицето на Фелипе II Испански – най-могъщият крал в тогавашна Европа.

Войната на Тримата Анри минава през редица кървави сражения и обсади, в които наварският крал съумява да спре войските на двамата си  съперници и да задържи властта над Югозападна Франция. През 1587 година Анри дьо Гиз е погубен по заповед на Анри III, а две години по-късно кралят на Франция и кралят на Навара подписват споразумение, с което Анри III публично признава Анри Наварски за собствен правоприемник. Двамата Анри се заемат да омиротворят Франция и да прогонят испанците и техните съдружници първо от столицата Париж, а по-късно и от останалата част на страната.

За положително или зло, през 1589 година крал Анри III е погубен от католически маниак. На смъртния си одър, той съумява да съобщи наследството на Анри Наварски, увещавайки го до последно да одобри католицизма като вяра на болшинството французи. Година по-рано Анри Бурбон Конде също е погубен, тъй че към есента на 1589 година Анри Наварски остава единствения водач към този момент освен на хугенотите, само че и като цяло на патриотичната секта, която цели възобновяване на кралската власт и прогонване на чужденците от Франция.

Ситуацията за Анри е много комплицирана. Макар законът да е на негова страна, Католическата лига продължава да управлява половината кралство, включително и основната столица Париж. Между 1590 и 1593 година Франция става жертва на поредност външни армии, опериращи на нейна територия под предлог, че пазят правата на този или оня крал.

Анри Наварски ясно осъзнава, че без поддръжката на католиците и дума не може да става за реализиране на някаква политическа непоклатимост. Именно заради тази причина през лятото на 1593 година кралят приема отначало католическата религия в Сен Дени. Две години по-късно папата се съгласява да вдигне отлъчването, което е наложил на Анри през 1590 година, с което най-накрая приключва комплицирания развой по продобиване на по-широка поддръжка от страна на френското население.

Докато чака позволение на разногласието с Ватикана, през февруари 1594 година Анри съумява да получи публично френската корона под името Анри IV на специфична гала в град Шартър. По този метод Анри се подрежда като един от общо тримата френски владетели, които не получават короната си в обичайния нравствен център Реймс. Въпреки това церемонията подпечатва легитимността на наследството и отваря опция за дефинитивно привършване на гражданската война и религиозните битки.

След още няколко военни и дипломатически победи, Анри IV може да разгласи завършек на Религиозните войни. Поводът е ознаменуван с издаването на така наречен Нантски едикт на 13 април 1598 година, с който се афишира независимост на вероизповеданието във Франция, а хугенотите получават цялостни цивилен и политически права, включително и правото да заемат висши държавни постове. Така, четири десетилетия след началото на гражданските войни, Франция най-накрая е омиротворена. Пред Анри IV стои задачата да възвърне опустошеното си кралство.

Първо, кралят се заема да закрепи финансите на страната. За задачата Анри назначава за собствен финансов министър херцог Сюли – просветен, надарен и съобразителен финансист и админ. Двамата дружно работят в неотклонен тандем. На първо време кралят вкарва нов данъчен ценз, който регистрира измененията, настъпили в хода на религиозните войни. Размерът на вземанията е контролиран и съгласуван с опциите на обособените провинции. Някои изключителни налози са отстранени, а други са слети и поправени като размер.

Успоредно с по-доброто събиране на налози Анри и Сюли стартират стратегия за създаване на по-широка и съответна система от пътища и канали във Франция, които да насърчат търговията и обмена на артикули. Хазната харчи от възходящите си доходи, с цел да построи мрежа от първокласни, второкласни и третокласни пътища, снабдени с нови мостове и пътни станции. Краят на военните дейности води до понижаване на разбойничеството, което е сериозен тласък за търговията.

За да понижи размера на вноса на артикули, Анри IV прокарва политика на протекционизъм, Забранен е вноса на избрани първокласни артикули. Наложени са високи вносни и по-ниски износни мита, което цели да подтиква продажбата на френска продукция зад граница. За да задоволи потребността от първокласни артикули за аристокрацията, Анри насърчава основаването на манифактури за порцелан, коприна, ювелирни стъклени произведения, бижута и парфюми в самата Франция. С цел да се ограничи зависимостта от Англия и Нидерландия, кралят предизвиква създаването на лична текстила индустрия в Западна и Северна Франция.

Поредица от преференциални контракти с непознати сили, включително Испания и Османската империя, води до повишение на външната търговия и обмена. Анри се стреми да поддържа мир с всичките си съседи, тъй че да не изтощава хазната с непотребни разноски. По негово време Франция стартира да изпраща първите по-сериозни откривателски експедиции към Новия свят. Именно при царуването на Анри се основава колонията в Квебек, с която се слага началото на френското наличие в Канада.

За да си обезпечи пари и съдружници, през 1599 година Анри анулира брака си с Маргюрит Валоа, белязан от прекалено много изневери и от неналичието на деца. През 1600 година той се дами за Мария Медичи, с което получава достъп до забележителните средства на семейството. Медичи са владетели на мощното Тосканско херцогство, което разрешава на Франция да разшири въздействието си в Италия и да преодолее политическата изолираност, наложена от Хабсбургите след неуспеха им в битката за френския трон. Добрите връзки с Англия и Нидерландия дават опция за спомагателни стопански вероятности. Бракът му скоро се радва на няколко деца, всички от които са употребявани от Анри за подписване на династически бракове и възстановяване на връзките с главните съседи на Франция.

Към 1610 година Анри IV съумява да извърши огромна част от дилемите, които си слага дванадесет години по-рано. Франция се възвръща като водеща икономическа и политическа мощ в Европа. Нантският едикт подсигурява религиозна непоклатимост, непозната в по-голямата част от Стария свят, където католици и протестанти не престават да водят кървави битки между тях. Данъчните доходи са високи, вътрешната търговия просперира, а пътищата, до неотдавна кръстосвани от разбойници и просяци, са още веднъж спокойни.

Просперитетът обаче не значи цялостно успокоение за краля. През живота си той става жертва на общо 12 опита за ликвидиране, някои проведени от протестанти, а други – от католици. Последният се оказва сполучлив. На 14 май 1610 година каретата, в която се вози Анри IV попада в запушване по улиците на Париж. В един миг вратата се отваря и вътре влита католическият маниак Франсоа Раваляк, който пронизва краля неколкократно, преди защитата да успее да реагира. Анри издъхва от раните си, а Раваляк е хванат и екзекутиран няколко дни по-късно. На трона се възкачва малолетният Луи XIII, чиято майка Мария Медичи поема регентството му.

Анри Наварски остава в историята на Франция като един от най-успешните и способни владетели. Народът му дава два прякора – „ положителният крал Анри “ и „ Анри Велики “. Макар огромна част от живота му да минава под сянката на кървави цивилен войни, убийства, заприказва и погроми, Анри съумява да върне на Франция мястото й на първостепенна мощ. Умерените и сполучливи политики в региона на стопанската система, земеделието и финансите водят до напълване на хазната и определяне на години на обилие, които ще послужат като основа на бъдещите блестящи царувания на Луи XIII и Луи XIV.