Явор Бахаров: Още не съм овладял демоните в себе си! Вероятно винаги ще е така
" Още не съм овладял демоните в себе си! Станах на 38 години, само че това е единствено една цифра, не се усещам на толкоз. Вероятно постоянно ще е по този начин ", смее се надареният артист Явор Бахаров точно на рождения си ден и прибавя: " Всички пробват да укротят немирника в мен. И самият аз желая да се укротя. В това ми оказва помощ и Рая, с която си живеем и всичко е наред. Сигурно обаче и аз не съм елементарен за общуване ".
В момента Бахаров се е отдал на дейна отмора с гаджето си Рая Пеева и препрочита обичаната си книга " Времеубежище " на Георги Господинов.
" Харесвам документалните филми, интересува ме паметта на хората. Мога да се похваля, че направих родословие на семейството ми и открихме забавни събития. През 1870 година разбрах от братовчед, че в рода ни е имало рекордьор на България по колоездене ", споделя Бахаров. Над 80-годишният дядо минавал дистанцията от Сливен до Александруполис и назад с колело, само че към този момент не е сред живите.
" Това с възрастта е единствено дата, значимо е по какъв начин хората се усещат. Аз съм човек на придвижването и не ме интересува на какъв брой години съм ", изяснява артистът. Една от последните му обичани функции е на Рафе Клинче от " Железният светилник " на Димитър Талев. " Играл съм пиесата над 180 пъти. В началото, откакто в " Сфумато " бях играл Шекспир и " Зимна приказка ", и внезапно - " Железният светилник ". Стори ми се като остаряло театро - по-ретро, по-текстуално, значимото е текстът да излиза. Тогава ми изглеждаше необичайно, само че в този момент, след толкоз години съзнавам, че те са разнообразни типове представления. Няма положително и неприятно, а има разнообразни типове спектакъл ", споделя Бахаров. Според него актьорите би трябвало да си почиват повече и да имат хигиена на работа, тъй като тялото и душeвността не устоят на непрекъснатото напрежение, на което са подложени. " Опасно е. Често сътрудници се оплакват какъв брой им е тежко и са изморени от пътуванията, изключително по нощите ", споделя той, определяйки специалността си като тежка.
Иначе и с днешна дата отново би избавил живот, в случай че не дай си Боже, някой се дави, както преди време направил край Силистар. " Тогава морето беше доста бурно, флагът - черен, и на плажуващите беше неразрешено да се къпят. Но за сърфистите това е парадайс - да влязат в морето и да яхнат морската буря. Един от спасителите сподели, че във вътрешността има мъж, а той не може да влезе с джета. С приятеля ми Митко заплувахме към индивида, видяхме от десетина метра, че е безусловно провиснал и сякаш предал Богу дух. Но той също ни видя и още там стартира да ни благодари. С помощта на сърфовете успяхме да го изкараме на брега ", напомня случката Бахаров, който даже стана " Достоен българин " на пресгрупата, написа " България през днешния ден ".
В момента Бахаров се е отдал на дейна отмора с гаджето си Рая Пеева и препрочита обичаната си книга " Времеубежище " на Георги Господинов.
" Харесвам документалните филми, интересува ме паметта на хората. Мога да се похваля, че направих родословие на семейството ми и открихме забавни събития. През 1870 година разбрах от братовчед, че в рода ни е имало рекордьор на България по колоездене ", споделя Бахаров. Над 80-годишният дядо минавал дистанцията от Сливен до Александруполис и назад с колело, само че към този момент не е сред живите.
" Това с възрастта е единствено дата, значимо е по какъв начин хората се усещат. Аз съм човек на придвижването и не ме интересува на какъв брой години съм ", изяснява артистът. Една от последните му обичани функции е на Рафе Клинче от " Железният светилник " на Димитър Талев. " Играл съм пиесата над 180 пъти. В началото, откакто в " Сфумато " бях играл Шекспир и " Зимна приказка ", и внезапно - " Железният светилник ". Стори ми се като остаряло театро - по-ретро, по-текстуално, значимото е текстът да излиза. Тогава ми изглеждаше необичайно, само че в този момент, след толкоз години съзнавам, че те са разнообразни типове представления. Няма положително и неприятно, а има разнообразни типове спектакъл ", споделя Бахаров. Според него актьорите би трябвало да си почиват повече и да имат хигиена на работа, тъй като тялото и душeвността не устоят на непрекъснатото напрежение, на което са подложени. " Опасно е. Често сътрудници се оплакват какъв брой им е тежко и са изморени от пътуванията, изключително по нощите ", споделя той, определяйки специалността си като тежка.
Иначе и с днешна дата отново би избавил живот, в случай че не дай си Боже, някой се дави, както преди време направил край Силистар. " Тогава морето беше доста бурно, флагът - черен, и на плажуващите беше неразрешено да се къпят. Но за сърфистите това е парадайс - да влязат в морето и да яхнат морската буря. Един от спасителите сподели, че във вътрешността има мъж, а той не може да влезе с джета. С приятеля ми Митко заплувахме към индивида, видяхме от десетина метра, че е безусловно провиснал и сякаш предал Богу дух. Но той също ни видя и още там стартира да ни благодари. С помощта на сърфовете успяхме да го изкараме на брега ", напомня случката Бахаров, който даже стана " Достоен българин " на пресгрупата, написа " България през днешния ден ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ