Актьорът Филип Аврамов: Театърът ми дава живот, а аз давам всичко от себе си и не се щадя
Още на 8 години Филип Аврамов попада в Радиотеатъра на Националното радио. Тръгнал към детския радиохор, само че попаднал в детския радиотеатър. Първо се образова в школата на Минчо Събев, а по-късно в детската група на спектакъл „ Сълза и смях ” с началник Венцислав Кисьов. След като не го одобряват във ВИТИЗ, отива в Благоевград в театралната студия на проф. Енчо Халачев. Там се занимава с етюди, театрална тирада, пластика и доктрина на театъра. Същата година кандидатства още веднъж във ВИТИЗ, само че този път във Варна /това е единственият случай, когато изпитът за театралната академия е бил изнесен и в още един град/. Приет е. И макар че Тодор Колев му споделя да се запише в класа на проф. Крикор Азарян, Филип Аврамов остава правилен на своя учител проф. Енчо Халачев.
Наричат Филип Аврамов „ чудак ”, „ зевзек ”, „ облик ”, само че той е и един сериозен, изчерпателен човек, който премисля всичко обширно. За 3 години е отказал 40 функции. Той не играе своите герои, а ги живее. Това е научил от режисьорката Юлия Огнянова и от другите свои учители. При предложение за роля на първо време чете пиесата и в случай че в нея няма истина, изобщо не се захваща с нея. Захване ли се обаче, отприщва всички хоризонти, разновидности, до момента в който я прекара през себе си, през мисленето си и тя стане същинска. Точно „ истината ” го притегля към една роля. Харесва огромната съветска класика: Достоевски, Чехов, Гогол и от по-ново време Шукшин. Но в случай че се захване с такава роля, знае че тя ще му отнеме доста запаси, че би трябвало да е доста деликатен, тъй като това, което би трябвало да се получи, е нещо сакрално.
В момента играе на сцените на Малък градски спектакъл „ Зад канала ”/МГТЗК/ и Народния спектакъл. Пътува с музикалните спектакли „ Бог Рок ” и „ Оскарите в музиката ”. Носител е на премията „ Аскеер ” за ролята си в „ Дама пика ” на МГТЗК и „ Икар ” за ролята в спектакъла „ Ничия земя ”, която и в този момент се играе в Народния спектакъл. Получил е и признанието „ Златна роза ” за най-хубав артист през 2011 година. В студиото на „ Нощен Хоризон ” артистът свири на китара и изпя за първи път най-новата ария, която е със обществена тема, взаимно дело сред него и певицата и музикант Севинч Ибрахим. Песента стартира по този начин:
„ Страх, неистини и пози,
все нещо ви тормози... ”
Един ден на Филип Аврамов стартира нормално доста рано. Отива на фотоси, вечерта е на зрелище и по-късно отговорностите, заниманията и всичко останало, което е обвързвано със фамилията и дома. Няма доста другари. Може би трима, само че те са „ индивиди ”. За него са значими първите 10 секунди от срещата с един човек. Имал е и изменничества в живота си, само че те не са от другари. В настоящия интервал от живота си той е доста по-конструктивен и по-обмислен. Смята, че българите са индивидуалисти – с никого не се събират, само че другояче са хубави и читави хора. За политиците не желае да приказва. Според него в България се разчита на случайността и множеството хора се водят от правилото „ След мен и потоп! ”. Но все пак има вяра, че животът в България е подобен, какъвто човек си го направи. И се надява да има повече почтеност и честност.
На Филип Аврамов не му стига времето за морето и риболова. Приема всеки ден като предизвикателство. Определя себе си като конелюбец, това е заложено в името му, макар че една кобила по време на фотоси е желала да го „ изяде ” или по-скоро да го ухапе по ръката и да го хвърли на земята. Обича свободата. Обича да препуска. А най-важното нещо в живота за него е „ да бъдеш човек ”.
Наричат Филип Аврамов „ чудак ”, „ зевзек ”, „ облик ”, само че той е и един сериозен, изчерпателен човек, който премисля всичко обширно. За 3 години е отказал 40 функции. Той не играе своите герои, а ги живее. Това е научил от режисьорката Юлия Огнянова и от другите свои учители. При предложение за роля на първо време чете пиесата и в случай че в нея няма истина, изобщо не се захваща с нея. Захване ли се обаче, отприщва всички хоризонти, разновидности, до момента в който я прекара през себе си, през мисленето си и тя стане същинска. Точно „ истината ” го притегля към една роля. Харесва огромната съветска класика: Достоевски, Чехов, Гогол и от по-ново време Шукшин. Но в случай че се захване с такава роля, знае че тя ще му отнеме доста запаси, че би трябвало да е доста деликатен, тъй като това, което би трябвало да се получи, е нещо сакрално.
В момента играе на сцените на Малък градски спектакъл „ Зад канала ”/МГТЗК/ и Народния спектакъл. Пътува с музикалните спектакли „ Бог Рок ” и „ Оскарите в музиката ”. Носител е на премията „ Аскеер ” за ролята си в „ Дама пика ” на МГТЗК и „ Икар ” за ролята в спектакъла „ Ничия земя ”, която и в този момент се играе в Народния спектакъл. Получил е и признанието „ Златна роза ” за най-хубав артист през 2011 година. В студиото на „ Нощен Хоризон ” артистът свири на китара и изпя за първи път най-новата ария, която е със обществена тема, взаимно дело сред него и певицата и музикант Севинч Ибрахим. Песента стартира по този начин:
„ Страх, неистини и пози,
все нещо ви тормози... ”
Един ден на Филип Аврамов стартира нормално доста рано. Отива на фотоси, вечерта е на зрелище и по-късно отговорностите, заниманията и всичко останало, което е обвързвано със фамилията и дома. Няма доста другари. Може би трима, само че те са „ индивиди ”. За него са значими първите 10 секунди от срещата с един човек. Имал е и изменничества в живота си, само че те не са от другари. В настоящия интервал от живота си той е доста по-конструктивен и по-обмислен. Смята, че българите са индивидуалисти – с никого не се събират, само че другояче са хубави и читави хора. За политиците не желае да приказва. Според него в България се разчита на случайността и множеството хора се водят от правилото „ След мен и потоп! ”. Но все пак има вяра, че животът в България е подобен, какъвто човек си го направи. И се надява да има повече почтеност и честност.
На Филип Аврамов не му стига времето за морето и риболова. Приема всеки ден като предизвикателство. Определя себе си като конелюбец, това е заложено в името му, макар че една кобила по време на фотоси е желала да го „ изяде ” или по-скоро да го ухапе по ръката и да го хвърли на земята. Обича свободата. Обича да препуска. А най-важното нещо в живота за него е „ да бъдеш човек ”.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ