България е единствената страна в ЕС, в която употребата на антибиотици се покачва
Още една страна на рецесията в нашето опазване на здравето се вижда в европейската статистика - България е единствената страна в Европейски Съюз, където използването на антибиотици не спада, а в противен случай - повишава се. Това демонстрира отчет на Европейския център за предварителна защита и надзор на болесттите (ЕCDC), написа
В последните 10 години в цяла Европа съвсем без изключения потреблението на антибиотици понижава. Невинните години на злоупотребата с тях завършиха с растящата устойчивост, която от ден на ден тревожи здравните управляващи по света. Допълнително неприятният им облик се добави и от невидимата приложимост на антибиотици в отглеждането на животни. По ред аргументи пандемията форсира този развой на последователно понижаване, като през 2020 година има изразителен спад на използването на антибиотици в Европа с едно само изключение - България.
Средната приложимост на антибиотици в 29 страни от ЕС/Европейска икономическа зона е 16,4 дневни дози на 1000 души население по последни данни на ECDC, които са за 2020 година У нас потреблението е доста по-висока - 22,7 дневни дози на 1000 души. Тази мерна единица има за цел да покаже използването на антибиотици отвън лечебните заведения. Показателят дава груба визия каква част от популацията се третира с антибиотици в даден миг, означават от центъра.
В Нидерландия, която използва минимум антибиотици, за 2020 година индикаторът е съвсем три пъти по-малък от нашия - 8,5 дневни дози на 1000 души. Ако може да служи за някаква разтуха, България не е първенецът на Европейски Съюз с най-голяма приложимост - надалеч пред нас са Кипър с 28,9, Гърция с 28,1 и Румъния с 25,2.
През 2011 година обаче - първата от следения в отчета 10-годишен интервал, сме били в много по-благоприятна позиция - приложимост от 18,3 дневни дози на 1000, по-малко в сравнение с в Белгия (25,4 тогава, само че 16,6 сега), Франция (25,1 тогава, а в този момент 20,3), Италия (25,1 тогава, 18,4 сега) и прочие За целия 10-годишен интервал на всички места като се изключи България и Кипър има понижение, като то доближава 6,4% във Финландия.
В разбивката по типове медикаменти страната ни изпъква в две групи. У нас през 2020 година има приложимост на антибиотици от групата на макролидите, линкозамиди и стрептограмини, която надвишава два до три пъти тази в останалите европейски страни.
В групата на макролидите попада антибиотикът азитромицин, който всеобщо бе изписван у нас при COVID-19 и който бе обект на доста разногласия в медицинските среди, като в последна сметка приложението му за коронавирусна зараза бе жигосано като безсмислено и дори нездравословно. 5,7 дневни дози на 1000 души население са изписвани от тази група антибиотици у нас, до момента в който междинното за Европейски Съюз е 2,4.
Голяма приложимост по отношение на останалите имаме и на препарати от групата на хинолоните (синтетични химиотерапевтици с бактерициден ефект) - 3,3 дневни дози на 1000 при 1,2 за Европейски Съюз.
Голяма е използването на антибиотици и в нашите лечебни заведения - по този индикатор сме изпреварени единствено от Латвия, Литва и Малта. У нас в лечебните заведения са прилагани 1,98 дневни дози на 1000 души население, до момента в който приблизително за ЕС/ЕИЗ този индикатор е 1,57.
Според различен отчет - на европейската мрежа за наблюдаване на потреблението на антибиотици, сред 2019 и 2020 година тяхната приложимост е спаднала с 18,3% в ЕС/Европейска икономическа зона. Една част от този спад се дължи на обстоятелството, че с помощта на локдауните и изолацията респираторните болести бяха в пъти по-малко от нормалното и това рефлектира в понижена приложимост на антибиотиците, употребявани за тяхното лекуване.
Допълнително понижение има и от усложнения достъп до лекари, които да изпишат рецепта за тези лекарства. В този отчет България е откроена като единствената с нарастване на антибиотиците през тази първа половина на пандемията, като съвсем напълно виновността се хвърля на всеобщото определяне на азитромицин.
Наред с презастраховането на лекарите, у нас 43% от хората се самолекуват с антибиотици, съгласно едно анкетно изследване, огласено предходната есен. 59% неправилно смятат, че антибиотиците са ефикасни против вирусни инфекции, а 53% имат вяра, че оказват помощ против простудни болести и грип. Масово се употребяват широкоспектърни антибиотици, което в композиция с честа рехоспитализация води до разпространяване на резистентни микроорганизми, предизвести тогава доцент Иван Иванов, завеждащ Националната референтна лаборатория „ Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост “ в Националния център по заразни и паразитни заболявания.
Или както споделя една пациентка в репортаж на Нова телевизия по тематиката от тези дни: " Всички към мен за всичко взимат антибиотик – без да го е предписал доктор. Всеки се самолекува, тъй като е мъчно да отидеш на доктор. Винаги има опашки, постоянно има хора, не постоянно можеш да стигнеш до домашния доктор ”.
Защо не би трябвало да се самолекуваме с антибиотици
Резистентните към антибиотици бактерии съставляват заплаха за всички нас, тъй като предизвикват инфекции, които мъчно се поддават на лекуване. Самолечението с антибиотици е безотговорна приложимост на антибиотици, показват от Европейския център за предварителна защита и надзор на болесттите. " Ако вземаме антибиотици неведнъж и погрешно, ние способстваме за увеличението на резистентните към антибиотици бактерии, един от най-сериозните международни здравни проблеми. Така че, в случай че в някакъв миг от живота Вие, Вашите деца или други членове на фамилията се нуждаят от антибиотици, допустимо е те към този момент да не работят ", предизвестяват още европейските здравни специалисти.
Под самолечение се схваща:
- приемането на останали от предходни лекувания антибиотици без първо да се консултираме с лекар;
- приемането на антибиотици в аптеката без рецепта.
В последните 10 години в цяла Европа съвсем без изключения потреблението на антибиотици понижава. Невинните години на злоупотребата с тях завършиха с растящата устойчивост, която от ден на ден тревожи здравните управляващи по света. Допълнително неприятният им облик се добави и от невидимата приложимост на антибиотици в отглеждането на животни. По ред аргументи пандемията форсира този развой на последователно понижаване, като през 2020 година има изразителен спад на използването на антибиотици в Европа с едно само изключение - България.
Средната приложимост на антибиотици в 29 страни от ЕС/Европейска икономическа зона е 16,4 дневни дози на 1000 души население по последни данни на ECDC, които са за 2020 година У нас потреблението е доста по-висока - 22,7 дневни дози на 1000 души. Тази мерна единица има за цел да покаже използването на антибиотици отвън лечебните заведения. Показателят дава груба визия каква част от популацията се третира с антибиотици в даден миг, означават от центъра.
В Нидерландия, която използва минимум антибиотици, за 2020 година индикаторът е съвсем три пъти по-малък от нашия - 8,5 дневни дози на 1000 души. Ако може да служи за някаква разтуха, България не е първенецът на Европейски Съюз с най-голяма приложимост - надалеч пред нас са Кипър с 28,9, Гърция с 28,1 и Румъния с 25,2.
През 2011 година обаче - първата от следения в отчета 10-годишен интервал, сме били в много по-благоприятна позиция - приложимост от 18,3 дневни дози на 1000, по-малко в сравнение с в Белгия (25,4 тогава, само че 16,6 сега), Франция (25,1 тогава, а в този момент 20,3), Италия (25,1 тогава, 18,4 сега) и прочие За целия 10-годишен интервал на всички места като се изключи България и Кипър има понижение, като то доближава 6,4% във Финландия.
В разбивката по типове медикаменти страната ни изпъква в две групи. У нас през 2020 година има приложимост на антибиотици от групата на макролидите, линкозамиди и стрептограмини, която надвишава два до три пъти тази в останалите европейски страни.
В групата на макролидите попада антибиотикът азитромицин, който всеобщо бе изписван у нас при COVID-19 и който бе обект на доста разногласия в медицинските среди, като в последна сметка приложението му за коронавирусна зараза бе жигосано като безсмислено и дори нездравословно. 5,7 дневни дози на 1000 души население са изписвани от тази група антибиотици у нас, до момента в който междинното за Европейски Съюз е 2,4.
Голяма приложимост по отношение на останалите имаме и на препарати от групата на хинолоните (синтетични химиотерапевтици с бактерициден ефект) - 3,3 дневни дози на 1000 при 1,2 за Европейски Съюз.
Голяма е използването на антибиотици и в нашите лечебни заведения - по този индикатор сме изпреварени единствено от Латвия, Литва и Малта. У нас в лечебните заведения са прилагани 1,98 дневни дози на 1000 души население, до момента в който приблизително за ЕС/ЕИЗ този индикатор е 1,57.
Според различен отчет - на европейската мрежа за наблюдаване на потреблението на антибиотици, сред 2019 и 2020 година тяхната приложимост е спаднала с 18,3% в ЕС/Европейска икономическа зона. Една част от този спад се дължи на обстоятелството, че с помощта на локдауните и изолацията респираторните болести бяха в пъти по-малко от нормалното и това рефлектира в понижена приложимост на антибиотиците, употребявани за тяхното лекуване.
Допълнително понижение има и от усложнения достъп до лекари, които да изпишат рецепта за тези лекарства. В този отчет България е откроена като единствената с нарастване на антибиотиците през тази първа половина на пандемията, като съвсем напълно виновността се хвърля на всеобщото определяне на азитромицин.
Наред с презастраховането на лекарите, у нас 43% от хората се самолекуват с антибиотици, съгласно едно анкетно изследване, огласено предходната есен. 59% неправилно смятат, че антибиотиците са ефикасни против вирусни инфекции, а 53% имат вяра, че оказват помощ против простудни болести и грип. Масово се употребяват широкоспектърни антибиотици, което в композиция с честа рехоспитализация води до разпространяване на резистентни микроорганизми, предизвести тогава доцент Иван Иванов, завеждащ Националната референтна лаборатория „ Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост “ в Националния център по заразни и паразитни заболявания.
Или както споделя една пациентка в репортаж на Нова телевизия по тематиката от тези дни: " Всички към мен за всичко взимат антибиотик – без да го е предписал доктор. Всеки се самолекува, тъй като е мъчно да отидеш на доктор. Винаги има опашки, постоянно има хора, не постоянно можеш да стигнеш до домашния доктор ”.
Защо не би трябвало да се самолекуваме с антибиотици
Резистентните към антибиотици бактерии съставляват заплаха за всички нас, тъй като предизвикват инфекции, които мъчно се поддават на лекуване. Самолечението с антибиотици е безотговорна приложимост на антибиотици, показват от Европейския център за предварителна защита и надзор на болесттите. " Ако вземаме антибиотици неведнъж и погрешно, ние способстваме за увеличението на резистентните към антибиотици бактерии, един от най-сериозните международни здравни проблеми. Така че, в случай че в някакъв миг от живота Вие, Вашите деца или други членове на фамилията се нуждаят от антибиотици, допустимо е те към този момент да не работят ", предизвестяват още европейските здравни специалисти.
Под самолечение се схваща:
- приемането на останали от предходни лекувания антибиотици без първо да се консултираме с лекар;
- приемането на антибиотици в аптеката без рецепта.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ