Още един ужасен следобед на магистрала Тракия“

Поредна тежка катастрофа на АМ “Тракия“ в посока София

Още един ужасяващ следобяд на автомагистрала „ Тракия “ — на 228 км посока София два автомобила са се смлели един в различен, както свидетелстват страховитите фрагменти. Помлени предници, разхвърчани куфари, облекла и детски движимости по асфалта… една страшна, неловка тишина над грохота от ламарини, пише

Какво друго да кажем, с изключение на това, което повтаряме след всяка нова злополука: за какво все по този начин караме? Защо все по този начин летим, като че ли автомагистралата ни е персонална писта? Защо все по този начин си мислим, че на нас „ това не може да ни се случи “?

Който е минал през днешния ден по „ Тракия “ в този сектор, дано си даде сметка — това можеше да си ти. Можеше да са децата ти, натъпкани на задната седалка с пясък по джапанките. Можеше да са околните ти, които чакат на масата, а ти в никакъв случай да не се върнеш.

Никой не знае повода — дали е било изпреварване на сляпо, засичане, внезапна маневра? Важно ли е въобще, когато най-после резултатът е същият — смазани коли, изпокъсани животи и празни празници за тези, които остават да събират багажа от асфалта.

Ще затворим ли очи и този път, ще махнем ли отново с ръка — „ Ами по този начин е, лято е, хората се връщат от морето “? Или най-накрая ще си кажем — автомагистралата не е място за подвиг. Тя не прости. И от време на време прошката не идва в никакъв случай.

Пазете се. Единственото, което имате, е животът ви. На кормилото той коства тъкмо едно мигване нехайство.