Увеличаването на приходите в бюджета не трябва да минава през

Увеличаването на приходите в бюджета не би трябвало да минава през смяна на данъчните ставки, а посредством актуализиране на данъчните оценки на парцелите, които в доста случаи остават доста под действителната им пазарна стойност. Това мнение изрази финансистът и член на Управителния съвет на Българската национална банка Любомир Каримански.
Прочетете още
" Крайно време е в България данъчните оценки да бъдат изравнени или най-малко почти изравнени с пазарните оценки, по този начин както е в доста страни в Европа. Ако тази база се промени, тогава много повече пари ще бъдат събрани в хазната. Говорим в порядъка на стотици милиони евро ", съобщи Каримански пред Bulgaria ON AIR.

Според него България от години отсрочва нужната промяна, при която данъчните оценки да се приближат до пазарните цени на парцелите. 

По този метод локалните управляващи биха разполагали с повече средства за инфраструктура, пътища и ВиК планове, без да се постанова нарастване на съществуващите данъчни ставки. 

Каримански уточни, че сходен модел се ползва в редица европейски страни, където оценките са доста по-близки до действителните пазарни стойности.

Той счита още, че в случай че ръководещите държат да не трансформират сегашната данъчна система, могат да вкарат нова категория за капиталови или търговски парцели, които да бъдат облагани по друг режим, вместо да трансформират настоящите налози.

" Ако желаят да запазят обещанието си, че няма да трансформират съществуващата данъчна система, ръководещите могат да вкарат нова формулировка - капиталов или търговски парцел. Този капиталов парцел може да бъде облаган с друга нова ставка, която до този миг не е съществувала ", разяснява гостът.

По отношение на бюджетния недостиг Каримански изясни, че разликите сред другите оценки се дължат на метода, по който са регистрирани разноските на общините и на практиката избрани действия да бъдат осъществявани в една бюджетна година, а фактурирани и регистрирани в идната.

По думите му сходни практики не са оригиналност и се следят от години. 

Това затруднява действителната оценка на финансовото положение на страната и основава разнообразни тълкования за действителния размер на недостига.

Каримански насочи и рецензия към дългогодишната процедура държавните предприятия да превеждат съвсем целия си дял в бюджета. 

Според него по този начин се лимитират опциите им за вложения, рационализация и повишение на конкурентоспособността. 

Той акцентира, че устойчивото развиване изисква по-тясна връзка сред науката, нововъведенията и бизнеса.

Според финансиста процедурата по свръхдефицит би трябвало да се преглежда като предупредителен механизъм, който демонстрира нуждата от ограничение на разноските и възстановяване на приходната част на бюджета.

" Процедурата по свръхдефицит е една тревога, която звучи, с цел да внимаваме от позиция на разноските и приходите и да създадем всичко допустимо да понижим недостига - било посредством понижаване на разноските, било посредством увеличение на приходите. Но е ясно, че разноските са прекалено високи. Всички го знаем и всички го приказваме най-малко от четири години ", сподели Каримански.

Той означи, че макар съществуващите дълготрайни контракти, постоянно има благоприятни условия за предоговаряне при изменени стопански условия, тъй че публичният интерес да бъде предпазен по-добре.

Каримански разяснява и решението за вдишване на нов държавен дълг, като акцентира, че обществото би трябвало да получи ясна информация за задачите, за които ще бъдат употребявани средствата.

Той означи, че положението на фискалния запас не може да се прави оценка към една съответна дата, а би трябвало да се преглежда на средномесечна база.

Според него забележителна част от средствата във фискалния запас не са свободно налични за разходване, защото включват запаси на Сребърния фонд и други средства със специфичен режим.

Особено внимание Каримански обърна на обстановката към Българската банка за развиване.

По думите му съществува разминаване сред упованията на държавното управление за потребление на част от капитала на банката и действителните законови процедури, които би трябвало да бъдат изпълнени преди тези средства да станат налични.

Според него точно това поражда риск от прекомерно оптимистични оценки за наличния финансов запас на страната.