Още две жертви на „възродителния процес“ осъдиха прокуратурата за бавно правораздаване
Още две жертви на „ възродителния развой “, този път от Добрич, осъдиха прокуратурата поради постепенно правосъдие.
Това стана известно след разгласяване на съответните правосъдни актове на окръжния съд в Добрич, заяви dobrichonline.com, представен от
Той е постановил две решения, с които осъжда Ппрокуратурата на Република България да заплати на жертвите (оповестени под буквите Н. К и Н. М.) по 12 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, породени на двете ищци от нарушение на правото на разглеждане и привършване в рационален период на формираното през януари 1991г. следствено дело за така наречен „ възродителен развой “, което се води на произвеждане от Военно-окръжна прокуратура София.
Производствата в Окръжния съд са формирани по импортирани искове против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, с които двете ищци претендират обезщетение като потърпевши лица в персонално качество и като наследници на един от директно потърпевшите от закононарушенията, които се проверяват по посоченото следствено дело.
Техният татко бил въдворен по политически аргументи в лагер „ Белене “ за времето от края на февруари 1985 година доникъде на април 1986г., а по-късно наложително изселен в гр. Роман за период от три години. След завръщането в дома си в гр. Толбухин (днес Добрич) бил подложен под непрекъснато наблюдаване.
През май 1989 година бил заставен да се изсели в Турция. Бил е лишен и от опция да упражнява учителската си специалност още от края на 1984 година.
С решение на Народното събрание от 1 юни 1990г. е била оповестена неговата политическа и гражданска реабилитация. В началото на идната година било формирано процесното следствено дело. В хода на следствието татко им умрял и правата му на потърпевшо лице минали върху дъщерите му като негови наследници.
В предявените искови молби ищците в детайли са описали тестванията, на които са били подложени по време на насилствената смяна на имената, страданията от задържането на техния татко, както и от изселването на фамилията им в Република Турция.
Прокуратурата като ответник оспорва допустимостта и основателността на исковете. Изтъква фактическата и правна трудност на делото, броя на потърпевшите, множеството намиращи се отвън страната, чието процесуално държание също било асъдействало за закъснение на производството, наложителните по закон голям брой процесуални дейности, в това число правене на молби за правна помощ до управляващите в Република Турция, осъществяване на наложителни инструкции на съда след връщане на делото.
Окръжният съд е открил, че предявените искове, учредени на изказвания за несъразмерна дълготрайност на следствието, са потвърдени по своето съображение.
Съдът показва, че продължителността на съответното наказателно произвеждане надвишава неведнъж откритите в Наказателно-процесуален кодекс периоди, а фактическата и правната трудност на следственото дело не може да оправдае траялото повече от 30 години досъдебно произвеждане, заради което е налице нарушаване на правото на разглеждане и решение на делото в рационален период, според Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи.
Окръжният съд приема, че ищците са претърпели претендираните от тях неимуществени вреди – безпокойствие и неустановеност, отчаяние и загуба на доверие в институциите, възприятие за липса на правдивост, терзание, че отговорните лица за осъществените по отношение на тях репресивни дейности няма да бъдат осъдени.
Тези вреди са настъпили вследствие забавянето на наказателното произвеждане, което е резултат от дейности на проверяващите органи и позволените процесуални нарушавания от прокуратурата, обусловили преустановяване на правосъдното произвеждане и връщане на делото на прокурора за доразследване. Изобщо не може да се одобри, че дейностите на ищците са довели до забавянето на производството, показва съдът.
И двата правосъдни състава дефинират парично обезщетение за потърпевшите в размер на 12 000 лева, ведно със законната рента за веселба, считано от датите на завеждане на делата през ноември 2022 година, до окончателното погашение на сумата. Исковете са отхвърлени за горницата над тази сума до претендираното от всяка от ищците обезщетение в размер на 120 000 лв.. Съдебните актове подлежат на обжалване пред Апелативен съд – Варна.
Делото за „ възродителния развой “ бе формирано през 1991 година от прокуратурата против висшите комунистически функционери Тодор Живков – общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Георги Атанасов – министър-председател, Петър Младенов – министър на външните работи, ген. Димитър Стоянов – министър на вътрешните работи и Пенчо Кубадински – член на Политбюро на Българска комунистическа партия. Всичките имат директна отговорност към налагането и провеждането на „ възродителния развой “.
През май 2022 година прокуратурата приключи делото, откакто умря последният обвинен –Георги Атанасов.
За три десетилетия прокуратурата по този начин не съумя да извърши разпити за събиране на свидетелски показания на близо 450 жертви, които са били въдворени без съд и присъда от режима в концлагера „ Белене “ на остров Персин на Дунав.
В началото на 90-те прокуратурата внесе един път делото в съда, само че то беше върнато оттова с инструкции да се извършат свидетелски разпити на българските жители от турски генезис, минали през „ Белене “.
От прокурорското разпореждане излиза наяве, че държавното обвиняване не е съумяло да открие към 100 някогашни лагеристи, които трайно са се открили в Турция. Правени са и няколко правосъдни поръчки до Турция, само че те не са дали резултат. Така прокуратурата комфортно изчака гибелта на Георги Атанасов, с цел да приключи делото.
Гражданското съдружие на някогашните лагеристи от „ възродителния развой “ в лагера „ Белене “ и техните близки обаче стачкува прекратяването на делото.
През декември 2022 година състав на Софийския апелативен съд (САС) анулира постановлението на Военно-окръжната прокуратура - София, с което тя приключи следствието за „ възродителния развой “,
САС върна делото на прокуратурата за продължение на процесуално-следствените дейности. Определението на съда не предстои на обжалване.
От декември 2022 година до момента прокуратурата не е подхванала нищо по делото за „ възродителния развой “, което е най-старото дело, което държавното обвиняване при разнообразни основни прокурори, в това число и при последния – Иван Гешев – продължава да държи на „ трупчета “.
Това стана известно след разгласяване на съответните правосъдни актове на окръжния съд в Добрич, заяви dobrichonline.com, представен от
Той е постановил две решения, с които осъжда Ппрокуратурата на Република България да заплати на жертвите (оповестени под буквите Н. К и Н. М.) по 12 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, породени на двете ищци от нарушение на правото на разглеждане и привършване в рационален период на формираното през януари 1991г. следствено дело за така наречен „ възродителен развой “, което се води на произвеждане от Военно-окръжна прокуратура София.
Производствата в Окръжния съд са формирани по импортирани искове против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, с които двете ищци претендират обезщетение като потърпевши лица в персонално качество и като наследници на един от директно потърпевшите от закононарушенията, които се проверяват по посоченото следствено дело.
Техният татко бил въдворен по политически аргументи в лагер „ Белене “ за времето от края на февруари 1985 година доникъде на април 1986г., а по-късно наложително изселен в гр. Роман за период от три години. След завръщането в дома си в гр. Толбухин (днес Добрич) бил подложен под непрекъснато наблюдаване.
През май 1989 година бил заставен да се изсели в Турция. Бил е лишен и от опция да упражнява учителската си специалност още от края на 1984 година.
С решение на Народното събрание от 1 юни 1990г. е била оповестена неговата политическа и гражданска реабилитация. В началото на идната година било формирано процесното следствено дело. В хода на следствието татко им умрял и правата му на потърпевшо лице минали върху дъщерите му като негови наследници.
В предявените искови молби ищците в детайли са описали тестванията, на които са били подложени по време на насилствената смяна на имената, страданията от задържането на техния татко, както и от изселването на фамилията им в Република Турция.
Прокуратурата като ответник оспорва допустимостта и основателността на исковете. Изтъква фактическата и правна трудност на делото, броя на потърпевшите, множеството намиращи се отвън страната, чието процесуално държание също било асъдействало за закъснение на производството, наложителните по закон голям брой процесуални дейности, в това число правене на молби за правна помощ до управляващите в Република Турция, осъществяване на наложителни инструкции на съда след връщане на делото.
Окръжният съд е открил, че предявените искове, учредени на изказвания за несъразмерна дълготрайност на следствието, са потвърдени по своето съображение.
Съдът показва, че продължителността на съответното наказателно произвеждане надвишава неведнъж откритите в Наказателно-процесуален кодекс периоди, а фактическата и правната трудност на следственото дело не може да оправдае траялото повече от 30 години досъдебно произвеждане, заради което е налице нарушаване на правото на разглеждане и решение на делото в рационален период, според Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи.
Окръжният съд приема, че ищците са претърпели претендираните от тях неимуществени вреди – безпокойствие и неустановеност, отчаяние и загуба на доверие в институциите, възприятие за липса на правдивост, терзание, че отговорните лица за осъществените по отношение на тях репресивни дейности няма да бъдат осъдени.
Тези вреди са настъпили вследствие забавянето на наказателното произвеждане, което е резултат от дейности на проверяващите органи и позволените процесуални нарушавания от прокуратурата, обусловили преустановяване на правосъдното произвеждане и връщане на делото на прокурора за доразследване. Изобщо не може да се одобри, че дейностите на ищците са довели до забавянето на производството, показва съдът.
И двата правосъдни състава дефинират парично обезщетение за потърпевшите в размер на 12 000 лева, ведно със законната рента за веселба, считано от датите на завеждане на делата през ноември 2022 година, до окончателното погашение на сумата. Исковете са отхвърлени за горницата над тази сума до претендираното от всяка от ищците обезщетение в размер на 120 000 лв.. Съдебните актове подлежат на обжалване пред Апелативен съд – Варна.
Делото за „ възродителния развой “ бе формирано през 1991 година от прокуратурата против висшите комунистически функционери Тодор Живков – общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Георги Атанасов – министър-председател, Петър Младенов – министър на външните работи, ген. Димитър Стоянов – министър на вътрешните работи и Пенчо Кубадински – член на Политбюро на Българска комунистическа партия. Всичките имат директна отговорност към налагането и провеждането на „ възродителния развой “.
През май 2022 година прокуратурата приключи делото, откакто умря последният обвинен –Георги Атанасов.
За три десетилетия прокуратурата по този начин не съумя да извърши разпити за събиране на свидетелски показания на близо 450 жертви, които са били въдворени без съд и присъда от режима в концлагера „ Белене “ на остров Персин на Дунав.
В началото на 90-те прокуратурата внесе един път делото в съда, само че то беше върнато оттова с инструкции да се извършат свидетелски разпити на българските жители от турски генезис, минали през „ Белене “.
От прокурорското разпореждане излиза наяве, че държавното обвиняване не е съумяло да открие към 100 някогашни лагеристи, които трайно са се открили в Турция. Правени са и няколко правосъдни поръчки до Турция, само че те не са дали резултат. Така прокуратурата комфортно изчака гибелта на Георги Атанасов, с цел да приключи делото.
Гражданското съдружие на някогашните лагеристи от „ възродителния развой “ в лагера „ Белене “ и техните близки обаче стачкува прекратяването на делото.
През декември 2022 година състав на Софийския апелативен съд (САС) анулира постановлението на Военно-окръжната прокуратура - София, с което тя приключи следствието за „ възродителния развой “,
САС върна делото на прокуратурата за продължение на процесуално-следствените дейности. Определението на съда не предстои на обжалване.
От декември 2022 година до момента прокуратурата не е подхванала нищо по делото за „ възродителния развой “, което е най-старото дело, което държавното обвиняване при разнообразни основни прокурори, в това число и при последния – Иван Гешев – продължава да държи на „ трупчета “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ