Защо западът би предпочел сценария на „управляема капитулация“ на Русия
Осем вековната империя на Чингиз хан — Джугашвили — Путин се разпада в този момент пред очите ни
Андрей Пионтковски Kasparov.ru
През предходната година тази къса думичка „ Хага “ оглави рейтинга на кремълските пропагандисти. Изобщо седмицата беше доста съдържателна.
Реализацията на проекта just peace, одобрен от незабавната среща на Голямата седморка навлезе в практическия си стадий:
На 1 декември Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг произнесе историческите думи, които ние чакахме от Запада през всичките девет месеца на тази кървава война:
„ Но цената, която ние плащаме, се мери в пари. А украинците заплащат с кръв. Ако властническите режими видят, че силата се възнаграждава, то всички ние ще платим доста по-голяма цена. И светът ще стане по-опасно място за всички нас “.
Предпазливият бюрократ в никакъв случай не би произнесъл такива думи, в случай че зад тях не стояха освен политическата воля на всички водачи от G7, само че и прочувствен заряд от мащаба на „ Чърчил от 1940 “.
Западът, наподобява, най-после стигна до разбирането какво е поставено на везните и какво се случва през днешния ден.
Да припомним
четирите основни точки от проекта на G8:
1. Пълно възобновяване на териториалната целокупност на Украйна.
2. Юридически и военни гаранции за сигурността на Украйна в бъдеще.
3. Възстановяване на стопанската система на Украйна, в това число за сметка на репарации, които ще бъдат наложени на Русия.
4. Привличане към отговорност на съветските военни нарушители.
На среща на министрите на външните работи на НАТО в Букурещ беше конкретизирана точка 2 за гаранциите за сигурността на Украйна. Както съобщи Столтенберг след, успеха над Русия (точка 1) Украйна би трябвало да стане пълновръстен член на НАТО. В това и единствено в това могат да се съдържат железобетоните гаранции за нейната сигурност.
А на срещата на министрите на правораздаването от G7 в Берлин, се обсъждаше основаването на интернационален арбитражен съд над основните съветски военни нарушители. Показателен за днешните настроения на Запада беше отговорът на министъра на правораздаването на Германия на журналистически въпрос по какъв начин те ще бъдат „ доставени “ пред трибунала.
„ Много просто, в случай че те се окажат на територията на страните-учредители, те във всеки миг могат да бъдат задържани от полицията по заповед на трибунала. А след успеха на Украйна новите съветски управляващи ще бъдат задължени съгласно изискванията на мирното съглашение да предадат тези нарушители в предписание на трибунала даже и от съветска територия “, отговори министърът.
Кулминация на наситената с украински дневен ред седмица стана взаимната конференция на Байдън и Макрон, на която двамата президенти направиха идентични изказвания:
Единственият прийом за реализиране на мир е цялостното евакуиране на съветските войски от територията на Украйна (до границите от 1991 година).
Путин към този момент изрично отхвърля да извърши това изискване. Но груповият Запад (включващ, несъмнено, и Украйна) ще бъде подготвен да седне на масата за договаряния с Путин, когато той одобри точка 1 от проекта на G8.
Естествено, поражда въпрос.
Ако Путин одобри по принцип точка 1, а точка 2 още повече, никой нищо няма да разисква с него (членството на суверенна Украйна в НАТО въобще не е негова работа) то, какво тогава Западът се готви да разисква с Путин.
Отговорът е явен: конкретизация на точки 3 и 4. Ако Путин (или този, който го е заменил) приключи военните дейности и изтегли войските си от територията на Украйна размерът на репарациите и описът на военните нарушители ще бъде един. Ако упорства и бъде заставен да се изтегли със мощ – тогава и репарациите и описът ще са други.
Особено сензитивен за бъдещите съветски договарящи е точка 4, тъй като тя визира всеки от тях персонално. Сигналът на Запада за вероятни договаряния не е адресиран толкоз до Путин, по отношение на неговото най-близко обграждане.
Руският Хитлер, а и Рибентроп, несъмнено, към този момент е невероятно да бъдат
изключени от листата на основните военни нарушители
А някакви си бормани-гьоринги – елементарно, в случай че те могат да обезпечен на цивилизования свят осъществяването от страна на РФ на точка 1.
Такава тактика би трябвало еднообразно да устройва и Украйна, и западните и съдружници. На Украйна не и е безразлично, каква цена в кръв ще би трябвало да заплати за освобождението на окупираните територии.
Но поражда чувството, че на Запада тези бормани-гьоринги са му нужни не просто за еднократно потребление, а Западът би предпочел сюжета на „ управляема капитулация “, при която тези хора, откакто наложително изоставен Украйна, биха останали още известно време на власт в Русия.
Западът, който Украйна вечно избави от страха пред „ втората войска в света “, в този момент откри за себе си
ново чучело – слабостта на Русия,
перспективата за типичен съветски „ ужас “ и революция на територията на голямата, натъпкана с оръжия и рискови производства територия.
През 1991 година Съединени американски щати отново по този начин се бояха от неуправляемия разпад на руската империя, наследница на империята на Чингиз хан и московските царе. Президентът на Съединени американски щати Буш-баща прикани в Киев през август (!) 1991 година депутатите от Върховния съвет на УССР да не повдигат въпроса за независимостта на Украйна.
Всъщност окончателният и необратим разпад на тази осемвековна империя се случва точно в този момент пред очите ни.
Така че опасенията на американския истаблишмънт са разбираеми. Но, първо, динамичността на този разпад има своя вътрешна природа, върху която възможностите да и бъде повлияно от Съединени американски щати са не повече, в сравнение с през 1991 година.
И второ, през последните 9 месеца американците научиха доста нови неща за украинците, само че по този начин и не схванаха до край този изумителен народ.
А аз все се пробвам да им обясня, че в случай че ръководейки се от своята тактика за „ управляема капитулация “ не доставят на Украйна нужните и за бърза и съкрушителна победа ATACMS, Abrams, F-16, то украинците неуправляемо ще раздерат " ворогов поганых " с HIMERS и голи ръце.
Само че, тогава на съвестта на внимателния Запад ще лежи доста по-високата цена в украинска кръв за общата победа.
Което, абсолютно, ще остави избрана наслойка в връзките сред държавите-победителки в Четвъртата международна война.
А на тези страни, както след всяка международна война, ще им се наложи дружно да основават новата архитектура на международната сигурност – този път за сигурността на човечеството от отломките на дефинитивно разпадналата се империя на Чингиз хан — Джугашвили — Путин.
Превод: Faktor.bg
Андрей Пионтковски Kasparov.ru
През предходната година тази къса думичка „ Хага “ оглави рейтинга на кремълските пропагандисти. Изобщо седмицата беше доста съдържателна.
Реализацията на проекта just peace, одобрен от незабавната среща на Голямата седморка навлезе в практическия си стадий:
На 1 декември Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг произнесе историческите думи, които ние чакахме от Запада през всичките девет месеца на тази кървава война:
„ Но цената, която ние плащаме, се мери в пари. А украинците заплащат с кръв. Ако властническите режими видят, че силата се възнаграждава, то всички ние ще платим доста по-голяма цена. И светът ще стане по-опасно място за всички нас “.
Предпазливият бюрократ в никакъв случай не би произнесъл такива думи, в случай че зад тях не стояха освен политическата воля на всички водачи от G7, само че и прочувствен заряд от мащаба на „ Чърчил от 1940 “.
Западът, наподобява, най-после стигна до разбирането какво е поставено на везните и какво се случва през днешния ден.
Да припомним
четирите основни точки от проекта на G8:
1. Пълно възобновяване на териториалната целокупност на Украйна.
2. Юридически и военни гаранции за сигурността на Украйна в бъдеще.
3. Възстановяване на стопанската система на Украйна, в това число за сметка на репарации, които ще бъдат наложени на Русия.
4. Привличане към отговорност на съветските военни нарушители.
На среща на министрите на външните работи на НАТО в Букурещ беше конкретизирана точка 2 за гаранциите за сигурността на Украйна. Както съобщи Столтенберг след, успеха над Русия (точка 1) Украйна би трябвало да стане пълновръстен член на НАТО. В това и единствено в това могат да се съдържат железобетоните гаранции за нейната сигурност.
А на срещата на министрите на правораздаването от G7 в Берлин, се обсъждаше основаването на интернационален арбитражен съд над основните съветски военни нарушители. Показателен за днешните настроения на Запада беше отговорът на министъра на правораздаването на Германия на журналистически въпрос по какъв начин те ще бъдат „ доставени “ пред трибунала.
„ Много просто, в случай че те се окажат на територията на страните-учредители, те във всеки миг могат да бъдат задържани от полицията по заповед на трибунала. А след успеха на Украйна новите съветски управляващи ще бъдат задължени съгласно изискванията на мирното съглашение да предадат тези нарушители в предписание на трибунала даже и от съветска територия “, отговори министърът.
Кулминация на наситената с украински дневен ред седмица стана взаимната конференция на Байдън и Макрон, на която двамата президенти направиха идентични изказвания:
Единственият прийом за реализиране на мир е цялостното евакуиране на съветските войски от територията на Украйна (до границите от 1991 година).
Путин към този момент изрично отхвърля да извърши това изискване. Но груповият Запад (включващ, несъмнено, и Украйна) ще бъде подготвен да седне на масата за договаряния с Путин, когато той одобри точка 1 от проекта на G8.
Естествено, поражда въпрос.
Ако Путин одобри по принцип точка 1, а точка 2 още повече, никой нищо няма да разисква с него (членството на суверенна Украйна в НАТО въобще не е негова работа) то, какво тогава Западът се готви да разисква с Путин.
Отговорът е явен: конкретизация на точки 3 и 4. Ако Путин (или този, който го е заменил) приключи военните дейности и изтегли войските си от територията на Украйна размерът на репарациите и описът на военните нарушители ще бъде един. Ако упорства и бъде заставен да се изтегли със мощ – тогава и репарациите и описът ще са други.
Особено сензитивен за бъдещите съветски договарящи е точка 4, тъй като тя визира всеки от тях персонално. Сигналът на Запада за вероятни договаряния не е адресиран толкоз до Путин, по отношение на неговото най-близко обграждане.
Руският Хитлер, а и Рибентроп, несъмнено, към този момент е невероятно да бъдат
изключени от листата на основните военни нарушители
А някакви си бормани-гьоринги – елементарно, в случай че те могат да обезпечен на цивилизования свят осъществяването от страна на РФ на точка 1.
Такава тактика би трябвало еднообразно да устройва и Украйна, и западните и съдружници. На Украйна не и е безразлично, каква цена в кръв ще би трябвало да заплати за освобождението на окупираните територии.
Но поражда чувството, че на Запада тези бормани-гьоринги са му нужни не просто за еднократно потребление, а Западът би предпочел сюжета на „ управляема капитулация “, при която тези хора, откакто наложително изоставен Украйна, биха останали още известно време на власт в Русия.
Западът, който Украйна вечно избави от страха пред „ втората войска в света “, в този момент откри за себе си
ново чучело – слабостта на Русия,
перспективата за типичен съветски „ ужас “ и революция на територията на голямата, натъпкана с оръжия и рискови производства територия.
През 1991 година Съединени американски щати отново по този начин се бояха от неуправляемия разпад на руската империя, наследница на империята на Чингиз хан и московските царе. Президентът на Съединени американски щати Буш-баща прикани в Киев през август (!) 1991 година депутатите от Върховния съвет на УССР да не повдигат въпроса за независимостта на Украйна.
Всъщност окончателният и необратим разпад на тази осемвековна империя се случва точно в този момент пред очите ни.
Така че опасенията на американския истаблишмънт са разбираеми. Но, първо, динамичността на този разпад има своя вътрешна природа, върху която възможностите да и бъде повлияно от Съединени американски щати са не повече, в сравнение с през 1991 година.
И второ, през последните 9 месеца американците научиха доста нови неща за украинците, само че по този начин и не схванаха до край този изумителен народ.
А аз все се пробвам да им обясня, че в случай че ръководейки се от своята тактика за „ управляема капитулация “ не доставят на Украйна нужните и за бърза и съкрушителна победа ATACMS, Abrams, F-16, то украинците неуправляемо ще раздерат " ворогов поганых " с HIMERS и голи ръце.
Само че, тогава на съвестта на внимателния Запад ще лежи доста по-високата цена в украинска кръв за общата победа.
Което, абсолютно, ще остави избрана наслойка в връзките сред държавите-победителки в Четвъртата международна война.
А на тези страни, както след всяка международна война, ще им се наложи дружно да основават новата архитектура на международната сигурност – този път за сигурността на човечеството от отломките на дефинитивно разпадналата се империя на Чингиз хан — Джугашвили — Путин.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ