8 години по-късно: Момиче, държано в изолация от раждането си в „Люлин“, проговаря за ада, който е преживяла
Осем години откакто България бе разтърсена от грубо ликвидиране и разкрития за държани в плен деца, една от жертвите описа своята история, оповестяват от телевизия NOVA. Трите девойки прекараха целия си живот под ключ в столичния квартал „ Люлин “, преди дядо им да заплати с живота си за тяхното избавление.
През 2018 година възрастен мъж разкри пред ефирен екип, че личните му внучки – тогава на 13, 14 и 18 години, са държани като заложници в цялостна бедност от раждането си. След излъчването на материала той бе погубен от щерка си и шурей си. Днес родителите излежават присъди от надлежно 18 и 15 години затвор, а децата пробват да изградят живота си отначало.
Първи конфликт с действителността
Богомила, която е междинната от трите сестри, споделя за шока от излизането в действителния свят. През годините на изолираност девойките не са посещавали детска градина или учебно заведение, нито са имали контакт с външни лица.
„ Като дребна доста обичах да рисувам. Спомням си, че когато е имало по-напрегнати обстановки, съм си взимала молив и съм рисувала. Това ме успокояваше. Рисуването беше моето избавление “, спомня си тя пред камерата на малкия екран.
След извеждането им от фамилното жилище, трите сестри са настанени в Център за настаняване от фамилен вид за деца с увреждания. Причината за това решение е неналичието на друга институция, която да ги одобри дружно.
„ Ние искахме да сме дружно, с цел да се подкрепим. Всичко, което преживявахме тогава, беше по-лесно, тъй като бяхме дружно “, добавя Богомила.
Абсурдите на просветителната система
Лишена от обикновено детство, Богомила прекрачва учебния предел за първи път на 13-годишна възраст, влизайки непосредствено в първи клас. Тъй като към този момент е усвоила четенето и писането с помощта на налични в дома енциклопедии, тя минава на независими съвещания. На 15 години се оказва постоянна ученичка в четвърти клас измежду 10-годишни деца.
Системата обаче ѝ сервира ново тестване – преместена е в учебно заведение за глухи деца, с цел да може да остане дружно с по-голямата си сестра.
„ Началото ми беше малко необичайно, тъй като щях да съм с глухи – т.е. отново няма да има с кого да си приказвам. Много постоянно се случваше да съм сама в класа “, споделя момичето.
Пътят към компютърния дизайн
Въпреки препоръките на преподавателите да остане в профилираното заведение поради по-ниските критерии, Богомила избира по-трудния път. С помощта на възпитателка и спомагателни уроци, тя съумява да влезе в паралелка с снимка.
Днес тя е в 11-ти клас на независима форма на образование, работи в магазин за арт материали и съжителства с по-голямата си сестра. Двете не стопират да посещават най-малката сестра, която е с тежко увреждане и живее в друга институция.
„ На първо място човек би трябвало самичък да си помогне. Сам би трябвало да осъзнаеш, че би трябвало да продължиш напред и да си следваш задачите “, безапелационна е Богомила.
Мечтата ѝ е да работи в областта на анимацията и компютърния дизайн, както и да сътвори лична арт среда, в която да въодушевява младежи с тежки ориси.
Още вести четете в: България, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
