Елена Хайтова: Баща ми е плакал само веднъж - за защитена пр...
Осъдих Калин Терзийски, тъй като не мога да приема, че Хайтов е бил блюдолизец, сходно държание просто не е в натюрела му, декларира дъщерята на огромния български публицист
- Г-жа Хайтова, каква е Вашата равносметка за 75-ия празник?
- Юбилеите ме натъжават - пропуснах 70-ия, тъй като брачният партньор ми умря навръх него.
Но като се обърна обратно, нямам нищо, за което да скърбя. А съм водила доста борби. Баща ми остави в завет воденето на борби, тъй че те са и мой патент, държат ме във форма. Но повеждам борбите по този начин, както татко ми харесваше - заставаш намерено, спориш, доказваш правотата си. Но ударите в тил ме ядосват.
Страшни са вълните, които идват откъм гърба, против тези начело си брониран, подготвен да ги посрещнеш.
- Коя е най-тежката Ви борба?
- Доста са, все свързани с татко ми. Последната беше с един сътрудник, Калин Терзийски. Приемам мнението на хората, които не са съгласни с тези на Хайтов за гроба на Левски. Не мога обаче да приема тези, които го отхвърлят като публицист и споделят, че бил блюдолизец, подмазвал се на Тодор Живков - сходно държание просто не е в натюрела на Хайтов.
Напротив, той постоянно е бил на страната на своята истина, която е защитавал със зъби и нокти.
И аз заемам неговата позиция, потеглям да го пазя - това е мой дълг. Братята ми взеха да се отхвърлят, откакто Терзийски апелира присъдата и беше оневинен.
Но аз не отстъпих - желаех да знам, че сме водили борба до дъно за името на татко ни, не можех да позволи да бъде упрекнат незаслужено.
Това е една от най-тежките борби, които съм водила, проточи се цели пет години. И най-после спечелихме, защитихме бащиното име. Не е въпрос за пари - един лев да го бяха осъдили, значимото беше да е произнесена присъда, че е отговорен.
Материалното изобщо в никакъв случай не ме е интересувало. Баща ми ненапразно споделяше: идващият век, 21-ви, ще бъде не на човещината, а на парата. И тъкмо по този начин е. Но аз не одобрявам това и сякаш не съм в своя век.
- Труден чоп или късмет е да си писателка, щерка на класик и брачна половинка на прочут публицист? С щерка Ви Елица, която е художник, ставате четирима създатели в едно семейство - не са ли прекалено много?
- Рядко се случва небесната мощ да подари хората с такава орис - няколко създатели по едно и също време. Това е тежък чоп. Никак не е елементарно непрестанно да се доказваш, да водиш борби. По-малко са хубавите моменти, сложните са повече.
Малко е времето, в което се наслаждаваш, само че може би тъкмо това те кара да твориш. Казват, че щастливите хора не творят. Знам по себе си - когато ми е най-тежко, тогава започвам да пиша - хем да си удавя тъгата, хем това е тласък, който ме тласка да основа нещо ново.
- Кой е най-скъпият Ви спомен с Хайтов?
- В новата си книга споделям, че хората като татко ми, които основават външно усещане, че са доста корави, и те от време на време плачат. Винаги съм се питала дали татко ми е плакал - аз персонално не съм видяла негови сълзи.
Винаги ми е казвал, че мъжете би трябвало да се държат, не трябва да демонстрират тъгата си.
Но негова колежка ми описа случай, когато е плакал. Преди писателят Георги Марков да замине в чужбина, негови сътрудници заформят конспирация, като му споделят, че Хайтов му е присвоил хонорара.
Всъщност е тъкмо противоположното - татко ми е дал на Марков собствен хонорар, но помолил да остане загадка, с цел да не накърни гордостта му.
Възмутена от лъжата, дамата, която е дала Хайтовите пари на Георги Марков, разкрила истината, макар че Хайтов я заклел да не споделя.
А Марков, който постоянно е уважавал Хайтов, бил доста смутен от опита да ги настроят един против различен.
Та постъпката на тази жена просълзила Хайтов. Трогнали го човещината, положителното, предпазената истина. Баща ми беше извънредно сензитивен, постоянно търсеше правдата. Бил е доста благополучен, че се намерил кой да потвърди правотата му.
Хайтов да пусне сълза - това е нещо велико. Ще помня това, до момента в който съм жива - не трябва да се крие сълзата в името на нещо огромно като човещината.
- Кой е бащиният роман, който Ви хваща за душата?
- Това е разказът „ Докато са живи “ от книгата „ Шумки от габър “. Там татко ми поучава: казвайте на околните си, че ги обичате, тъй като след време ще разберете, че сте пропуснали нещо доста значимо и съвестта ще ви мори. Затова и написах книги за брачна половинка ми, писателя Никола Гигов, в които му признавам своята обич и благодарност за това, че вървим в една и съща пътека.
Открих племенника на един от прототипите на татко ми и един от най-хубавите му другари Асан Мешов, с който стоят прегърнати на паметника пред театъра в Смолян.
Младежът се споделя Димитър Мешов, инженер, извънредно държи на корена. Гордее се, че родът му е от забутано родопско село над Лъки, от написаното за родния му край. Този юноша е доказателство, че силата на Хайтовото слово е жива.
Божков пристигна на премиерата ни в Дубай, подарих му книга
Наскоро Елена и щерка ѝ Елица имаха вълнуваща среща с българската общественост в Дубай. Срещата била в зала за креативен срещи в мол „ Дубай “, най-големия в света. Там Елена показва книги на Николай Хайтов и свои книги, а художничката Елица - свои картини.
По време на срещата се появил мъж с позната физиономия, с тениска и джапанки. Присъстващите почнали да шушукат. В първия миг не се сетих кой е, само че бързо разбрах, че е предприемачът Васил Божков, споделя Елена.
Божков бил прочут на огромния ѝ брат Александър, с който преговаряли за покупка на архива на Хайтов, който в последна сметка е даден на Пловдив.
„ Зная, че съм доста оклеветен във вашите очи, пишат доста неприятни неща за мен, само че дано да не се стопираме на това “, споделил Божков на гостенките от България.
Разгледал изложбата, купил си книги, картини.
Елена трогнала предприемача с непредвиден подарък - последната книга на Хайтов за гроба на Левски. " За пръв път някой да ми подари нещо, от мен единствено желаят ", споделил Божков, прочут познавач на изкуството, който сега живее в заточение в апартамент в центъра на Дубай.
След като информация за срещата изтекла в обществените мрежи, се появили и отрицателни реакции.
" В чужбина обаче аз последвам завета на татко ми: Българин ли е, постоянно ще му обърна внимание ", безапелационна е Елена Хайтова.
Разказва с удивление за 828-метровата кула Бурж Халифа, най-високата в света. Качили се до 21-вия етаж. Насладили се и на концерта на фонтаните пред кулата, който прилича звука на вълните. Вечер гледката била вълшебна - кулата и фонтаните осветени в цветна приказност на фона на прелестна музика.
Няма нищо антично непокътнато в Дубай, само че няма потребност да си античен, с цел да си на върха, да създадеш съвсем невъзможни неща, да съградиш страховит град в пустинята - по този начин Елена обобщава екзотичното странствуване в новата си книга.
Домът на писателя в Яврово остава недосегаем за ценители
През 2022 година се навършват 20 години от гибелта на Хайтов, само че къщата му в село Яврово над Асеновград още не е превърната в музей.
Елена, племенницата на последната брачна половинка на татко ми Жени Божилова, изкупи дяловете от къщата. Поставен е надпис, че там Хайтов е живял, само че единствено толкоз.
Може би трябваше да се намеси по-активно и страната, споделя Елена Хайтова.
И сочи образеца с дома на композитора Петко Стайнов в Казанлък, където наследниците са създали подаяние на Общината, която стопанисва парцела.
Може би това би трябвало да стане и с дома на Хайтов. Засега обаче феновете на литературата не могат да се допрян до дома на известния публицист, родоповед, народовед, който беше препоръчан за Нобелова премия, само че гибелта му осуети този късмет за българската литература.
Добър знак е, че сега има единодушие сред наследниците. С братята ѝ обмислят дали да не възобновят напъните, с цел да стане къщата в Яврово музей.
Може би би трябвало да потърсим подпомагане от новия министър на културата, който е младеж, само че с нюх за цената на българското духовно завещание, споделя Елена.
В момента тя написа нова книга - автобиографична. Нарекла я е „ Животът ми - дива приказка “, само че с вклинено в, т.е. и дивна приказка. Започва с едно бясно препускане из родопските гори на кон с татко ѝ, което като че ли белязва живота ѝ - той върви все на скорост, само че и с доста дивни моменти.
На тях е отдадена втората част на книгата под наслов „ Да се запознаеш на Коледа и да живееш като на Великден “. В него Елена споделя щастието със брачна половинка си Никола Гигов, с който споделят творчество и пътешествия цели 45 години.
Всичко това възприемах като нещо дивно, спуснато от небето. И двамата сме имали доста борби и премеждия, само че...
Красивите ни общи моменти бяха отплата за борбите и страданията ни. Не се сбъдна единствено едно от желанията ми - да сме дружно по-дълго на този свят, споделя Елена, която още не може да прежали гибелта на обичания.
Мъдрости: Дадената обич не трябва да изтече сред пръстите
Ако ти кажат, че пропада България, вярвай, че на следващия ден тя ще преуспее, била обичана фраза на Николай Хайтов.
Баща ми би се зарадвал, че в ръководството на България влизат млади, ведри, усмихнати хора. Той споделяше: По сурата, лицето се познава кой какъв брой може. Би им дал заем от религия и вяра за положително бъдеще на страната. Не се ръководеше от партии, за него беше значим индивидът с неговите качества и можене, а не някой да го подпира изпод, изяснява дъщерята на писателя.
Баща ми би дал власт даже на някой козар, пастир, в случай че е интелигентен и сръчен. Сочеше за образец Захари Стоянов, който от оскъдно овчарче се е издигнал до бунтовник, политик, журналист, ръководител на Народното събрание. Докато през днешния ден всички идват с дипломи, образовани, лъснати. Често обаче не оправдават очакванията, нека този път с новите ни ръководещи да не е по този начин.
Неговата религия и оптимизъм биха им подействали като тласък да осъществят сполучливо предоставената им идея, да не проиграват шанса. Дадената обич не трябва да изтече сред пръстите, е още една негова мъдрост, споделя Елена Хайтова.
- Г-жа Хайтова, каква е Вашата равносметка за 75-ия празник?
- Юбилеите ме натъжават - пропуснах 70-ия, тъй като брачният партньор ми умря навръх него.
Но като се обърна обратно, нямам нищо, за което да скърбя. А съм водила доста борби. Баща ми остави в завет воденето на борби, тъй че те са и мой патент, държат ме във форма. Но повеждам борбите по този начин, както татко ми харесваше - заставаш намерено, спориш, доказваш правотата си. Но ударите в тил ме ядосват.
Страшни са вълните, които идват откъм гърба, против тези начело си брониран, подготвен да ги посрещнеш.
- Коя е най-тежката Ви борба?
- Доста са, все свързани с татко ми. Последната беше с един сътрудник, Калин Терзийски. Приемам мнението на хората, които не са съгласни с тези на Хайтов за гроба на Левски. Не мога обаче да приема тези, които го отхвърлят като публицист и споделят, че бил блюдолизец, подмазвал се на Тодор Живков - сходно държание просто не е в натюрела на Хайтов.
Напротив, той постоянно е бил на страната на своята истина, която е защитавал със зъби и нокти.
И аз заемам неговата позиция, потеглям да го пазя - това е мой дълг. Братята ми взеха да се отхвърлят, откакто Терзийски апелира присъдата и беше оневинен.
Но аз не отстъпих - желаех да знам, че сме водили борба до дъно за името на татко ни, не можех да позволи да бъде упрекнат незаслужено.
Това е една от най-тежките борби, които съм водила, проточи се цели пет години. И най-после спечелихме, защитихме бащиното име. Не е въпрос за пари - един лев да го бяха осъдили, значимото беше да е произнесена присъда, че е отговорен.
Материалното изобщо в никакъв случай не ме е интересувало. Баща ми ненапразно споделяше: идващият век, 21-ви, ще бъде не на човещината, а на парата. И тъкмо по този начин е. Но аз не одобрявам това и сякаш не съм в своя век.
- Труден чоп или късмет е да си писателка, щерка на класик и брачна половинка на прочут публицист? С щерка Ви Елица, която е художник, ставате четирима създатели в едно семейство - не са ли прекалено много?
- Рядко се случва небесната мощ да подари хората с такава орис - няколко създатели по едно и също време. Това е тежък чоп. Никак не е елементарно непрестанно да се доказваш, да водиш борби. По-малко са хубавите моменти, сложните са повече.
Малко е времето, в което се наслаждаваш, само че може би тъкмо това те кара да твориш. Казват, че щастливите хора не творят. Знам по себе си - когато ми е най-тежко, тогава започвам да пиша - хем да си удавя тъгата, хем това е тласък, който ме тласка да основа нещо ново.
- Кой е най-скъпият Ви спомен с Хайтов?
- В новата си книга споделям, че хората като татко ми, които основават външно усещане, че са доста корави, и те от време на време плачат. Винаги съм се питала дали татко ми е плакал - аз персонално не съм видяла негови сълзи.
Винаги ми е казвал, че мъжете би трябвало да се държат, не трябва да демонстрират тъгата си.
Но негова колежка ми описа случай, когато е плакал. Преди писателят Георги Марков да замине в чужбина, негови сътрудници заформят конспирация, като му споделят, че Хайтов му е присвоил хонорара.
Всъщност е тъкмо противоположното - татко ми е дал на Марков собствен хонорар, но помолил да остане загадка, с цел да не накърни гордостта му.
Възмутена от лъжата, дамата, която е дала Хайтовите пари на Георги Марков, разкрила истината, макар че Хайтов я заклел да не споделя.
А Марков, който постоянно е уважавал Хайтов, бил доста смутен от опита да ги настроят един против различен.
Та постъпката на тази жена просълзила Хайтов. Трогнали го човещината, положителното, предпазената истина. Баща ми беше извънредно сензитивен, постоянно търсеше правдата. Бил е доста благополучен, че се намерил кой да потвърди правотата му.
Хайтов да пусне сълза - това е нещо велико. Ще помня това, до момента в който съм жива - не трябва да се крие сълзата в името на нещо огромно като човещината.
- Кой е бащиният роман, който Ви хваща за душата?
- Това е разказът „ Докато са живи “ от книгата „ Шумки от габър “. Там татко ми поучава: казвайте на околните си, че ги обичате, тъй като след време ще разберете, че сте пропуснали нещо доста значимо и съвестта ще ви мори. Затова и написах книги за брачна половинка ми, писателя Никола Гигов, в които му признавам своята обич и благодарност за това, че вървим в една и съща пътека.
Открих племенника на един от прототипите на татко ми и един от най-хубавите му другари Асан Мешов, с който стоят прегърнати на паметника пред театъра в Смолян.
Младежът се споделя Димитър Мешов, инженер, извънредно държи на корена. Гордее се, че родът му е от забутано родопско село над Лъки, от написаното за родния му край. Този юноша е доказателство, че силата на Хайтовото слово е жива.
Божков пристигна на премиерата ни в Дубай, подарих му книга
Наскоро Елена и щерка ѝ Елица имаха вълнуваща среща с българската общественост в Дубай. Срещата била в зала за креативен срещи в мол „ Дубай “, най-големия в света. Там Елена показва книги на Николай Хайтов и свои книги, а художничката Елица - свои картини.
По време на срещата се появил мъж с позната физиономия, с тениска и джапанки. Присъстващите почнали да шушукат. В първия миг не се сетих кой е, само че бързо разбрах, че е предприемачът Васил Божков, споделя Елена.
Божков бил прочут на огромния ѝ брат Александър, с който преговаряли за покупка на архива на Хайтов, който в последна сметка е даден на Пловдив.
„ Зная, че съм доста оклеветен във вашите очи, пишат доста неприятни неща за мен, само че дано да не се стопираме на това “, споделил Божков на гостенките от България.
Разгледал изложбата, купил си книги, картини.
Елена трогнала предприемача с непредвиден подарък - последната книга на Хайтов за гроба на Левски. " За пръв път някой да ми подари нещо, от мен единствено желаят ", споделил Божков, прочут познавач на изкуството, който сега живее в заточение в апартамент в центъра на Дубай.
След като информация за срещата изтекла в обществените мрежи, се появили и отрицателни реакции.
" В чужбина обаче аз последвам завета на татко ми: Българин ли е, постоянно ще му обърна внимание ", безапелационна е Елена Хайтова.
Разказва с удивление за 828-метровата кула Бурж Халифа, най-високата в света. Качили се до 21-вия етаж. Насладили се и на концерта на фонтаните пред кулата, който прилича звука на вълните. Вечер гледката била вълшебна - кулата и фонтаните осветени в цветна приказност на фона на прелестна музика.
Няма нищо антично непокътнато в Дубай, само че няма потребност да си античен, с цел да си на върха, да създадеш съвсем невъзможни неща, да съградиш страховит град в пустинята - по този начин Елена обобщава екзотичното странствуване в новата си книга.
Домът на писателя в Яврово остава недосегаем за ценители
През 2022 година се навършват 20 години от гибелта на Хайтов, само че къщата му в село Яврово над Асеновград още не е превърната в музей.
Елена, племенницата на последната брачна половинка на татко ми Жени Божилова, изкупи дяловете от къщата. Поставен е надпис, че там Хайтов е живял, само че единствено толкоз.
Може би трябваше да се намеси по-активно и страната, споделя Елена Хайтова.
И сочи образеца с дома на композитора Петко Стайнов в Казанлък, където наследниците са създали подаяние на Общината, която стопанисва парцела.
Може би това би трябвало да стане и с дома на Хайтов. Засега обаче феновете на литературата не могат да се допрян до дома на известния публицист, родоповед, народовед, който беше препоръчан за Нобелова премия, само че гибелта му осуети този късмет за българската литература.
Добър знак е, че сега има единодушие сред наследниците. С братята ѝ обмислят дали да не възобновят напъните, с цел да стане къщата в Яврово музей.
Може би би трябвало да потърсим подпомагане от новия министър на културата, който е младеж, само че с нюх за цената на българското духовно завещание, споделя Елена.
В момента тя написа нова книга - автобиографична. Нарекла я е „ Животът ми - дива приказка “, само че с вклинено в, т.е. и дивна приказка. Започва с едно бясно препускане из родопските гори на кон с татко ѝ, което като че ли белязва живота ѝ - той върви все на скорост, само че и с доста дивни моменти.
На тях е отдадена втората част на книгата под наслов „ Да се запознаеш на Коледа и да живееш като на Великден “. В него Елена споделя щастието със брачна половинка си Никола Гигов, с който споделят творчество и пътешествия цели 45 години.
Всичко това възприемах като нещо дивно, спуснато от небето. И двамата сме имали доста борби и премеждия, само че...
Красивите ни общи моменти бяха отплата за борбите и страданията ни. Не се сбъдна единствено едно от желанията ми - да сме дружно по-дълго на този свят, споделя Елена, която още не може да прежали гибелта на обичания.
Мъдрости: Дадената обич не трябва да изтече сред пръстите
Ако ти кажат, че пропада България, вярвай, че на следващия ден тя ще преуспее, била обичана фраза на Николай Хайтов.
Баща ми би се зарадвал, че в ръководството на България влизат млади, ведри, усмихнати хора. Той споделяше: По сурата, лицето се познава кой какъв брой може. Би им дал заем от религия и вяра за положително бъдеще на страната. Не се ръководеше от партии, за него беше значим индивидът с неговите качества и можене, а не някой да го подпира изпод, изяснява дъщерята на писателя.
Баща ми би дал власт даже на някой козар, пастир, в случай че е интелигентен и сръчен. Сочеше за образец Захари Стоянов, който от оскъдно овчарче се е издигнал до бунтовник, политик, журналист, ръководител на Народното събрание. Докато през днешния ден всички идват с дипломи, образовани, лъснати. Често обаче не оправдават очакванията, нека този път с новите ни ръководещи да не е по този начин.
Неговата религия и оптимизъм биха им подействали като тласък да осъществят сполучливо предоставената им идея, да не проиграват шанса. Дадената обич не трябва да изтече сред пръстите, е още една негова мъдрост, споделя Елена Хайтова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ