Ортомолекулярната медицина може да добави 25 и повече години към

Витамини за психично здраве

Ортомолекулярната медицина може да добави 25 и повече години към живота ни.

Лайънс Полинг – бащата на ортомолекулярната медицина

Лайнъс Полинг е повторен притежател на Нобелова премия, една за мир и една за химия. През 1968 година вкарва термина „ ортомолекулярна медицина “. Ортомолекулите са витамини, микроелементи, минерали, аминокиселини, хормони и други биовещества. Той открива, че при набирането на спомагателни дози от тях в човешкия организъм доста се усъвършенства физическото положение и даже с ортомолекулите може да се лекуват тежки болести. Полинг тества своята доктрина върху самия себе си. В продължение на четвърт век приема ежедневно големи дози витамин С и в цветущо здраве доживява до 94-годишна възраст. В началото на хилядолетието е разгласен за един от най-влиятелните химици, трансформирали вечно метода, по който се борим с вирусите.

СВРЪХСТИМУЛ

Хората с пристрастяващо се държание постоянно имат и дисфункция на настроението, нарушавания на държанието или шизофрения.
Пристрастяващото държание варира от използването на наркотични субстанции и алкохолизъм до хазарт, сексуална взаимозависимост, натрапливости.
Постоянната тревога постоянно е свръхстимулирано положение и в напреднал етап става разрушителна. Тя може да бъде обвързвана с фобийни разстройства и шизофрения. Прекалено подтикваните положения на безпокойство/тревога не са продуктивни. Обратно, при биполярна/маниакална меланхолия прекомерно подтикваните положения (мания) постоянно са продуктивни – великите художници са рисували шедьовър за една нощ.
При депресията и хроничното безпокойствие постоянно липсва централизация, в тежките случаи е непрекъсната и може да трансформира мисловния развой. Последното е съставен елемент на хиперактивност с недостиг на вниманието (ADHD). Абсолютната липса на централизация постоянно се дължи на блокиране на мисловния развой за дълго, което пък е публикувано при струпване на тежки метали в организма.
Раздразнителност и настъпателност откриваме при доста категории психологични болести. Гневът е артикул на меланхолия и хипогликемия по едно и също време. Често той може да прерасне и в престъпно държание.

ДЕФИЦИТ

При всички гореописани образци имаме налице недостиг на невротрансмитери, които директно или индиректно подтикват мозъка. (Още – в брой 6/2018 на Списание 8.) Да разгледаме депресията – тя е типичен образец за невротрансмитерна непълнота. Текущи изследвания в областта на ортомолекулярната медицина сочат, че тя се предизвиква от понижен приток на мозъчни невротрансмитери. Главните измежду тях са серотонинът и катехоламините (допамин, норадреналин и адреналин).
При битката с психологичните разстройства стандартните медикаментозни лекувания се пробват да усилят синаптичната наличност на един или два невротрансмитера. За да си свършат работата обаче, тези медикаменти зависят от към този момент насъбрано задоволително количество невротрансмитери и по този начин влизаме в обаян кръг.
В клиничната процедура при доста пациенти медикаментите или поначало не работят, или стопират да работят с течение на времето. Това постоянно води до увеличение на дозата или до промяната на едно лекарство с друго. Но по този начин казусът с невротрансмитерите не се взема решение и доста пациенти с разстройства остават хванати в клопката на хроничната невротрансмитерна непълнота.

РЕШЕНИЕ

Ортомолекулярната медицина предлага решение. То се основава на обстоятелството, че значимите при разстройствата на настроението и държанието биохимични синдроми са тези, които в последна сметка въздействат върху производството, освобождението, инхибирането и сигналната трансдукция на невротрансмитерите. Различни групи измежду хората с ментални разстройства имат характерен биохимичен дисбаланс. При някои е налице дефицит на есенциални мастни киселини, нутриционална недостачност, дисгликемия, нетърпимост към дадени храни, храносмилателни проблеми, малабсорбция, недостиг на витамин В3, В6 или С, струпване на тежки метали, дефицит на цинк, мозъчен хипотиреоидизъм и хипоадремия. Ортомолекулярната медицина играе основна роля в лекуването на всички горепосочени психологични проблеми. Целта є е да поправя причинителите, които въздействат върху биохимията на мозъка.
За да създаде невротрансмитери, мозъкът се нуждае от съответни равнища на метилиране. Метилирането е съществена химическа реакция, включваща наред с други неща и производството на невротрансмитери в промоторния район на ДНК. Пониженото метилиране е необятно публикувано при всички психологични разстройства. Синдромът на намалено метилиране е синдром на невротрансмитерна непълнота!
В нашата процедура с ортомолекулярна медицина сме се сблъсквали с доста пациенти с психологични разстройства, при които налице е компрометирано метилиране. Ясно е, че някои мозъчни пътища са свръхстимулирани, до момента в който други са потиснати.
Разбира се, всеки пациент е друг – някои са с ниско равнище на серотонин по отношение на катехоламините (допамин, норадреналин, адреналин), при други е противоположното. Като предизвикаме дейно метилиране, осигуряваме механизъм, който преодолява недостига на невротрансмитери тъкмо в областите на мозъка, които не са задоволително подтиквани.

ВИТАМИНИ

Ортомолекулярното третиране да вземем за пример с витамин В12, фолиева киселина и други хранителни субстанции сполучливо възвръща метилирането.
Ортомолекулярното лекуване подтиква вродената дарба на мозъка да „ взема решение “ кои характерни мозъчни пътища се нуждаят от невротрансмитери. Това е в директен контрастност с стандартните психотропни медикаменти, чието въздействие върху дадени мозъчни пътища е закрепено, неадаптивно и постоянно със странични резултати.
Ортомолекулярната терапия провокира характерни биохимични реакции в организма за предотвратяването и лечението на заболявания от друго естество. Мога самоуверено да заявя, че посредством вярната приложимост на витамини, разнообразни нутриционални субстанции и здравословни практики ( започвайки от междинна възраст ) всеки може да добави 25 и даже 35 качествени години към живота си.