Оригиналните графични и пластични проекти на съвременния български герб дариха на Народното събрание авторите му – художниците Кирил Гогов и Георги Чапкънов
Оригиналните графични и пластични планове на актуалния български герб подариха на Народното събрание създателите му – художниците Кирил Гогов и Георги Чапкънов.
По мотив 25-ата годишнина от приемането на Закона за държавния герб (31 юли 1997 г.) в Народното събрание беше показана изложбата „ Българските гербове “. Тя е проведена по самодейност на народния представител от ПГ на ГЕРБ-СДС Любен Дилов-син.
Заместник-председателят на Народното събрание Мирослав Иванов откри експозицията и акцентира, че би трябвало да се знаят и помнят имената на основателите на актуалния български герб. Те ще останат в историята ни, както и тяхното прелестно дело и всички ние би трябвало да изразим най-искрени почитания и дълбока признателност към направеното от тях, добави той.
Мирослав Иванов напомни, че след дълги години на различия, диспути и разногласия по плана на актуален български герб, обществото се сплотява към общата визия на герба, дело на Кирил Гогов и Георги Чапкънов. Благодарение на тези двама извънредно почтени българи нашата страна се снабдява с държавен герб, който е знак на национална горделивост и на парламентаризма, добави той.
Радвам се, че авторските планове на актуалния български герб се връщат в Народното събрание, с помощта на великодушното подаяние на двамата създатели, и ще останат тук, където е техният дом, акцентира Мирослав Иванов. Парламентът поема уговорката да ги запази като значима част от нашата история и историята на демократичното развиване на страната ни, като държавен знак, който показва независимостта и суверенитета на българския народ и страна, съобщи той.
Заместник-председателят на Народното събрание Мирослав Иванов връчи на художниците Кирил Гогов и Георги Чапкънов почетни грамоти и плакети на Народното събрание.
Народният представител Любен Дилов-син означи, че делото на двамата художници ни кара да се гордеем освен с историята си, само че и с една приключена хармония, създадена от народ, чиято връзка с хералдиката е била принудително прекратена. Този герб е символен акт, който събира историите на трите български страни, акцентира той.
Историкът Петър Петров напомни, че през 1990 година българското общество е разграничено във вижданията си какъв би трябвало да е гербът на страната. Една част искаше той да продължи остарялата традиция и да възвърне под някаква форма така наречен царски герб, а друга – искаше основаването на нов герб, който да не носи цялата тази историческа символика, изясни той.
Утвърждаването на актуалния български герб през 1997 година беше една от огромните победи на българското, на парламентаризма и на демокрацията, съобщи Петър Петров. Трябва да помним този миг, който ни учи какво значи да уважиш традицията, само че в същото време да изградиш народен политически консенсус, добави той.
Кирил Гогов означи, че в изложбата е показана дребна част от историята на нашия държавен знак. Тя следва изданието на Христо Дерменджиев, което е в основата на политиките и канавата на всички причини, с които политическите сили споделяха своите хрумвания за това по какъв начин би трябвало да наподобява актуалният български герб, добави художникът.
В изложбата са показани 20 табла с изображения на фамилните и държавните гербове през годините обратно във времето, както и истински графични и пластични планове на актуалния български герб.
По мотив 25-ата годишнина от приемането на Закона за държавния герб (31 юли 1997 г.) в Народното събрание беше показана изложбата „ Българските гербове “. Тя е проведена по самодейност на народния представител от ПГ на ГЕРБ-СДС Любен Дилов-син.
Заместник-председателят на Народното събрание Мирослав Иванов откри експозицията и акцентира, че би трябвало да се знаят и помнят имената на основателите на актуалния български герб. Те ще останат в историята ни, както и тяхното прелестно дело и всички ние би трябвало да изразим най-искрени почитания и дълбока признателност към направеното от тях, добави той.
Мирослав Иванов напомни, че след дълги години на различия, диспути и разногласия по плана на актуален български герб, обществото се сплотява към общата визия на герба, дело на Кирил Гогов и Георги Чапкънов. Благодарение на тези двама извънредно почтени българи нашата страна се снабдява с държавен герб, който е знак на национална горделивост и на парламентаризма, добави той.
Радвам се, че авторските планове на актуалния български герб се връщат в Народното събрание, с помощта на великодушното подаяние на двамата създатели, и ще останат тук, където е техният дом, акцентира Мирослав Иванов. Парламентът поема уговорката да ги запази като значима част от нашата история и историята на демократичното развиване на страната ни, като държавен знак, който показва независимостта и суверенитета на българския народ и страна, съобщи той.
Заместник-председателят на Народното събрание Мирослав Иванов връчи на художниците Кирил Гогов и Георги Чапкънов почетни грамоти и плакети на Народното събрание.
Народният представител Любен Дилов-син означи, че делото на двамата художници ни кара да се гордеем освен с историята си, само че и с една приключена хармония, създадена от народ, чиято връзка с хералдиката е била принудително прекратена. Този герб е символен акт, който събира историите на трите български страни, акцентира той.
Историкът Петър Петров напомни, че през 1990 година българското общество е разграничено във вижданията си какъв би трябвало да е гербът на страната. Една част искаше той да продължи остарялата традиция и да възвърне под някаква форма така наречен царски герб, а друга – искаше основаването на нов герб, който да не носи цялата тази историческа символика, изясни той.
Утвърждаването на актуалния български герб през 1997 година беше една от огромните победи на българското, на парламентаризма и на демокрацията, съобщи Петър Петров. Трябва да помним този миг, който ни учи какво значи да уважиш традицията, само че в същото време да изградиш народен политически консенсус, добави той.
Кирил Гогов означи, че в изложбата е показана дребна част от историята на нашия държавен знак. Тя следва изданието на Христо Дерменджиев, което е в основата на политиките и канавата на всички причини, с които политическите сили споделяха своите хрумвания за това по какъв начин би трябвало да наподобява актуалният български герб, добави художникът.
В изложбата са показани 20 табла с изображения на фамилните и държавните гербове през годините обратно във времето, както и истински графични и пластични планове на актуалния български герб.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ