Спорът продължава: възможно ли е нашата Вселена да е симулация? Как бихме могли да разберем това?
Оригиналът е на Paul Sutter
Даниел Десподов преди 43 секунди 1 СподелиНай-четени
АвтомобилиЕмил Василев - 20:32 | 04.02.202412-те най-икономични автомобила, които можете да си купите през 2024 година
IT НовиниДаниел Десподов - 12:00 | 05.02.2024Пръстен от 91 км: новият суперколайдер може да погълне 95% от Вселената
КосмосЕмил Василев - 9:00 | 05.02.2024НАСА откри „ супер Земя “ – екзопланета, на която може да има подобаващи условия за живот
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/Новинар. Увличам се от модерни технологии, осведомителна сигурност, спорт, просвета и изкуствен интелект.Симулации до дъно – философският спор за природата на нашата Вселена продължава.
Откакто през 2001 година философът от Оксфорд Ник Бостром предложи аргумента, че живеем в симулация, нърдовете от цялата Земя се пробват да оценят опцията действителността да не съществува в реалност, а това, което възприемаме като нашата галактика, да е артикул на компютърна симулация. Популярни персони като Илън Мъск и Нийл деГрас Тайсън предложиха свои лични изводи, само че самият Бостром не бързаше да заеме безапелационна позиция. Напротив, позицията му се характеризира с финес и нерешителност и няма закрепени отговори.
Ще приема, че читателите на този текст са по-изкушени от средностатистическия гийк, тъй че дано отделим известно време, с цел да разнищим аргумента на Бостром за симулацията: нейното устройство, нейните последици, мощните и слабите ѝ страни.
Но би трябвало да ви предупредя: в случай че се надявате на облекчение от екзистенциалната рецесия, провокирана от опцията да живеем в симулация, няма да намерите разтуха в този текст. Най-твърдото умозаключение, което всеки може да направи, откакто е проучил и преосмислил причините за и срещу тезата за симулацията, е едно задълбочено, само че непретенциозно „ може би “.
Вселената в една кутия
Аргументът на Бостром се базира на едно простичко наблюдаване. Ние продължаваме да сътворяваме все по-мощни и универсални компютри, а способността ни да моделираме Вселената – от галактически до микроскопични мащаби – става все по-всеобхватна с течение на времето. Като научен космолог, специализирал в региона на компютърните технологии, аз съм се убедил в това от личен опит. Преди десетилетия можехме да моделираме единствено дребни елементи от Вселената, представяйки обособените галактики като дребни точки на гравитационно привличане. Сега нашите най-сложни „ вселени в кутия “ включват звездообразуване, магнитни полета, галактически лъчи, радиация и други. Те наблюдават развиването на милиони галактики по едно и също време в продължение на милиарди години галактическа еволюция.
В другия завършек на скалата на дистанциите работим с известните естествени сили, с цел да моделираме държанието на нуклеарната материя, взаимоотношението на детайлите и молекулите. И даже комплицираните взаимоотношения сред синапсите.
Вероятно в последна сметка симулациите ще станат толкоз комплицирани, че ще можем да пресъздадем целия си опит с Вселената в компютър със симулирано схващане, преживяващо симулирана действителност. Важно е да се означи, че аргументът на Бостром не зависи от това по кое време ще настъпи тази повратна точка, а единствено от това, че тя по принцип ще настъпи. Това може да се случи през идващото десетилетие, с помощта на революцията в региона на компютрите, която е напълно близо. Това може да се случи след 100 хиляди години, когато едно постчовешко общество, употребявайки непознати за нас физични познания, ще сътвори суперкомпютър с размерите на планета, който тъкмо ще пресъздаде настоящето ни усещане за Вселената. Такава, която има съзнания, експлодиращи звезди и аромат на прекрасен камамбер.
Втората значима част от аргументацията на Бостром се отнася до природата на съзнанието. По-конкретно, той споделя, че съзнанието работи по един и същи метод, без значение дали се поражда от мокри и меки биологични синапси или от чист и изсъхнал електронен хардуер. За да работи аргументът за симулацията, в симулираните вселени някак би трябвало да поражда схващане, което в основата си да е същото като в естествения вид. То би трябвало да е осъзнато и да се държи по метода, по който сме привикнали да се държат осъзнатите човешки мозъци. Тоест да е способно на съзнание, самостоятелни дейности и изчерпателен размисъл за фундаменталната природа на действителността.
Бостром признава, че тази част от аргументацията му не е безспорна и е предмет на доста разногласия във философските среди. Но въпреки всичко можем да използваме тези догатки и да преминем към аргумента на Бостром. А точно: някой ден нашите потомци или някоя доста любознателна извънземна цивилизация ще основат симулирано схващане и ще слагат упоменатите цифрови мозъци в симулираната галактика. Бостром назовава това „ симулация на предците„, разсъждавайки в посока на това, че бъдещите космолози ще желаят да пресъздадат цялата история на своята галактика до равнището на субатомните взаимоотношения. В нашия случай това естествено ще включва симулация на слънчева система със симулирана Земя, на която еволюират симулирани хора, водещи симулирани разногласия в симулирани интернет конгреси.
Когато това стартира, броят на симулираните мозъци ще надвиши доста броя на органичните мозъци. Помислете за всички цифрови същества, които в миналото са „ живели “ във всички видеоигри взети дружно. Колко NPC-та, чудовища и аватари са се родили с натискането на един бутон или с едно кликване. Те са следвали програмата си и по-късно също толкоз бързо са били изключвани. С задоволително мощни компютри на свое разположение основателите на симулации не биха се спрели на един мозък в една вселена; те биха основали куп вселени, всяка от които съдържа куп мозъци. В този миг голямото болшинство от съзнателни същности биха били симулирани, а не биологични.
Трилемата
Това е всичко. Това е аргументът на Бостром в интерес на симулацията.Веднага щом някой, някъде, в миналото придобие способността да основава надеждно симулирани мозъци, множеството мозъци във Вселената ще съществуват в някакъв изчислителен комплекс.
Важното е, че този метод на мислене не води незабавно до заключението, че живеем в симулация. Вместо това аргументът приключва с трилема. Тоест с три вероятни изводи, които при липса на спомагателни доказателства или безапелационни причини са еднообразно правилни.
Заключение № 1. По някаква причина бъдещите ни потомци или други същества, живеещи във Вселената, няма да могат да изградят такава симулация. Било заради някакво изчислително ограничаване, което към момента не можем да разберем. А може би тъй като всички рационални типове съумяват да се самоубият, преди да се заемат с построяването на симулации на своите предшественици. Макар тази концепция да е малко депресираща, тя не е толкоз пресилена. Ние даже не сме покрай нужното равнище на развиване на изчислителната техника, а към този момент успяхме да създадем нуклеарни оръжия, които убиват планетата. Както и унищожителни за цивилизацията климатични промени.
Извод № 2. По някаква причина бъдещите ни потомци или други същества, живеещи във Вселената, няма да желаят да основат такава симулация. Те биха могли да го създадат, в случай че желаят, само че няма да го създадат. Може би съществува голям обществен напън или самоконтрол, който пречи на всяко свръхнапреднало общество да сътвори огромен брой симулирани мозъци. Искам да кажа, че аз персонално изпитвам омерзение, когато умъртвявам свине в Minecraft. Така че може би с течение на вековете това омерзение ще прерасне в обща, поредна възбрана в жанр Батлерийски джихад на този клас комплицирани симулационни игри. А може би не можем да измислим по какъв начин постчовеците ще желаят да прекарват времето си. И никой в далечното бъдеще даже няма да си направи труда да пусне такава симулация, тъй като просто не му е забавна.
Извод № 3. Нашите бъдещи потомци или които и да било други същества във Вселената могат и ще изградят огромен брой симулирани мозъци. В този случай голямото болшинство от всички съзнателни същества във Вселената ще са цифрови, а не биологични. По този метод чистата възможност ние да сме симулация бързо се доближава до единица. По-вероятно е да живеем в симулация. Говорим за възможност.
След като се справихме с трилемата, прекосяваме към най-интересната част от философското проучване: аргументацията. Но желая да изясня едно нещо. Въпреки изказванията на някои популяризатори на науката, аргументът за симулацията не е псевдонаука. Псевдонаука е, когато някой се преструва, че прави научни изказвания, без да съблюдава строгостта, която науката изисква. Но Бостром е професионален мъдрец, който се занимава с ежедневната си работа, а точно философия. Бостром не прави научни изказвания или проверими хипотези. Той излага метафизичен причини, учредени на ясно дефинирани догатки и рационално мислене. Това не е псевдонаука по същия метод, по който дърводелството или счетоводството са псевдонаука.
Синьото хапче
И ето ни тук. Може би сме симулирани, може би сме органични, само че няма по какъв начин да се направи разлика и няма явен мотив в интерес на едното или другото. И по този начин, какво можем да създадем по въпроса?
Щом осъзнаем, че може би сме симулирани, може да се изкушим да се поддадем на изкушението да се откажем от живота: каква изгода от него, в случай че не е същински? Но в случай че сте предразположени към нихилизъм, надали ще имате потребност от помощта на оксфордски мъдрец, с цел да стигнете до това умозаключение. Симулираната галактика не е подправена вселена; тя просто не е действителна по метода, по който чакаме да бъде. Симулираната болежка все по този начин боли. Симулираната обич е все по този начин мощна. Все още можем да се стремим да бъдем положителни стопани на нашата планета и великодушни към съседите си. Ужасно е да живееш в цялостна симулация, в случай че нямаш заслон или храна.
Можем да напишем цяла книга, в която да разнищим и изследваме тънкостите на аргумента за симулацията. Всъщност изводите на Бостром се вписват в богата философска традиция, дълга редица скептични причини, поставящи под въпрос самата природа на съществуването. Това е насладата на философията – да провокира главните ни догатки и да изследва тази странна галактика, в която се намираме. Науката е част от това пътешестване и е независим клон на философията (ако в миналото срещнете академик, който подценява философията, попитайте го какво значи „ лекар “ в купата му и вижте по какъв начин ще се измъкне).
Възможно е някои от причините в тази публикация да са ви харесали, а други да не са ви се сторили толкоз безапелационни. Така че в този момент нашата задача е да вършим това, на което ни учи философията, имитирана или не: да изследваме, да задаваме въпроси, да спорим и да се учим.
Всъщност причините на Бостром свършват с трилемата. Статията му продължава да прави оценка мощните и слабите страни на три вероятни изводи (със мощно желание към № 3). Но в последна сметка това е всичко, до което могат да стигнат спекулациите. Така че от нас зависи да решим къде да спрем.
