Ето как премълчах истината в моята научна статия за климатичните промени, за да я публикуват
Оригиналът е на Patrick T Brown - Доктор на науките, климатолог, съдиректор на Групата за климат и енергетика в Breakthrough Institute.
Даниел Десподов преди 34 секунди 1 СподелиНай-четени
ТелефониДаниел Десподов - 13:32 | 11.09.2023Според мениджмънта на компанията смарт телефонът Redmi Note 13 Pro+ няма да има конкуренция в мобилната снимка
ТелефониДаниел Десподов - 11:24 | 11.09.2023За Apple става прекомерно комплицирано в Китай – съвсем всеки минава към Huawei
IT НовиниДаниел Десподов - 10:23 | 11.09.2023Тази област се развива доста бързо – компанията Mahle създаде „ идеалният “ електродвигател (видео)
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/Новинар. Увличам се от модерни технологии, осведомителна сигурност, спорт, просвета и изкуствен интелект.Статията ми преди малко беше оповестена в Nature, тъй като се придържах към описа, който знаех, че ще се хареса на редакторите. Науката не би трябвало да работи по този начин.
Ако сте чели новините за горските пожари това лято – от Канада до Европа и Мауи – евентуално сте останали с усещането, че те са резултат най-много от изменението на климата.
Ето какво оповестява AP: Изменението на климата продължава да ускорява горските пожари и дима. Учените назовават това „ нова особеност “.
И PBS NewsHour: Броят на горските пожари, породени от изменението на климата, се усилва – Испания би трябвало да направи повече, с цел да се приготви за тях, споделят специалистите.
И The New York Times: Как изменението на климата трансформира зелените Хаваи в пепел.
И Bloomberg: Пожарите в Мауи демонстрират грозните последствия от изменението на климата.
Аз съм академик в региона на климата. И въпреки че климатичните промени са значим фактор за горските пожари в доста елементи на света, те надалеч не са единственият фактор, който заслужава нашето внимание.
Защо тогава пресата толкоз ревниво разказва изменението на климата като съществена причина? Може би по същите аргументи, заради които преди малко разгласих научна публикация за горските пожари в Nature, едно от най-престижните списания в света: тя се вписва в една опростена сюжетна линия, която възнаграждава този, който я споделя.
Статията, която преди малко бях разгласил – „ Климатичното стопляне усилва риска от увеличение на рисковите ежедневни пожари в Калифорния “ – се концентрира само върху това по какъв начин изменението на климата е повлияло на държанието на рисковите горски пожари. Знаех, че не би трябвало да се пробвам да дефинирам количествено други основни аспекти с изключение на изменението на климата, защото това би разводнило историята, която влиятелни списания като Nature и конкурентното му Science желаят да опишат.
Това е значимо, тъй като за учените е извънредно значимо да разгласяват в реномирани списания; в доста връзки те са трамплин към сполучливата кариера в университетските среди. А редакторите на тези списания дават ясно да се разбере, както посредством издание, по този начин и посредством отменяне, че желаят публикации за климата, които поддържат избрани авансово утвърдени мнения, даже в случай че тези мнения са за сметка на по-широките познания на обществото.
Грубо казано, науката за климата се е трансформирала в нещо, което не е обвързвано с разбирането на сложността на света, а по-скоро с ролята на самобитна Касандра, която гневно предизвестява обществото за заплахите от изменението на климата. Колкото и понятен да е този инстинкт, той изкривява огромна част от научните проучвания в региона на климата, дезинформира обществеността и, което е най-важно, затруднява намирането на нужните на практика решения.
Защо става по този начин?
Всичко стартира с обстоятелството, че кариерата на един академик зависи от това, какъв брой необятно се цитира неговата работа и до каква степен тя се възприема като значима. Това провокира самоподдържаща се противоположна връзка: известност на името, финансиране, качествени кандидатури от амбициозни докторанти и постдокторанти и, несъмнено, самопризнание.
Но защото броят на откривателите фрапантно се усили през последните години – всяка година в Съединени американски щати се издават съвсем шест пъти повече докторантури, в сравнение с при започване на 60-те години на предишния век – да се откроиш измежду тълпата стана още по-трудно, в сравнение с преди. Така че, макар че изявленията в списания като Nature и Science постоянно са били доста значими, конкуренцията в тази област стана извънредно огромна.
Теоретично научните проучвания би трябвало да предизвикват любознанието, безпристрастната обективност и желанието да се стигне до същината на нещата. Със сигурност това са качества, които редакторите на научните списания би трябвало да ценят.
В реалност обаче пристрастията на редакторите (и на рецензентите, които те приканват да правят оценка показаните материали) оказват доста въздействие върху груповия резултат на цели области. Те избират какво да бъде оповестено от огромен брой публикации и по този метод дефинират по какъв начин ще се организират научните проучвания като цяло. Умелите откриватели приспособяват своите проучвания, с цел да усилят оптимално вероятността работата им да бъде утвърдена и оповестена. Знам това, тъй като самият аз съм един от тях.
Ето по какъв начин става това
Първото нещо, което знае един остроумен откривател на климата, е, че работата му би трябвало да поддържа една съществена идея, а точно, че последствията от изменението на климата са необятно публикувани и пагубни и че главният метод за справяне с тях не е посредством на практика ограничения за акомодация, като подсилване или създаване на по-устойчива инфраструктура, възстановяване на зонирането и строителните правила, възстановяване на вентилацията на горите или, при положение на горски пожари, възстановяване на ръководството на горите и пробутване на електропроводи, с цел да могат да работят машините. Не, вниманието на хората се концентрира върху последствията от изменението на климата върху рисковото държание при горски пожари.
Затова в неотдавнашната ми публикация в Nature, на която съм съавтор със седем други създатели, се концентрирах върху въздействието на изменението на климата върху държанието при рискови горски пожари. Не се заблуждавайте: това въздействие е напълно действително. Но има и други фактори, които може да са също толкоз или даже по-важни, като да вземем за пример неприятното ръководство на горите и възходящият брой хора, които инцидентно или съзнателно провокират горски пожари. Стряскащият факт е, че над 80% от горските пожари в Съединени американски щати са породени от хора.
В нашата научна работа не си направихме труда да изследваме въздействието на тези други явно значими фактори. Знаех ли, че тяхното отчитане би направило разбора по-реалистичен и потребен? Знаех. Но също по този начин знаех, че това ще наруши елементарното и ясно ревю, концентрирано върху отрицателните последствия от изменението на климата, и затова ще понижи възможностите публикацията да премине инспекцията на редакторите и рецензентите на Nature.
Този тип рамкиране, при което въздействието на изменението на климата нереалистично се преглежда изолирано от другите фактори, е нещо напълно обикновено и всекидневно за научните публикации от висок сан. Така да вземем за пример в друга неотдавнашна авторитетна публикация, оповестена в Nature, учените пресмятат, че двете най-големи въздействия на изменението на климата върху обществото са смъртните случаи от рисковите горещини и вредите за селското стопанство. Само че това, което създателите пропущат да упоменат, е, че изменението на климата не е преобладаващият фактор за нито едно от тези въздействия: смъртните случаи, свързани с горещините, понижават, а добивите от аграрни култури се усилват от десетилетия насам макар изменението на климата. Признаването на този факт би означавало, че в някои области светът е постигнал триумф макар изменението на климата – факт, който съгласно създателите би подкопал мотивацията за понижаване на излъчванията.
Оттук произтича и второто мълчешком предписание за писане на сполучлива публикация за климата. Авторите би трябвало да подценяват – или най-малко да омаловажават – практическите дейности, които могат да противодействат на последствията от изменението на климата. Ако смъртните случаи от рисковите горещини понижават, а добивите на аграрни култури се усилват, разумно е да можем да преодолеем някои от сериозните негативни резултати от изменението на климата. Не би трябвало ли тогава да проучим по какъв начин сме съумели да създадем това, с цел да помогнем за увеличението на този прекомерно позитивен резултат? Разбира се, че би трябвало. Но изследването на решенията, вместо да се концентрираме върху проблемите, просто няма да провокира възторг измежду обществеността или пресата. Освен това доста учени, занимаващи се с въпросите на климата, са склонни да считат самата вероятност, да речем, за потребление на технологии за адаптиране към изменението на климата, за погрешна; само оправянето с излъчванията е прието за верен метод. Така че опитният откривател знае, че би трябвало да стои надалеч от практическите решения.
Третият трик: концентрирайте се върху тези индикатори, които ще дадат най-впечатляващите числа. Например нашата работа можеше да се концентрира върху опростени и, интуитивни индикатори, като да вземем за пример броя на в допълнение опожарените акри или увеличението на интензивността на горските пожари в резултат на изменението на климата. Вместо това се възползвахме от общоприетата процедура и разгледахме смяната в риска от рисково събитие – в нашия случай нарастване на риска от горски пожари с повърхност над 10 000 акра в границите на един ден.
Това е доста по-неинтуитивен индикатор, който е по-трудно да се трансформира в потребна информация. Защо тази по-сложна и по-малко потребна метрика е толкоз публикувана? Защото има наклонността да ви дава по-големи коефициенти на нарастване, в сравнение с другите калкулации. С други думи, получавате огромни цифри, които оправдават значимостта на вашата работа, нейното законно място в Nature или Science и необятното медийно отразяване.
Друг метод да получите огромни цифри, които да оправдаят значимостта на вашето проучване и да впечатлят редакторите, рецензентите и медиите, е постоянно да оценявате величината на изменението на климата в продължение на епохи, даже в случай че тази времева рамка няма отношение към изследваните от вас въздействия.
Например, общоприета процедура е да се правят оценка въздействията върху обществото посредством мащаба на изменението на климата от индустриалната гражданска война насам, само че да се подценяват софтуерните и обществените промени през този интервал. Това е безсмислено от практическа позиция, защото измененията в обществото във връзка с разпределението на популацията, инфраструктурата, държанието, готовността за бедствия и така нататък са оказали доста по-голямо влияние върху чувствителността ни към рисковите метеорологични условия, в сравнение с климатичните промени от XIX в. насам. Това може да се види да вземем за пример в бързото понижаване на смъртните случаи, породени от метеорологичните и климатичните бедствия през последното столетие. По сходен метод е общоприета процедура да се пресмятат въздействията за страховити хипотетични сюжети за бъдещо стопляне, които провокират съмнение, като пренебрегват вероятните промени в технологиите и увеличаващата се непоклатимост, които биха могли да понижат въздействията. Подобни сюжети постоянно са подобаващи за заглавия.
Много по-полезно би било да се проучват климатичните промени в близкото минало, които хората фактически са претърпели, и по-късно да се направи прогноза за обозримото бъдеще – идващите няколко десетилетия – като се вземат поради измененията в технологиите.
В случая с моята неотдавнашна публикация в Nature това значи да се прегледа въздействието на климатичните промени в комбиниране с предстоящите промени в практиките за ръководство на горите през идващите няколко десетилетия. Всъщност нашите сегашни проучвания демонстрират, че тези промени в практиките за ръководство на горите могат изцяло да обезвреждат нездравословното влияние на климатичните промени върху горските пожари.
Въпреки това този по-практичен разбор не се предлага, защото разглеждането на измененията във въздействията за по-кратки интервали от време и отчитането на други значими фактори понижава предстоящата големина на въздействията от изменението на климата и по този метод отслабва причините за понижаване на излъчванията на парникови газове.
Напуснах университетските среди преди повече от година, частично тъй като смятах, че натискът върху университетските учени изкривява резултатите от проучванията. Сега, като чиновник на The Breakthrough Institute, частен проучвателен център с нестопанска цел, усещам доста по-малък напън да натъкмявам проучванията си към желанията на редакторите на известни списания и на останалите представители на специалността. И даже спечелвам доста по-добре.
Но учените климатолози не трябва да напущат университетските среди, с цел да разгласяват най-ползотворните версии на своите проучвания. Нуждаем се от смяна в културата на университетските среди и елитните медии, която да даде опция за по-широк диалог за устойчивостта на обществото към изменението на климата.
Важни са не цитатите в списанията, кликванията в медиите или кариерното израстване на учените, а проучванията, които фактически оказват помощ на обществото.
