Шалом: Дискусията „Патология на едно честване“ да бъде отложена, въздържайте се от провокации
Организация на евреите в България „ Шалом “ прикани да бъде отсрочена срещата-дискусия, озаглавена „ Патология на едно честване “, и прикани всички заинтригувани страни да се въздържат от провокации, съобщи БГНЕС.
„ Организация на евреите в България „ Шалом “ неведнъж в годините пази позицията, че историята на българските евреи, изключително в годините на Втората международна война, не може и не трябва да бъде употребена с политически цели в актуалния публичен спор “, се споделя в позицията на „ Шалом “. От там декларират, че този интервал изисква изчерпателен научен разбор и приветстват самодейностите от научен темперамент за разискването му
„ По тази причина ОЕБ “Шалом ” смята, че полемиката, проведена на 3 април в Софийския университет е значима, само че има късмет тя да бъде употребена в политически аспект в идната предизборна акция и считаме, че най-правилното нещо е тя да бъде отсрочена за по-късна дата “, се споделя в позицията.
ОЕБ „ Шалом “ акцентира, че не е уредник на тази полемика, само че смисъла на въпроса е извънредно значимо и се надяват уредниците й да се съобразят.
„ Призоваваме всички заинтригувани от тематиката за ориста на българските евреи в годините на Втората международна война да се въздържат от ненужни провокации “, безапелационни са от „ Шалом “.
Александър Кьосев е хазаин на полемиката БГНЕС напомня, че участниците в полемиката са измежду апологетите на концепцията, че през Втората международна война България не е избавила българските евреи, а е правила държавен и систематичен антисемитизъм, който продължава и до през днешния ден. Срещу тези научно неиздържани изказвания стоят десетки реномирани интернационалните създатели като Фредерик Чери, Майкъл Бар-Зоар, интернационалната еврейска общественост и всички солидни историци, които поддържат тезата, че спасението на 50-те хиляди български евреи е невиждан урок по човечност в най-мрачните времена на Холокоста.
Като лектори в полемиката са посочени Румен Аврамов (икономист), Александър Везенков (историк), Иванка Гезенко (архивист), Еми Барух (журналист), Стефан Дечев (историк) и Стилиян Йотов (философ). Домакин на мероприятието е Културен център „ Св. Климент Охридски “ с ръководител Александър Кьосев.
Стефан Дечев е прочут със своята антибългарска позиция по Македонския въпрос, а Александър Динов Кьосев се прочу с това, че счита българският език за неестествен, а македонският за литературен. Той е непосредствен родственик на комунистическия историк Дино Кьосев, който е измежду основателите на подправената македонска нация по заповед на Коминтерна. Румен Аврамов е наследник на комунистическия посланик и непосредствен до Живковия режим Любен Аврамов.
Тезите на всички участници в полемиката изцяло съответстват с антибългарските тези на сръбската агитация, които са публична политика на управляващите в Скопие. В Северна Македония нещастието на депортираните от нацистка Германия евреи от Скопие, Битоля и Щип се употребява, с цел да се сътвори облик на всички българи като окупатори, нацисти, фашисти и убийци. Целта на пропагандата е посредством език на омразата да се стигматизират българите, като им се построи субчовешки облик на безспорното зло. По този метод, всеки който се съобщи като българин, автоматизирано получава стигмата фашист, окупатор, палач. Така репресивният уред освен потиска българското съзнание в Северна Македония, само че и оправдава всяка принуда против българите. Нещо повече, езикът на омразата и репресиите върху българите се глорифицират и срещат социална поддръжка. Ключова роля в тази античовешка политика играят специфичните служби и репресивният уред в Скопие, които явно управляват към този момент освен обществото в Северна Македония, само че са основали и сериозна поддръжка измежду университетските среди в България. /БГНЕС
