В. Перев: Илинден от 1903 е истински, български, а онзи от 1944 фалшив, сърбомански
Организатор на Въстанието беше най-силната организация на македонските българи ВМОРО, а съществени мотори бяха членовете на Главния щаб Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, подкрепяни от съвсем целия Централен комитет на Организацията. Винаги и с пиетет се сещаме за имената на войводите от Македония, участници във въстанието, само че и на тези доброволци, войводи и офицери, пристигнали от свободна България, с цел да дадат своя принос за свободата на своя народ в Македония. Много от тях оставиха животите си тук, най-ценното, което можеше да се даде в битката за независимост на своя, единствения български народ.
Илинден 1903 година е Светлината на визията за свободата на македонските българи, както и на всички останали поробени нации в тогавашната Османска империя. Това е искрата в пепелищата на изгорената Свобода, която в никакъв случай, даже и до днешни дни не изгасва, оцелявайки през времето на идеологическите, само че на първо място на националните изкривявания по отношение на нейната същина и крайната цел на тази битка.
Неуспехът на въстанието е обясняван неведнъж с всички вероятни научни и " научни " пояснения, постоянно съпроводени от методите и политиките на времето, от което са произлезли, а " нашето " време, както добре знаем, постоянно е било недемократично. На първо място, главният фактор тук е нетърпимостта на царска (пък и руска и путиновска) Русия към свободата на България и нейната самостоятелност, а по-късно всичко отива към пренебрежение и даже ненавист, ориентирана към българския народ, а разследване на това и към македонските българи, носители на Епопеята Илинден 1903 година
Фердинанд I знаеше това, той се съобразяваше с него, само че безумните му упоритости, ориентирани към Константинопол, в допълнение утежняват обстановката на непокорния македонски народ, водейки го към идната национална злополука.
Броят на убитите, останалите без дом и опозорените след трагичния завършек на Въстанието, е от дълго време прочут. Много от нас помнят и познават своите предшественици, вградени с битката и гибелта в концепциите на Въстанието, и постоянно с респект се сещаме за тях. Свещите, запалени на паметниците на Илинден 1903 година, са свещи, запалени на безименните и изоставени гробове на всички наши близки, паднали като герои и жертви, опълчени на азиатска, нечовешка окупация.
Да не забравяме, към 30 хиляди македонци напущат родината си и отиват в свободна България, единствената им татковина, там, където ще бъдат „ свои измежду своите “. Това е първото огромно преселение на македонците в свободна България, с цел да стигне след националните произшествия през 1913 и 1918 година броя на фантастичните 300 хиляди души, емигранти в личната си татковина. Днес в България те са към 2 милиона и в никакъв случай, в никакъв случай не би трябвало да не помнят родината, от която произлизат техните предшественици, и постоянно, постоянно да почитат и служат на родината, която ги е приела като " свои и равни на себе си! "
Избухването на Въстанието, недоразуменията в Организацията, отслабена от загубата на запаси, разрешиха навлизането на сръбската въоръжена агитация в Македония, а неспособността за интервенция от българска страна, както и незаинтересоваността на Двореца, налегнат от други " по-висши идеали " за ориста на своя народ в Македония, дадоха подтик на новите трагични събития.
Въпреки всички разделения, ВМОРО оцеля и се въздигна, а водачът Тодор Александров издигна Вътрешна македонска революционна организация от организация до Институция, която дирижираше ситуацията в България, само че и на Балканите.
След нещастието с Тодор Александров, Организацията поема Иван Михайлов поема и я управлява до преврата през май 1934 година Михайлов беше последният същински и праволинеен бранител на македонските българи от сръбското принуждение, той беше духът-отмъстител, а за сръбската номенклатура в Македония това беше техният призрачен сън, тяхната нечиста съвест, техният обект на безумна ненавист. Името му за нас, македонските българи, беше знак на отмъщението и свободата, само че на първо място знак на единството на един народ. Реваншизмът на спечелилите в Първата огромна война докара до промени в политическата карта на България. Превратът на 19 май 1934 година в България докара на власт политици като Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Коста Тодоров, Димо Казасов и ред други персони, купени с кървави сръбски пари и приобщени към лъжливата коминтерновска идеология.
Няма да е пресилено да се каже, че през днешния ден те към момента са измежду нас, а техният дух и тяхната подправена народна власт към момента витаят в пространствата на българските институции!
Ако Илинден 1903 беше същински, български, македонски и либертариански, в случай че беше вяра за Светлина, то Илинден 1944 беше лъжовен, беше сърбоманско-югославски и македонистичен, беше последният воал на мрака над българското племе в Македония. Първият Илинден беше същински, сходно на нещастието с опожареното и ограбено Крушево, а вторият беше подправен, като гротеската на настоящия Пелинце. Ако през 1903 година турските аскери и башибозуци направиха невиждано принуждение над хората и имуществото, то след Илинден 1944 година сръбската солдатска и сърбоманска полиция с присъединяване на значителен брой македонци извърши разгром върху българо-македонската интелигенция и физически ги ликвидира без съд и присъда, всички тези, с друга от тяхната югославско-комунистическа идеология. В сянката на това срамно действие, още веднъж застана като подстрекател една азиатска сатрапска страна, СССР/Русия на Сталин, директен подстрекател и уредник на тези нови злосторства и безумия. Почти по едно и също време с македонските българи, бяха премахнати и не дребен брой албански интелектуалци и патриоти, образовани в европейски институции в интервала сред двете международни войни. По-късно пристигнаха инсценираните правосъдни процеси, с цел да завърши всичко към края на 1948 година, като резултат от разрива в връзките с Коминтерна и различията в връзките сред двамата диктатори, Тито и Сталин. Тогава македонските българи схванаха, че същинските комунисти са най-големите националисти, само че единствено в случай че служат на друга, непозната нация.
Последиците от " етноцида " върху македонските българи се усещат и през днешния ден, а " психоцидът " като способ за промиване на мозъци на цели генерации хора, дава своите трагични резултати. Цели 118 години след Илинден македонските българи нямат място нито в законодателството, нито в Конституцията на Македония. Комунистическо и към момента руско насочената македонска върхушка нахално упреква предците си в някакъв „ фашизъм “, омаловажавайки по този метод техните заслуги, вградени в основите на днешната страна. Същевременно това е най-успешният способ за покриване с праха на забравата осъществените над тях злосторства, освобождавайки се от личната виновност за трагичната орис на жертвите.
Конституцията на всяка страна, в това число Македония, не е просто лист хартия, само че и гаранция за по-широката общност в Европа и света, че правата, дадени с Конституцията и законите, ще бъдат спазвани. Мястото на македонските българи е в Конституцията, а техните права ще бъдат бранени и защитавани от интернационалната общественост. Сръбската окупация заличи, изтри турския термин „ булгар-миллет “, само че новата, демократична Македония, ще би трябвало да се върне към корените на оцеляването на „ миллетите “ в личната си страна...досега, това е правено за съвсем всички, с изключение на за българите, един от дребното същински съставни детайли на тази страна.
Нови провокации чакат македонската страна по пътя ѝ към Европа. Тази страна е длъжна да зачита правата на македонските българи, даже повече от това, да отдаде самопризнание на тяхната битка и дадените жертви за постигането на мечтаната Свобода!
Владимир Перев - БГНЕС
Илинден 1903 година е Светлината на визията за свободата на македонските българи, както и на всички останали поробени нации в тогавашната Османска империя. Това е искрата в пепелищата на изгорената Свобода, която в никакъв случай, даже и до днешни дни не изгасва, оцелявайки през времето на идеологическите, само че на първо място на националните изкривявания по отношение на нейната същина и крайната цел на тази битка.
Неуспехът на въстанието е обясняван неведнъж с всички вероятни научни и " научни " пояснения, постоянно съпроводени от методите и политиките на времето, от което са произлезли, а " нашето " време, както добре знаем, постоянно е било недемократично. На първо място, главният фактор тук е нетърпимостта на царска (пък и руска и путиновска) Русия към свободата на България и нейната самостоятелност, а по-късно всичко отива към пренебрежение и даже ненавист, ориентирана към българския народ, а разследване на това и към македонските българи, носители на Епопеята Илинден 1903 година
Фердинанд I знаеше това, той се съобразяваше с него, само че безумните му упоритости, ориентирани към Константинопол, в допълнение утежняват обстановката на непокорния македонски народ, водейки го към идната национална злополука.
Броят на убитите, останалите без дом и опозорените след трагичния завършек на Въстанието, е от дълго време прочут. Много от нас помнят и познават своите предшественици, вградени с битката и гибелта в концепциите на Въстанието, и постоянно с респект се сещаме за тях. Свещите, запалени на паметниците на Илинден 1903 година, са свещи, запалени на безименните и изоставени гробове на всички наши близки, паднали като герои и жертви, опълчени на азиатска, нечовешка окупация.
Да не забравяме, към 30 хиляди македонци напущат родината си и отиват в свободна България, единствената им татковина, там, където ще бъдат „ свои измежду своите “. Това е първото огромно преселение на македонците в свободна България, с цел да стигне след националните произшествия през 1913 и 1918 година броя на фантастичните 300 хиляди души, емигранти в личната си татковина. Днес в България те са към 2 милиона и в никакъв случай, в никакъв случай не би трябвало да не помнят родината, от която произлизат техните предшественици, и постоянно, постоянно да почитат и служат на родината, която ги е приела като " свои и равни на себе си! "
Избухването на Въстанието, недоразуменията в Организацията, отслабена от загубата на запаси, разрешиха навлизането на сръбската въоръжена агитация в Македония, а неспособността за интервенция от българска страна, както и незаинтересоваността на Двореца, налегнат от други " по-висши идеали " за ориста на своя народ в Македония, дадоха подтик на новите трагични събития.
Въпреки всички разделения, ВМОРО оцеля и се въздигна, а водачът Тодор Александров издигна Вътрешна македонска революционна организация от организация до Институция, която дирижираше ситуацията в България, само че и на Балканите.
След нещастието с Тодор Александров, Организацията поема Иван Михайлов поема и я управлява до преврата през май 1934 година Михайлов беше последният същински и праволинеен бранител на македонските българи от сръбското принуждение, той беше духът-отмъстител, а за сръбската номенклатура в Македония това беше техният призрачен сън, тяхната нечиста съвест, техният обект на безумна ненавист. Името му за нас, македонските българи, беше знак на отмъщението и свободата, само че на първо място знак на единството на един народ. Реваншизмът на спечелилите в Първата огромна война докара до промени в политическата карта на България. Превратът на 19 май 1934 година в България докара на власт политици като Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Коста Тодоров, Димо Казасов и ред други персони, купени с кървави сръбски пари и приобщени към лъжливата коминтерновска идеология.
Няма да е пресилено да се каже, че през днешния ден те към момента са измежду нас, а техният дух и тяхната подправена народна власт към момента витаят в пространствата на българските институции!
Ако Илинден 1903 беше същински, български, македонски и либертариански, в случай че беше вяра за Светлина, то Илинден 1944 беше лъжовен, беше сърбоманско-югославски и македонистичен, беше последният воал на мрака над българското племе в Македония. Първият Илинден беше същински, сходно на нещастието с опожареното и ограбено Крушево, а вторият беше подправен, като гротеската на настоящия Пелинце. Ако през 1903 година турските аскери и башибозуци направиха невиждано принуждение над хората и имуществото, то след Илинден 1944 година сръбската солдатска и сърбоманска полиция с присъединяване на значителен брой македонци извърши разгром върху българо-македонската интелигенция и физически ги ликвидира без съд и присъда, всички тези, с друга от тяхната югославско-комунистическа идеология. В сянката на това срамно действие, още веднъж застана като подстрекател една азиатска сатрапска страна, СССР/Русия на Сталин, директен подстрекател и уредник на тези нови злосторства и безумия. Почти по едно и също време с македонските българи, бяха премахнати и не дребен брой албански интелектуалци и патриоти, образовани в европейски институции в интервала сред двете международни войни. По-късно пристигнаха инсценираните правосъдни процеси, с цел да завърши всичко към края на 1948 година, като резултат от разрива в връзките с Коминтерна и различията в връзките сред двамата диктатори, Тито и Сталин. Тогава македонските българи схванаха, че същинските комунисти са най-големите националисти, само че единствено в случай че служат на друга, непозната нация.
Последиците от " етноцида " върху македонските българи се усещат и през днешния ден, а " психоцидът " като способ за промиване на мозъци на цели генерации хора, дава своите трагични резултати. Цели 118 години след Илинден македонските българи нямат място нито в законодателството, нито в Конституцията на Македония. Комунистическо и към момента руско насочената македонска върхушка нахално упреква предците си в някакъв „ фашизъм “, омаловажавайки по този метод техните заслуги, вградени в основите на днешната страна. Същевременно това е най-успешният способ за покриване с праха на забравата осъществените над тях злосторства, освобождавайки се от личната виновност за трагичната орис на жертвите.
Конституцията на всяка страна, в това число Македония, не е просто лист хартия, само че и гаранция за по-широката общност в Европа и света, че правата, дадени с Конституцията и законите, ще бъдат спазвани. Мястото на македонските българи е в Конституцията, а техните права ще бъдат бранени и защитавани от интернационалната общественост. Сръбската окупация заличи, изтри турския термин „ булгар-миллет “, само че новата, демократична Македония, ще би трябвало да се върне към корените на оцеляването на „ миллетите “ в личната си страна...досега, това е правено за съвсем всички, с изключение на за българите, един от дребното същински съставни детайли на тази страна.
Нови провокации чакат македонската страна по пътя ѝ към Европа. Тази страна е длъжна да зачита правата на македонските българи, даже повече от това, да отдаде самопризнание на тяхната битка и дадените жертви за постигането на мечтаната Свобода!
Владимир Перев - БГНЕС
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ