Притча за орела и чучулигата или как да те приемат насериозно
Орел и чучулига се срещнаха на една канара посред висок рид. Чучулигата рече:
- Добро утро, господине.
А Орелът я изгледа отвисоко и промърмори:
- Добро утро.
-Надявам се, че всичко е наред при вас, господине - добави чучулигата.
-Да - отвърна орелът, - при нас всичко е наред.. Но чунким не знаеш, че ние сме царят на птиците и не ти се поставя да ни заговаряш първа?
- Струва ми се, че сме от един жанр - промълви чучулигата.
Орелът надменно я стрелна с очи и попита:
- Кой ти е споделил, че ти и аз сме от един жанр?
- Бих желала да ви напомня, че умея да хвърча толкоз на нависоко, колкото и вие, а и мога да пея и да веселя другите земни твари. А вие не доставяте никому ни наслада, ни приятност.
Тогава орелът се разгневи и рече:
- Радост и приятност! Ах ти, горделиво мъниче! Могъл бих да те унищожа с един удар на клюна си. Ти си на размера едвам колкото крайници ми.
Тогава чучулигата се издигна нагоре, сетне кацна върху гърба на орела и взе да го кълве по перата.
