Оръжията и хората. Здравейте, как сте? Предполагам, че видяхте какво

Оръжията и хората. Здравейте, по какъв начин сте? Предполагам, че видяхте какво се случи през седмицата пред Народния спектакъл. Какво мислите?

Между другото, когато гонели Пенчо Славейков преди време и дали своят вот да му лишават пенсията, разните политикани сметнали, че той не заслужава да е в България. И Славейков напуснал този свят в едно малко селце в Италия.

После години наред се карали по какъв начин и дали да пренесат тленните му остатъци в България.

Когато вдовицата на Ботев – Венета, помолила депутатите на новоосвободена България за помощ при развъждането на дребната им щерка, те отказали нарастване от 30 на 60 лв. месечно. И даже почнали следствие на „ материалното ѝ положение “.

Това предиздвикало Венета да възкликне обществено: „ Всички тези краткотрайни хора ще измрат и ще бъдат забравени, само че моят Христо ще бъде постоянно жив и песни ще се пеят за него “. Както знаем всички – по този начин и станало. Никой не помни нито имената на гласувалите депутати, нито техния завет.

Затова, апелирам ви, изключително в миг на перманентна политическа акция, в каквато са сегашните политикани, чиито имена може би няма да помним след време, имайте едно на разум, когато някой се пробва да свири на най-лесно възпламенимата струна, каквато е българската история с всичките и драми, нещастия и подвиг.

Имайте едно на разум за техните претекстове и цели.

Алеко Константинов написа „ Бай Ганьо “, само че не със благосклонност, а със скрита гняв, единствено както доста надарения човек може да го направи. Именно по тази причина творбата е толкоз скъпо. За да знаят поколенията след него, какви не би трябвало да бъдат.

Алеко пада погубен едвам на 34-годишна възраст. Знаете, че у нас постоянно се разделяме. Запад-Изток и тръмп-мръмп, само че класическите разделения нормално са свързани със спор за парцел. Брат с брата цялостен живот не си приказва поради подялба. Възможно е и наследник на татко си да посегне.

Така се случва и с Алеко, който просто придружавал негов другар – народен представител, до момента в който минава през село Радилово с файтон.

Жителите на Радилово обаче били на нож със съседите си от Пещера поради собствеността върху горите. И разногласията им, прерастващи в кървави свади.

Затова няколко радиловци решили да вземат нещата в свои ръце и да убият депутата Такев – приятелят на Алеко. Срещу няколко лв. в задатък, през 1897 година двама радиловци стрелят по файтона с депутата, само че убиват писателя. Така Бай Ганьо убива своя основател за шепа жълтици, в случай че създадем тази алюзия с известната илюстрация на Илия Бешков, която виждате зад тила ми. Това се случва две години след убийството на Стефан Стамболов в центъра на София.

Е, другари, към момента ли мислите, че Бай Ганьо е просто една лека комедия, в която безобидния Ганьо Балкански показва магариите си в политиката и по света?

Нямам визия каква е пиесата на Бърнард Шоу „ Оръжията и индивидът “. Може да е овехтяла, може да е смешна и духовита – това е въпрос на интерпретация и персонално мнение. Но да скачаме единствено тъй като някой споделил на различен, че в тази пиеса имало обиди против България, издава комплекс, разказан точно от Алеко преди толкоз доста години.

Когато попитали бай Ганьо във влака, бил ли се е и той паралелно до падналите герои край Сливница, той дал отговор: „ Все туйцък-онуйцък с кръстени ръце не сме седели “.

А Стоян Михайловски, който е написал „ Върви народе възродени “, добавя години по-късно:

„ Колкото по-жестоки са уроците, които българството получава от събитията, колкото по-тежки са жалейките, които непрекъснато отрупват новата българска история, толкоз по-силни биват безсмислените и пагубни писъци на политикантите “.

Ако Михайловски беше чужденец, щеше да бъде жигосан. Опасявам се, че Алеко – също.

Лично за мен, отбраната на българското Съединение край Сливница е най-бляскавият епизод в новата ни история. Представете си българската войска, предвождана персонално от своя млад, ненавършил още 30 години княз Александър Батенберг, който е и последният европейски монарх, който влиза персонално в битка…

Около него са подредени войните от персоналния му полк – с униформите, които през днешния ден носят гвардейците пред президентството. Колко подвиг има в тази борба и какъв брой горест в думите на Вазов в „ Новото гробище над Сливница “:

„ И те за теб почтени, майко бяха… “.

Когато разсъждавах като възпитаник над тези думи или над „ Епопея на забравените “, написана малко преди този момент, не можех да схвана, за какво тези велики персони са част от поредност за хора, наречени от създателя „ забравени “? Кой ги е не запомнил? Как могат да бъдат забравени?

Трябваше да минат години, с цел да схвана, че обществото ни ги е не запомнило още тогава. За да се сеща за тях най-вече, когато по време на следващата политическа акция някой се опита да стъпи върху техния героизъм, с цел да ни раздели още веднъж.

„ Оръжията и индивидът “ може да е зрелище, което харесва на едни, а на други – не. Но мисля, че няма спор в едно – в днешна България се употребяват все същите остарели оръжия против хората, а това е радикално друг спектакъл, за който даже и Джон Малкович не си е мечтал.

Автор: Светослав Иванов, bTV

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews