Оптимизмът не вирее в Единбург. А шотландският писател Ървин Уелш

Оптимизмът не вирее в Единбург. А шотландският публицист Ървин Уелш от дълго време е защитил мрачната популярност на житието с паметните си романи  „ Трейнспотинг “, „ Лепило “, „ Порно “, „ Кошмарът Марабу “, „ Креватните секрети на майсторите готвачи “, „ Престъпление “. Родният му акцент е друга дръзка мощ, която облича герои и събития в суровите облекла на битието, а Дани Бойл е режисьорът, който за повторно трансформира цинизма на Уелш в дълго чакано киносъбитие. „ Трейнспотинг 2 “ задоволи упованията на милионите фенове на паметния дует Уелш-Бойл и прекомерно поласка българската аудитория с присъединяване на актрисата Анжела Недялкова.

За света на изгубените пътища, неуспехът като метод на живот и любовта, която не съществува – без романтика от Ървин Уелш.

Трябваше да напиша книга, с цел да може това, което бях претърпял, да добие смисъл.

Очарован съм от тъмните сили в живота. Мисля, че човешкият живот поначало е насочен към неуспеха – винаги се движим натам. Преструваме се, че го заобикаляме, само че в действителност взимаме всички ужасни решения в живота си с негова помощ – дрога, неприятно държание, разрушителни връзки. Приемаме участта си с отворени прегръдки.

Наркотиците бяха нещо напълно обикновено като бях млад, само че играта загрубя, когато се пристрастих към хероина при започване на 20-те си години. Нямах никакви пари за губене, по тази причина една година живях в кофти свят на измами, обири и всевъзможни схеми. Постоянно взимах заеми и задълженията ми растяха от ден на ден, до момента в който приятелите ми не започнаха да ми споделят, че към този момент не могат да ме познаят.

За да бъдеш добър публицист, би трябвало да си добър четец, би трябвало да се интересуваш от литература, би трябвало да се интересуваш от някои от най-великите типичен книги, би трябвало да изпитваш непрекъснато наслаждение от книгите, и да се наслаждаваш на работата по тях. Наистина би трябвало. Но в същото време би трябвало да си квалифициран да излезеш на открито и да правиш разнообразни неща, да се огледаш и да общуваш с хора. Трябва да ангажираш сетивата си.

Животът е неправилен и досаден. Започваме с огромни очаквания, които не след дълго се провалят. Става ни ясно, че всички ще пукнем, без да сме намерили огромните отговори. Започваме да развиваме всякакви комплицирани теории, които интерпретират действителността на живота ни по друг метод, само че това не ни оказва помощ да научим нищо стойностно, нищо за най-важното, огромното. В общи линии ние живеем къс, цялостен с разочарования живот и след това умираме. Пълним живота си с всевъзможни нелепости – неща като кариера, взаимоотношения, и се заблуждаваме, че въпреки всичко не всичко е безсмислено. Хероинът е почтена дрога, тя не поддържа никакви илюзии. Ако ти е гот и се боцнеш, напряко се чувстваш вечен. Когато ти е кофти, смакът ускорява неведнъж гадостите, които си натрупвал в себе си. Херото е съзнанието ти. Удря те крепко и те благоразполага. След това мизерията на съществуващия свят изпъква пред очите ти и по никакъв метод не можеш да притъпиш това чувство.
„ Трейнспотинг “

Обществото е изобретило някаква подправена изтънчена логичност да всмуква и трансформира хората, които са вън от общоприетото лоно. Ако пък приемем, че знам всички за и срещу, знам, че ще умра млад, че съм с акъла си и така нататък, и така нататък, само че отново желая да използвам смак? Те просто няма да ти разрешат. Няма да ти разрешат, тъй като го одобряват като знак за личния им неуспех. Фактът, че отхвърляш каквото ти се предлага. Избери нас. Избери живота. Избери ипотеките, избери пералня, избери си кола, избери да седиш на дивана и да гледаш затъпяващите, безнадеждни шоута – игри по малкия екран, тъпчи в устата си калпавата храна, която ти оферират. Избери да се разлагаш постепенно, да се превърнеш в гадна скука за егоистичните, скапани хлапета, които си отгледал самичък. Избери живота. Но за какво да направя нещо такова? 

Бях анти-всичко и всеки. Не желаех хора към себе си. Тази нетърпимост не беше някаква огромна осакатяваща тревога; просто зряло признание на личната ми психическа ранимост и неналичието ми на съгласуемост като компания. Мислите ми се състезаваха за място в моя препълнен мозък, до момента в който се борех да им дам някакъв ред, който може да послужи с цел да стимулира моя апатичен живот.

Някои хора получават ужасни карти от живота. Мисля въпреки всичко, че колкото и кофти да са събитията, би трябвало да вярваш, че можеш да ги направиш по-добри. Ако не вярваш в това, си прецакан.

Някои хора е по-лесно да ги обичаш, когато не са в близост.

Провалът е просто по-интересен. Успехът идва единствено в една форма. Той не ви учи на нищо. Провалът се случва по най-различни способи и ви учи на най-различни неща.

Любовта не съществува, тя е като вяра, страната желае да вярваш в сходни лайна, с цел да могат да те управляват и да ти преебават главата.

Не можеш да излъжеш душата си.

Снимки: South China Morning Post, BBC