КНСБ: Можем да влезем в Еврозоната през 2024 г., но с поне 500 евро минимална заплата
Оптимист съм, че можем да влезем в Еврозоната през 2024 година и това би трябвало стане при най-малко 500 евро минимална работна заплата, другояче ще бъдем надалеч настрана. Напълно изпълним е годишен растеж от 12 % на междинната работна заплата през идващите 4 година, тъй че в края на 2026 година да доближи 2800 лв.. За минималната са нужни най-малко 18-19% годишно нарастване, с цел да може през идващите 4-5 години тя да стигне заплатата за прехрана и да няма повече работещи небогати.
Това разгласи президентът на КНСБ Пламен Димитров на среща на конфедерацията с кандидат-депутати от Българска социалистическа партия за България. Тя бе част от поредицата диалози с представители на политически сили, участващи в изборите за Народно заседание. От Българска социалистическа партия в диалозите участваха някогашният обществен министър в кабинета " Кирил Петков " - Георги Гьоков, Георги Свиленски, Иван Кръстев, Христо Проданов и Иван Айолов.
От страна на КНСБ в срещата се включиха ръководителят на учителския профсъюз Янка Такева, на железничарите - Петър Бунев, на “Водоснабдител ” Мариан Бунев, на “Металици ” - Васил Яначков, на “Бира, храни и питиета ” - Красимир Пащрапански, зам.-председателят на синдикатите в опазването на здравето - доктор Пламен Радославов.
Димитров показа акценти от Меморандума на КНСБ за социално-икономическото развиване на страната през идващите четири години. Обсъден бе механизмът, по който да се дефинира минималната заплата като 50% от междинната за страната, както изисква директивата за съответните минимални заплати. От КНСБ оферират това да стане, като се вземат за база данните за първите 6 месеца на миналата година. Това значи, че при 1700 лева междинна работна заплата за първото шестмесечие на тази година, то от януари 2023 година минимилната да бъде 850 лв..
Очакванията на КНСБ са, че светът няма да изпадне в световна криза и че през 2026 година Брутният вътрешен продукт на страната ни ще мине 200 милиарда лв.. Димитров е оптимист и че през 2022 година Брутният вътрешен продукт ще бъде по-висок от заложения от Министерството на финансите и ще приближи 160 милиарда лв..
Димитров изясни на кандидат-депутатите от Българска социалистическа партия, че сега упованията на хората са за решение на проблемите, свързани с инфлацията и приходите. Той разкритикува дейностите на Българска социалистическа партия във връзка с пенсиите и идното нарастване от октомври, което няма да обхване две трети от възрастните. Димитров акцентира, че съгласно КНСБ хората с ниски пенсии би трябвало да бъдат подпомагани през общественото подкрепяне, само че не през осигурителната система, тъй като в противоположен случай тя няма да може да действа, а и демотивира осигуряващите се да си заплащат вноските за пенсиите.
Това разгласи президентът на КНСБ Пламен Димитров на среща на конфедерацията с кандидат-депутати от Българска социалистическа партия за България. Тя бе част от поредицата диалози с представители на политически сили, участващи в изборите за Народно заседание. От Българска социалистическа партия в диалозите участваха някогашният обществен министър в кабинета " Кирил Петков " - Георги Гьоков, Георги Свиленски, Иван Кръстев, Христо Проданов и Иван Айолов.
От страна на КНСБ в срещата се включиха ръководителят на учителския профсъюз Янка Такева, на железничарите - Петър Бунев, на “Водоснабдител ” Мариан Бунев, на “Металици ” - Васил Яначков, на “Бира, храни и питиета ” - Красимир Пащрапански, зам.-председателят на синдикатите в опазването на здравето - доктор Пламен Радославов.
Димитров показа акценти от Меморандума на КНСБ за социално-икономическото развиване на страната през идващите четири години. Обсъден бе механизмът, по който да се дефинира минималната заплата като 50% от междинната за страната, както изисква директивата за съответните минимални заплати. От КНСБ оферират това да стане, като се вземат за база данните за първите 6 месеца на миналата година. Това значи, че при 1700 лева междинна работна заплата за първото шестмесечие на тази година, то от януари 2023 година минимилната да бъде 850 лв..
Очакванията на КНСБ са, че светът няма да изпадне в световна криза и че през 2026 година Брутният вътрешен продукт на страната ни ще мине 200 милиарда лв.. Димитров е оптимист и че през 2022 година Брутният вътрешен продукт ще бъде по-висок от заложения от Министерството на финансите и ще приближи 160 милиарда лв..
Димитров изясни на кандидат-депутатите от Българска социалистическа партия, че сега упованията на хората са за решение на проблемите, свързани с инфлацията и приходите. Той разкритикува дейностите на Българска социалистическа партия във връзка с пенсиите и идното нарастване от октомври, което няма да обхване две трети от възрастните. Димитров акцентира, че съгласно КНСБ хората с ниски пенсии би трябвало да бъдат подпомагани през общественото подкрепяне, само че не през осигурителната система, тъй като в противоположен случай тя няма да може да действа, а и демотивира осигуряващите се да си заплащат вноските за пенсиите.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ