Определят Уилям Сароян (1908 ~ 1981) като една от най-видните

...
Определят Уилям Сароян (1908 ~ 1981) като една от най-видните
Коментари Харесай

Братството на хората е в плача на децата ♥ Уилям САРОЯН

Определят Уилям Сароян (1908 ~ 1981) като една от най-видните литературни фигури от средата на 20-ти век и един от най-недооценените писатели на своето време. Американският публицист и драматург с арменски корени основава над 10 романа, доста пиеси, повече от 3000 описа, а на български са преведени книгите му „ Един ден от залеза на света “, „ Той и тя “, „ Нещо като нож, нещо като цвете въобще като нищо на светa “, „ Светът, денят, нощта и аз “ и още. През 1940 година Сароян е почетен с премия „ Пулицър “ за пиесата си „ Времето на нашия живот “, която отхвърля да одобри с думите: „ Никой не може да ме купи “.  Печели „ Оскар “ за най-хубава история за акомодацията на романа си „ Човешка комедия “. Кърт Вонегът го назовава „ първият и към момента най-велик американски минималист “.

(1908 ~ 1981)

Не имам вяра в расите. Не имам вяра в държавните управления. Аз виждам живота в само число и в едно време. Милиони животи по едно и също време, по целия свят. Младенци, не умеещи да приказват на нито един език и една единствена раса на земята - родът човешки. Всичко останало, това, което назовават цивилизация - ненавистта, страхът, жаждата за власт - то е двуличие, превземка. А децата са деца. Братството на хората е в рева на децата. Ние порастваме, научаваме думите и виждаме вселената през призмата на познатия ни език - не през призмата на всички езици и не през призмата на безмълвието, да вземем за пример. Не, ние оставаме затворени в езика, който познаваме.

Обичам арменците - обичам ги всичките. Обичам ги, тъй като са част от необятния човешки жанр, който намирам по едно и също време за прелестен и уязвим.

Красотата на майката е в нейното несъвършенство. Само простаците се стремят към съвършенство, което не е нищо друго, с изключение на гибел. Нека съвършенството самó те преследва. Не е нужно ти да го търсиш.

Достойните хора са тези, които доближават до мъдростта през неуспеха. Защото както е известно, не поумняваме доста от триумфите.

На мен ми е все едно, дали моят възпитаник е безпаричен или богат, католик ли е или евреин, бял, черен или жълт, кадърен или малоумен, надарен или тъпанар, стига единствено да е човек и да има сърце, стига единствено да обича истината и достойнството, и еднообразно да почита и тези, които са по-ниско от него и другите, които го превъзхождат.

Опитвай постоянно да бъдеш жив. Така или другояче скоро ще умреш.

Светът постоянно е бил цялостен със страдалчество. И не тъй като се води война. Не войната поражда това страдалчество. Напротив - тъкмо поради него се води войната.

Ненавистта ми е непозната, тъй като светът - това са хората, а хората са прекомерно трогателни, с цел да бъдат ненавиждани.

Във всяко голямо изкуство има лудост; има я и в доста от неприятното. 

Изкуството се нуждае от велики хора, а политиката - от по-добри хора.

Може и да съм се провалил в живота, само че получих подготвен материал за работа. 

Интересувам се от лудостта - имам вяра, че тя е най-значимото и най-постоянно нещо в човешкия жанр.

Моята работа е да пиша, само че моята същинска работа е да бъда.

Не знам кое основава писателя, само че това най-вероятно не е щастието.

Ролята на изкуството е да сътвори свят, в който може да се живее.

По материал на:
Снимка: goodreads.com

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР