Защо София бе избрана за столица, а не Пловдив?
Определянето на българска столица след Освободжението е един от най-дискутираните проблеми в нашата история.
" Столицата не може да бъде друга, с изключение на Средец, там, където е средата на българската земя. " Тази имитация изрича Константин Иречек в писмо до Марин Дринов, на който зщн се приписва главната заслуга София да стане столица.
Нека обаче да се абстрахираме от възгледите на проф. Марин Дринов и да поразсъждаваме върху друго - какво мислят Русия и Великите сили мислят за българска столица. Все отново ние
Да стартираме с Цариградската конференция. На нея се предвижда България да се раздели на две самостоятелни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София. Тази конференция цели разрешаване на Източния въпрос по кротичък път, което по този начин и не се случва.
Следващият интернационален спор за бъдещето на България и нова столица е Санстефанският предварителен контракт. Там член 7 де факто предопределя българска столица:
" Едно заседание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще създаде преди избирането на княза, под надзора на един съветски императорски комисар и в наличието на един турски комисар правилник на бъдещото ръководство съгласно разпоредбите, открити през 1830 година след Одринския мир в духовните княжества. "
" Факт е, че военностратегически ползи преобладават над всякакви други фактор. За Русия е по-добре Пловдив да бъде столица на България. Като град, който е най-близо до Цариград и до остатъците от Османската империя. По време на самата Руско-Турско война София не е била спрягана въобще за бъдеща столица на българската държавност ", споделя проф. Веселин Янчев в предаването " ИСТОРИЯ.BG ".
Идва обаче конгресът в Берлин. Там България е разпарчетосана на няколко елементи с главната цел да не се основава огромна славянска държава на Балканския полуостров. Създава се Княжество България, което да бъде васално на Османската империя. Създава се и Източна Румелия със статут на автономна провинция на Османската империя. Това е и окончателният момент, в който Пловдив отпада автоматизирано от " конкуренцията " за столица на България.
Член 4 от Берлинския контракт гласи:
Едно заседание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще създаде преди избирането на княза органическия правилник на Княжеството.
Става ясно, че Търново е главният любимец и се се планува да бъде българска столица. Така по един самобитен метод ще се направи тази приемственост между Второто и Третото българско царство.
Това обаче не се случва и повода за това е на княз Дондуков. Така счита проф. Янчев.
" Той е назначен посредством императорски указ в България със задача, с цел да оглави Временното съветско ръководство. Фактически първото българско ръководство се настанява в Пловдив. Там стартира да се построява администрацията на новата българска страна. След конгреса в Берлин императорът нарежда на Дондуков да реалокира ВРУ в Търново. Той обаче не е склонен с това. Пише един отчет до съветския боен министър Милютин.
Причините му са рационални и геополитически. Търново не е комфортен във военностратегическо значение град, в зимно време е доста изолиран и мъчно отзивчив - Дондуков няма да има контакт нито с Русия, нито с Цариград, нито даже с Маедония.
" Русия не се отхвърля да нападна Цариград. Тя стартира да включва в своите проекти и българската войка, която е почнала към този момент да се образува в Пловдив. Военното учебно заведение се измества в София по искане на княз Дондуков. Има и друго - по това време главният противник на Русия е Автро-Унгария. А София, от тази позиция, е прелестно място - център, в който може да се съсредоточат войските и съветските, и българските войски, " добавя проф. Янчев.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
" Столицата не може да бъде друга, с изключение на Средец, там, където е средата на българската земя. " Тази имитация изрича Константин Иречек в писмо до Марин Дринов, на който зщн се приписва главната заслуга София да стане столица.
Нека обаче да се абстрахираме от възгледите на проф. Марин Дринов и да поразсъждаваме върху друго - какво мислят Русия и Великите сили мислят за българска столица. Все отново ние
Да стартираме с Цариградската конференция. На нея се предвижда България да се раздели на две самостоятелни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София. Тази конференция цели разрешаване на Източния въпрос по кротичък път, което по този начин и не се случва.
Следващият интернационален спор за бъдещето на България и нова столица е Санстефанският предварителен контракт. Там член 7 де факто предопределя българска столица:
" Едно заседание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще създаде преди избирането на княза, под надзора на един съветски императорски комисар и в наличието на един турски комисар правилник на бъдещото ръководство съгласно разпоредбите, открити през 1830 година след Одринския мир в духовните княжества. "
" Факт е, че военностратегически ползи преобладават над всякакви други фактор. За Русия е по-добре Пловдив да бъде столица на България. Като град, който е най-близо до Цариград и до остатъците от Османската империя. По време на самата Руско-Турско война София не е била спрягана въобще за бъдеща столица на българската държавност ", споделя проф. Веселин Янчев в предаването " ИСТОРИЯ.BG ".
Идва обаче конгресът в Берлин. Там България е разпарчетосана на няколко елементи с главната цел да не се основава огромна славянска държава на Балканския полуостров. Създава се Княжество България, което да бъде васално на Османската империя. Създава се и Източна Румелия със статут на автономна провинция на Османската империя. Това е и окончателният момент, в който Пловдив отпада автоматизирано от " конкуренцията " за столица на България.
Член 4 от Берлинския контракт гласи:
Едно заседание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще създаде преди избирането на княза органическия правилник на Княжеството.
Става ясно, че Търново е главният любимец и се се планува да бъде българска столица. Така по един самобитен метод ще се направи тази приемственост между Второто и Третото българско царство.
Това обаче не се случва и повода за това е на княз Дондуков. Така счита проф. Янчев.
" Той е назначен посредством императорски указ в България със задача, с цел да оглави Временното съветско ръководство. Фактически първото българско ръководство се настанява в Пловдив. Там стартира да се построява администрацията на новата българска страна. След конгреса в Берлин императорът нарежда на Дондуков да реалокира ВРУ в Търново. Той обаче не е склонен с това. Пише един отчет до съветския боен министър Милютин.
Причините му са рационални и геополитически. Търново не е комфортен във военностратегическо значение град, в зимно време е доста изолиран и мъчно отзивчив - Дондуков няма да има контакт нито с Русия, нито с Цариград, нито даже с Маедония.
" Русия не се отхвърля да нападна Цариград. Тя стартира да включва в своите проекти и българската войка, която е почнала към този момент да се образува в Пловдив. Военното учебно заведение се измества в София по искане на княз Дондуков. Има и друго - по това време главният противник на Русия е Автро-Унгария. А София, от тази позиция, е прелестно място - център, в който може да се съсредоточат войските и съветските, и българските войски, " добавя проф. Янчев.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ