Защо определят някои родители като токсични
Определението „ токсични родители “ не е от през вчерашния ден. И за жалост не носи никакви изгоди на детето. Точно противоположното – нанася съществени вреди, които могат да имат последствия в дълготраен проект.
Въпреки че държанието на токсичните родители е явно, то не всеки път се разпознава от децата им. За страдание, децата осъзнават прекомерно късно, че родителите им са точно токсични.
Токсичните родители образуват дисфункционални взаимоотношения със своите деца. Ако децата не съумеят да се откъснат от болната обич на родителите си, се оказват подвластни, нещастни и извънредно уязвими.
Кои са най-разпространените видове токсични родители?
Авторитарни родители
Тези родители желаят от децата да вършат това, което те кажат, да мислят по метод, по който те дефинират и даже да усещат по този начин, както съгласно тях е вярно.
Резултатът е: покорни, подвластни, самодоволни деца с липса на автономия и ниско самочувствие.
Свръхзащитаващи родители
Те са в непрекъснат боязън за децата. Забраняват им да скачат, да се катерят по дърветата, да карат колело, въобще всичко, което има въпреки и най-малък риск да им навреди. И постоянно са някъде наоколо, с цел да могат да се притекат при потребност.
Резултатът е: неспособни деца, страхуващи се от всичко и всички, без предпочитание за самодейност.
Обсебващи родители
Те считат, че имат право да се месят в живота на децата си, да знаят всичко за тях и персоналния им живот, да участват даже на първите им срещи. Винаги работят от позицията, че са родители и имат това право.
Резултатът е: лъжливи, непокорни или прекомерно покорни деца – това зависи от индивида.
Майка - жертва
Тя е същински експерт в страданието. Постоянно се жертва за детето и му го натяква още от напълно ранна възраст. Този вид майка работи с прочувствено изнудване. Докато детето пораства, тя се твърди, че то знае всичко, което е трябвало да научи за нейните жертви, след което като порасне, да се посвети на връщането им и то с лихвите.
Майката-жертва обаче не прави това с неприятни усеща. Тя сляпо има вяра, че майчината обич е толкоз огромна, че няма по какъв начин да бъде мъчителна. Въпреки че няма съответна причина, която да оправдава нейното държание, дейностите й се дължат на съответния боязън, че един ден детето ще порасне и ще напусне дома, ще обича различен или ще осъзнае, че към този момент няма потребност от нея. А да е отделена от детето си за нея е равнозначно на гибел. Затова и го манипулира още от най-ранна възраст, с цел да остане вечно основен воин в живота му.
Резултатът е: дете без лично мнение, своеобразна марионетка, без ясна цел за живота си.
Източник: Новите родители
