Какво не знаете: Опосумите
Опосумите, които включват към 100 типа от разред Didelphimorphia, са едни от най-неразбраните животни по света. Често ги считат за малоумни, мръсни същества, чиято най-впечатляваща линия е да се вършат на мъртви.
Истината обаче е тъкмо противоположната: Опосумите са по-умни, по-чисти и по-полезни за хората от доста от своите горски приятели. Ето още забавни обстоятелства за тях.
Подобно на другите торбести, майката опосумка ражда дребното недоразвито и по тази причина то незабавно се вмъква в торбичка, където живее и се кърми през първите месеци от живота си. Едва откакто порасне и укрепне задоволително, то ще стартира последователно да излиза на открито, на гърба на майка си, до момента в който не се развие дефинитивно във възрастно.
Може би най-известната характерност на опосума е склонността му да се прави на починал пред хищниците. Когато животното изпитва мощен боязън, то се вцепенява и се свлича на земята, където може да остане с часове с празен взор напред и изплезен език.
Това е впечатляващ предпазен механизъм, само че успеваемостта му не може да се отдаде на актьорски гений. Опосумите не могат да управляват по кое време се вършат на мъртви и за какъв брой дълго: Подобното на кома положение е неволна реакция, провокирана от стрес.
За пълноценно преживяване на театъра, фотографията не стига – би трябвало да сте онлайн, с цел да усетите и гнилостната миризма, която той излъчва, когато е мъртвец. Заедно с това, че тялото му е безжизнено, той отделя и изострен мирис във въздуха.
Миризливата субстанция, която отделя от ануса, е единствено още една причина естествените му врагове като лисиците и рисовете да не го закачат.
Дори да не са най-сладките същества в гората, те би трябвало да са добре пристигнали в задния ви двор. За разлика от други бозайници, които придвижват кърлежи, които могат да популяризират лаймска болест, опосумите гълтам към 90% от кърлежите, които се прикрепят към тях.
По данни на Националната федерация за дивата природа (САЩ) един опосум изяжда 5000 от паразитите за един сезон. Това значи, че колкото повече опосуми има, толкоз по-малко кърлежи.
Опосумите имат впечатляваща памет – най-малко когато става въпрос за храна. Изследователите са открили, че те помнят по-добре коя пътечка е довела до вкусно лакомство, в сравнение с котките, кучетата и даже плъховете. Освен това те могат да си спомнят миризмата на токсични субстанции до една година откакто са ги пробвали.
Докато множеството животни поглеждат към змия и виждат заплаха, опосумът вижда обяд. Те са ваксинирани против отровата на съвсем всички типове змии, които се срещат в родния им ареал (включително гърмящите змии), като единственото изключение е кораловата змия. И се възползват от това, като постоянно ги ядат.
От десетилетия откривателите се пробват да извлекат антиотровата на опосумите. През 2015 година екип от учени реализира прогрес в тази област, като пресъздаде пептид, открит в тях, и откри, че мишки, на които е даден пептидът и отрова от гърмяща змия, са сполучливо предпазени от нездравословното ѝ влияние.
Въпреки че не са изцяло ваксинирани против бяс (документирани са няколко случая), намирането на образец с заболяването е извънредно малко евентуално. Торбестите животни като цяло имат по-ниска телесна температура от плацентните бозайници – с други думи, телата им не са пригодени за вируса на бяса.
С тях могат да носят трева и листа за градеж на домовете си или да се хващат за клоните на дърветата, с цел да си обезпечат спомагателна непоклатимост при катерене.
Малките даже могат да употребяват опашките си, с цел да висят от клоните с главата надолу, както постоянно се изобразяват в анимационни филми. Но е мит, че опосумите спят по този метод: Опашките им са задоволително здрави, с цел да ги задържат единствено за малко време.
Дълго време се предполагаше, че повече обичат уединението, само че изследване от 2015 година, оповестено в списание Biology Letters, демонстрира, че имат и обществена страна.
Изследователи от Федералния университет на Пернамбуко в Ресифе, Бразилия, следят, че някои опосуми в плен споделят леговища, даже в случай че не са сътрудници. В един от случаите 13 белоухи опосума от разнообразни възрастови групи обитавали едно и също пространство. Учените подозират, че мъжките и женските в дивата природа може даже да строят домове дружно като метод да задействат репродуктивните хормони на женските.
Начинът, по който раждат и отглеждат дребните си, не е единственото забавно нещо в репродуктивния им живот. Женските имат два вагинални канала и две матки, а мъжките от своя страна имат колеблив или разклонен пенис.
Това е много типично за торбестите животни, само че когато европейските колонизатори за пръв път идват в Северна Америка преди епохи, те не знаели по какъв начин да поясняват тези объркващи гениталии. Едно от обясненията, които измислили, било, че мъжките подобен разчленен член, тъй като оплождат женските през носа.
