Оплакваме се, че има дефицит на български плодове и зеленчуци.

Оплакваме се, че има недостиг на български плодове и зеленчуци. Негодуваме против вносните по-евтини, че са пластмасови и подбиват родното произвеждане. Това обаче е едната страна на медала. Другата е, че стремително изнасяме плодове и зеленчуци, което също е причина за недостиг на вътрешния пазар, само че този значителен факт се отбелязва периферно от статистиката. По данни на Министерство на земеделието през първото тримесечие на 2019 година износът на пресни плодове се усилва с 2,9%, до 15,9 хиляди тона по отношение на същия интервал на предходната година. Чувствително нарастват изнесените краставици и корнишони - с 1,1 хиляди тона, което е 66,7%, а домати, пиперки и зеле - сред 9% и 48,3%. Експортът на картофи отбелязва годишен растеж от към двадесет пъти, до 194 тона, при едвам 9,5 тона за трите месеца на 2018 година През първите три месеца на 2019 година експортът на ябълки нараства над четири пъти на годишна база, а този на ягоди, сливи и малини - от 56,5% при ягодите до два пъти.

Според анализатора Стилиян Гребеничарски в страната има някои индустриални ниши и обособени производители, които сполучливо се конкурират зад граница и могат да проправят пътя за повече родна продукция към европейския и международен пазар. Той е пресметнал, че

цената на българския експорт на плодове и зеленчуци нараства с 50%

за 3 години, с цел да доближи 387 млн. лв. през 2017 година Бурният растеж се дължи съвсем напълно на зеленчуците, до момента в който експортът на плодове се развива със доста по-умерени темпове.

Износът на плодове (без ядки и цитруси) от България пораства със 7% приблизително годишно след 2014 година, достигайки 152 млн. лв. през 2017 година За първите 10 месеца на 2018 година се следи спад до 116 млн. лв.. Близо половината от тази стойност се дължи на замразени или варени плодове, към една четвърт на краткотрайно консервираните и 20% (21 млн. лева) - на прясната продукция. Макар и с минимален дял, все по-добре родната продукция намира реализация в сегмента на сушените плодове. Продуктовата конструкция в износа на плодове е мощно съсредоточена в 2-3 посоки. Те са и главните мотори за по-добрите данни за експорта на български плодове през последните години. Повече от една четвърт от цената му се дължи на черешите.

България се затвърди като значим международен снабдител на коктейлни череши

През миналата година износът в тази категория /пулп/ е възлязъл на 26 млн. лв., а за последните пет - близо 160 млн. лв.. Замразените малини са второто най-значимо експортно перо - 17% от цената на износа на плодове за последните пет години. Обикновено се изнасят към 4500 тона годишно. България обичайно е измежду водещите световни експортьори на малини. Страната се нарежда добре и в пазарната ниша на горските плодове. В десетте най-големи по стойност експортни категории попадат още замразените боровинки, ягоди и къпини. През 2018 година извънредно деен бе износът на пресни дини, като размерът набъбна повече от два пъти на годишна база до 9800 тона, а цената - близо три пъти до 5,6 млн. лв.. Бумът в основаването на сливови насаждения към този момент не съумява да се материализира в пазарна агресия на открито. Сушените сливи са обичайната част от българския плодов експорт, само че през последните години цената и размерът им са относително постоянни - 1500 тона за 6-7 млн. лв..

Печелим от трюфели и гъби

С 28 млн. лв. за януари-октомври 2018 година пресните трюфели са зеленчукът с максимален дял в износа на България в сектора - 14%. Ръстът за последните четири години е близо 14 пъти. За първите 10 месеца от предходната година от страната са изнесени 219 тона от екзотичната продукция при междинни цени от 126 лв. за кг. Традиционен дирек в експорта на зеленчуци са гъбите. За януари-октомври 2018 година цената на износа на пресни или охладени гъби е 22 млн. лв. - 11% от общия за групата на зеленчуците.