Защо българските футболни клубове се провалят във финансово отношение?
Опитът за основаване на Суперлигата, който след това се оказа несполучлив, е план, който елитните футболни клубове в Европа се пробват да основат от доста време насам. Заради нуждата от нови източници на финанси, те вземат решение да основат по-комерсиална лига, която да притегля по-голям зрителски и ефирен маркетинг интерес. Като идея това не е толкоз зле, само че това, което притежателите на тези 12 клуба не взеха под внимание, са съответни бизнес детайли във футболната среда. Това съобщи Юлиян Михов, шеф " Бизнес развиване Югоизточна Европа " на PwC, в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON Air.
" Те не си дадоха сметка, че УЕФА като орган, който контролира надпреварите в европейския континент, има основани правила, във връзка с " Шампионска лига " и " Лига Европа ", и не може да се помири с това, че 12-те футболни клуба ще излязат от това съревнование, а и би имало доста неподходящи стопански ползи ", съобщи той.
По думите му британските клубове са пренебрегнали ползите на почитателите си, които пълнят стадионите.
" Феновете желаят отдаденост и от страна на клуба. Това, евентуално е нещо, което притежателите не вземат поради, а по-късно видяхме, че точно британските клубове бяха първите, които се отхвърлиха от плана ", счита специалистът.
Според него ФИФА и УЕФА ще вземат спомагателни ограничения. " Италианското държавно управление и италианската федерация по футбол да вземем за пример обявиха, че всеки, който се опита да излезе от регламента, който ФИФА и УЕФА са открили, би трябвало напусне всевъзможни други надпревари ", съобщи Михов.
По думите на специалиста огромна част от западноевропейските елитни шампионати (Англия, Франция, Италия, Германия) генерират доходи от игрища. " Липсата на аудитория на стадиона понижава и интереса на малките екрани. Освен липса на доходи, има и трупане на разноски ", споделя той.
" Все по-силно е въздействието на цифровата форма на надпревари, а и самото дигитализиране на наличието, което генерират клубовете или самостоятелните спортове. От комерсиална позиция, държанието на самите клубове и федерации също е обвързано с това да усилят цифровото наличие, което оферират ", счита той.
Българският модел на финансиране
По думите му огромна част от хората, които се занимават с ръководство на футболни клубове у нас, не схващат, че са се захванали с необикновен тип бизнес.
" Професионалният футбол е развлекателен бизнес и няма място за прочувствени решения. Това е една от най-големите пресечни точки, които стопират развиването на огромна част от българските клубове ", споделя той.
" Тези, които не генерират негативни финансови резултати, е поради това, че са съумели да основат положителни футболисти, осъществени на открито. Ние сме дребен пазар, само че има образци, които потвърждават, че даже на подобен може да се откри подобаващ модел, който да разреши клубовете да съществуват. Съпоставими на нашия пазар са тези от Западните Балкани като Хърватия или Словения. Малта, Унгария и Словакия също ", разяснява Михов.
Според него професионалната лига е положително решение за ръководство на професионален спорт.
" От години в България се приказва за този вид, само че нищо не е подхванато. Ролята на професионалната федерация е да се грижи за спорта, за неговото разпространение, основаване на условия за професионална база, да се грижи за професионалния тим и така нататък ", споделя той.
Няма основна смяна от последните 4 години във връзка с финансовото положение на футболните клубове в България
" Епидемичната конюнктура оказа помощ ненапълно, тъй като принуди хората, които се занимават със спорт да свият разноските си ненапълно. " Задържането на равнището и положението от преди четири години се свързва с това, че клубовете режат разноски, само че не генерират нови доходи. Това обаче не покрива остарели доходи, което е проблем ", сподели той.
По думите му има стесняване на възнагражденията за футболистите у нас.
" Те не си дадоха сметка, че УЕФА като орган, който контролира надпреварите в европейския континент, има основани правила, във връзка с " Шампионска лига " и " Лига Европа ", и не може да се помири с това, че 12-те футболни клуба ще излязат от това съревнование, а и би имало доста неподходящи стопански ползи ", съобщи той.
По думите му британските клубове са пренебрегнали ползите на почитателите си, които пълнят стадионите.
" Феновете желаят отдаденост и от страна на клуба. Това, евентуално е нещо, което притежателите не вземат поради, а по-късно видяхме, че точно британските клубове бяха първите, които се отхвърлиха от плана ", счита специалистът.
Според него ФИФА и УЕФА ще вземат спомагателни ограничения. " Италианското държавно управление и италианската федерация по футбол да вземем за пример обявиха, че всеки, който се опита да излезе от регламента, който ФИФА и УЕФА са открили, би трябвало напусне всевъзможни други надпревари ", съобщи Михов.
По думите на специалиста огромна част от западноевропейските елитни шампионати (Англия, Франция, Италия, Германия) генерират доходи от игрища. " Липсата на аудитория на стадиона понижава и интереса на малките екрани. Освен липса на доходи, има и трупане на разноски ", споделя той.
" Все по-силно е въздействието на цифровата форма на надпревари, а и самото дигитализиране на наличието, което генерират клубовете или самостоятелните спортове. От комерсиална позиция, държанието на самите клубове и федерации също е обвързано с това да усилят цифровото наличие, което оферират ", счита той.
Българският модел на финансиране
По думите му огромна част от хората, които се занимават с ръководство на футболни клубове у нас, не схващат, че са се захванали с необикновен тип бизнес.
" Професионалният футбол е развлекателен бизнес и няма място за прочувствени решения. Това е една от най-големите пресечни точки, които стопират развиването на огромна част от българските клубове ", споделя той.
" Тези, които не генерират негативни финансови резултати, е поради това, че са съумели да основат положителни футболисти, осъществени на открито. Ние сме дребен пазар, само че има образци, които потвърждават, че даже на подобен може да се откри подобаващ модел, който да разреши клубовете да съществуват. Съпоставими на нашия пазар са тези от Западните Балкани като Хърватия или Словения. Малта, Унгария и Словакия също ", разяснява Михов.
Според него професионалната лига е положително решение за ръководство на професионален спорт.
" От години в България се приказва за този вид, само че нищо не е подхванато. Ролята на професионалната федерация е да се грижи за спорта, за неговото разпространение, основаване на условия за професионална база, да се грижи за професионалния тим и така нататък ", споделя той.
Няма основна смяна от последните 4 години във връзка с финансовото положение на футболните клубове в България
" Епидемичната конюнктура оказа помощ ненапълно, тъй като принуди хората, които се занимават със спорт да свият разноските си ненапълно. " Задържането на равнището и положението от преди четири години се свързва с това, че клубовете режат разноски, само че не генерират нови доходи. Това обаче не покрива остарели доходи, което е проблем ", сподели той.
По думите му има стесняване на възнагражденията за футболистите у нас.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ