Внимание, родители: Нова опасна игра на децата
Опасна игра „ забавлява “ децата. Този път не е виртуална, а напълно действителна – случва се на улицата. Децата ненадейно изскачат върху платното за смут на водачите, описват очевидци на сходни случки. Не е естествено държание да слагаме тялото си в заплаха. Това приказва за психологично страдалчество, а аргументите за него могат да са най-различни, счита психологът Весела Банова.
Опасната игра набира скорост в цялата страна, а проявленията й са разнообразни. Случката от Ловеч, на булеварда до болничното заведение, по който карала, описа Красимира Рачева:
„ Три деца - момиченца на към 7-8 години, заставаха от страната на тротоара, сред спрелите коли, клекнали и сега, в който наближи кола към тях, която се движи към тях с 30-40 км/ч, те просто притичват колкото могат бързо пред колата, стигат доникъде на платното и стартират да се смеят. Проведох с тях диалог и те в действителност се засрамиха, което до някаква степен е добре, тъй като знам за случаи, при които децата не реагират или реагират безочливо, не си дават сметка въобще какъв брой е рисково това, което вършат “.
По думите й те не осъзнавали, че това, което вършат е рисково и се забавлявали от цяла обстановка. Красимира Рачева видяла, че сходно нещо се случва няколко коли по-напред, по тази причина била готова и очаквала да изскочат и пред нея. Затова съвсем била спряла и не се изплашила, само че доста се ядосала.
Не си дават сметка за това, което вършат и момчетата, за които споделя Валерия Христова. Тя се движела пешком и пресичала оживена улица във Варна:-->
„ По самия път, по шосето се движеха две момчета, младежи на към 13-14 години. Бяха с тротинетки, караха ги и си говореха. Аз бях на към 20 метра от тях. В един миг едното от тях хвърли тротинетката, легна на пътя по тил, огледа се и видя, че няма коли и легна. Това е доста рисково. Стана и смеейки се сподели на другото момче: Видя ли по какъв начин легнах на пътя? След това продължиха нататък. Вероятно го имат за мъжество “.
Сред аргументите за тази рискова игра психологът Весела Банова вижда желанието на детето да потвърди на връстниците си, че не го е боязън и може да направи нещо прекомерно рисково.
„ Тъжна констатация е, че явно, с цел да стигнат до такава игра, тези деца няма на какво да играят и неналичието на съответни занимания е една мъчителна тематика “, уточни Банова.
Ако станем очевидци на тази игра, да поговорим с детето, да потърсим контакт с родителите му, а в случай че не успеем, да подадем сигнал, поучава Весела Банова. По думите ѝ, не е естествено държание да слагаме тялото си в заплаха. Това приказва за психологично страдалчество и в случай че има и други сходни прояви, да се потърси профилирана помощ. Тя не предлага да се демонстрират на децата видеоклипове с произшествия
„ Има чудесни филми за сигурност на пътя, които срещат и възрастните, и децата с особеностите на придвижването, с особеностите на детското усещане. Наистина се приказва за неща, които да фундаментални по един метод, който не минава през това да покажем някакво злощастие и случай “, сподели още експертът.
Най-важното, съгласно Весела Банова, е родителите да разискват децата си видяното и да беседват с тях, освен за пътната сигурност.
Опасната игра набира скорост в цялата страна, а проявленията й са разнообразни. Случката от Ловеч, на булеварда до болничното заведение, по който карала, описа Красимира Рачева:
„ Три деца - момиченца на към 7-8 години, заставаха от страната на тротоара, сред спрелите коли, клекнали и сега, в който наближи кола към тях, която се движи към тях с 30-40 км/ч, те просто притичват колкото могат бързо пред колата, стигат доникъде на платното и стартират да се смеят. Проведох с тях диалог и те в действителност се засрамиха, което до някаква степен е добре, тъй като знам за случаи, при които децата не реагират или реагират безочливо, не си дават сметка въобще какъв брой е рисково това, което вършат “.
По думите й те не осъзнавали, че това, което вършат е рисково и се забавлявали от цяла обстановка. Красимира Рачева видяла, че сходно нещо се случва няколко коли по-напред, по тази причина била готова и очаквала да изскочат и пред нея. Затова съвсем била спряла и не се изплашила, само че доста се ядосала.
Не си дават сметка за това, което вършат и момчетата, за които споделя Валерия Христова. Тя се движела пешком и пресичала оживена улица във Варна:-->
„ По самия път, по шосето се движеха две момчета, младежи на към 13-14 години. Бяха с тротинетки, караха ги и си говореха. Аз бях на към 20 метра от тях. В един миг едното от тях хвърли тротинетката, легна на пътя по тил, огледа се и видя, че няма коли и легна. Това е доста рисково. Стана и смеейки се сподели на другото момче: Видя ли по какъв начин легнах на пътя? След това продължиха нататък. Вероятно го имат за мъжество “.
Сред аргументите за тази рискова игра психологът Весела Банова вижда желанието на детето да потвърди на връстниците си, че не го е боязън и може да направи нещо прекомерно рисково.
„ Тъжна констатация е, че явно, с цел да стигнат до такава игра, тези деца няма на какво да играят и неналичието на съответни занимания е една мъчителна тематика “, уточни Банова.
Ако станем очевидци на тази игра, да поговорим с детето, да потърсим контакт с родителите му, а в случай че не успеем, да подадем сигнал, поучава Весела Банова. По думите ѝ, не е естествено държание да слагаме тялото си в заплаха. Това приказва за психологично страдалчество и в случай че има и други сходни прояви, да се потърси профилирана помощ. Тя не предлага да се демонстрират на децата видеоклипове с произшествия
„ Има чудесни филми за сигурност на пътя, които срещат и възрастните, и децата с особеностите на придвижването, с особеностите на детското усещане. Наистина се приказва за неща, които да фундаментални по един метод, който не минава през това да покажем някакво злощастие и случай “, сподели още експертът.
Най-важното, съгласно Весела Банова, е родителите да разискват децата си видяното и да беседват с тях, освен за пътната сигурност.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ