След отварянето: Базов доход и други важни въпроси
Опашка от чакащи пред бюрото по труда в Арканзас, Съединени американски щати. 26 млн. са новите безработни за пет седмици в страната
Някои от последствията от тази рецесия ще останат с нас години наред. Ако потреблението не се възвърне бързо, рецептите за растеж ще са неправилни. " Ръчната спирачка " на международната стопанска система напомни, че има фундаментални проблеми, които желаят нови решения. Бавно и нерешително хватката на цялостното прекъсване на стопанската система стартира да се разтваря. Испания, Италия и елементи от Съединени американски щати оповестиха последователно разтваряне. То ще бъде нестабилно, с спирания и евентуално ще отнеме много време: множеството прогнози не виждат цялостно разтваряне на стопанската система до есента или даже до зимата. Сега е моментът, в който да се мисли за света след вируса.
Има два метода да гледаме на него. Първият е погледът на тези, които не престават да считат това за неприятна и трагична пауза, малко спиране, което ще бъде преодоляно бързо и ще се върнем към нормалното. Вторият споделя, че даже в случай че изолацията и затварянето на стопанските системи свърши скоро, дълготрайните последствия от тази " ръчна спирачка " ще трансформират всекидневието ни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В непозната територия
Тъй като нормалните стопански индикатори не правят работа в предсказването на близкото бъдеще (в момента няма нищо по-безполезно от данните от февруари), би трябвало да се осланяме на дребното бързи данни, с които разполагаме, както и на сравнението с предходни рецесии. Тези, които помнят настроенията от 2009 година, евентуално ще припознаят " оптимистичния " взор - при започване на срутва малко на брой осъзнаваха по какъв начин комбинацията от съгласуваност на стопанските системи, взаимозависимост от американската финансова система и бърз напредък с никаква регулация в годините преди този момент ще доведат до толкоз цялостен стоп на развиването. В историята на България ще остане конференцията на тогавашния министър председател Сергей Станишев и неговия финансов министър Пламен Орешарски, които ни увериха, че " хората би трябвало да са спокойни за своите пари и своето бъдеще " и " няма учредения да се счита, че икономическият растеж в България ще се срине ".
Дори и дребното данни от последния месец сочат, че този път сривът е по-внезапен и бездънен: 26 млн. нови безработни за пет седмици в Съединени американски щати, първо стесняване на китайската стопанска система от десетилетия насам, отрицателни цени на петрола поради срутва на търсенето, затваряне на цели стопански браншове, 66% понижение на въздушния трафик (над 80%, в случай че се считат единствено интернационалните полети).
Такъв " потрес в системата " е чужд, а такова цялостно прекъсване на света - от затварянето на границите до прекъсването на пътуванията - не е виждано от най-големия срив на XX век - Втората международна война. Но даже тогава то не е съсредоточено в толкоз малко време и комбинирано с такава цялост на спада в целия свят. Най-големият производител - Китай, най-големият консуматор - Съединени американски щати, най-големият стопански блок - Европейски Съюз, са по едно и също време ударени. Дори в случай че приемем, че развиването на рецесията разреши частичното отваряне на стопанската система до месец-два, елементи от тази система няма да се възстановят дълги месеци наред - да вземем за пример Ню Йорк, а елементи могат да не се възстановят и години - да вземем за пример Италия.
Именно пълнотата на тази рецесия я отличава от предходната. Вероятно не са нужни данни за това, само че ето една скорошна - съгласно немския стопански институт iFO за разлика от 2009 година в този момент всички 16 провинции на Германия са наранени по идентичен метод макар разликите в икономическата им конструкция. Ако затварянето продължи два месеца, а възстановителният интервал е от 1 до 3 месеца, " непосредствено обвързваният с пандемията спад в Брутният вътрешен продукт ще бъде към 50% във всички провинции, а за годината Брутният вътрешен продукт на Германия ще се свие с сред 15.2 и 17.5% ", споделя Йоаким Рагниц от iFO.
Трябва да се означи, че тук приказваме за най-голямата стопанска система в Европа, която съгласно мнозина е най-добре готова и най-добре реагира на пандемията. Това е много значимо за България, защото част от българската стопанска система - изключително заводите край Пловдив - работят като де факто подизпълнител на немската и всеки потрес се предава автоматизирано тук, в по-големи размери.
Лятото на заровените очаквания
Индия и Китай са най-големите оптимисти за бързо възобновяване, само че в европейските страни като Германия и Италия над 70% от потребителите не мислят по този начин
[Reuters]
Надеждите за бързо излизане от рецесията значително са учредени на концепцията, че след повдигането на рестрикциите икономическата интензивност ще се вдигне на предходните равнища и бизнес цикълът ще проработи, защото няма структурни аргументи за закъснение. Това не е тъкмо по този начин.
Първо, толкоз внезапен удар от такава големина не е бил регистриран в актуалната икономическа история и не знаем какъв тъкмо ще е цикълът на възобновяване. Ако първите знаци от отворилата към този момент китайска стопанска система са някакъв справочник, той не е доста оптимистичен - няма данни потреблението да се възвръща бързо, което е разумно, тъй като след сходен удар хората икономисват и не се впускат в непотребни покупки много по-дълго време (въпреки че няма бързи данни за март и април, има няколко социологически изследвания). Ако посоката е аналогична в Европа и Съединени американски щати, то този мотор на стопанската система ще има потребност от много време, с цел да се включи. Изследване на консултантите от McKinsey през март и април на настройките на потребителите в 12 страни демонстрира, че над 50% от тях чакат резултатите от рецесията да въздействат на потреблението над 4 месеца. Индия и Китай са най-големите оптимисти, само че в европейските страни като Германия и Италия над 70% от потребителите мислят по този начин.
А без главните потребителски пазари експортно насочени стопански системи като Германия и Япония също няма да се възстановят. Германският канцлер Ангела Меркел, която е известна с предпазливостта си, към този момент предизвести, че сегашната обстановка е " единствено началото ".
Втората причина за подозрение е, че международната стопанска система имаше структурни проблеми от години насам: високата задлъжнялост на водещи стопански системи, наливане на ликвидност от централните банки, без да може да се вдигне инфлацията, несъответствията в износа и вноса, както и все по-сериозните несъответствия вътре в самите стопански системи сред развити и неразвити области, сред браншове, които печелят, и такива, които губят от глобализацията. Всичко това ще бъде засилено неведнъж от този напън върху системата. Не единствено бизнеси, само че цели браншове, области и даже стопански системи може да не устоят на удара - да вземем за пример туризмът ще бъде затрит.
И третата е, че мнозина ще излязат от тази рецесия с изменени усещания за страната и нейната роля.
Без главните потребителски пазари експортно насочени стопански системи като Германия и Япония също няма да се възстановят
[Reuters]
Новите маргинали
Мащабът на казуса занапред ще става явен. Нов отчет в Съединени американски щати, където е най-бързата към този момент статистика, демонстрира, че 52% от хората под 40 към този момент са или уволнени, или с понижено работно време, или с понижено възнаграждение. Това е голям удар по потомство, което към този момент претърпя един подобен удар преди 10 години и което за разлика от родителите си в голяма степен няма спестени пари или парцел. Без незабавни ограничения това " изгубено потомство ", както го назовава The Atlantic, е обречено да се лута години наред сред все по-нископлатени работни места с все по-малко сигурност за бъдещето си.
" Икономиката на шерването " също беше спряна от този удар: спадът в търсенето на услугите на Uber и Lyft доближава до 70%, AirBNB не е извадило данни, само че е явно, че платформата не работи дейно. Водещите компании на този нов тип икономическа активност внезапно откриха, че би трябвало да оказват помощ на хората, които работят за тях. Uber, която до момента няма и едно печелившо тримесечие, разгласи, че стартира да заплаща болнични на част от водачите си (схема, която компанията първо разгласи на страницата си в Бахрейн), на процедура късайки досегашната си политика, че работещите за нея са " самостоятелни частници ". AirBNB, която освен е на загуба, само че и смяташе да направи обществено предложение тази година, също заплаща назад цялостни резервации и търси способи да подкрепи хората, които дават жилища.
В Съединени американски щати, Европа, България и на всички места групата на " самонаетите " (тези, които Владислав Горанов по този начин повърхностно назова маргинали) сега страда непропорционално: актьори, художници и всички, които зависят от дейната жива интеракция с други хора, с цел да изкарват пари, са оставени без никаква помощ и нямат никакъв метод да се устоят.
" Сега излиза наяве какъв брой уязвими са доста от тези групи работещи. И те нямат никакви политически лостове, през които да упражнят напън върху страната ", споделя проф. Бишваприя Санял от MIT, който от години работи по планове в разрастващите се страни дружно със Световната банка. Това значи, че отвън чисто обществения резултат и цена на тази неустановеност тя ще има и политически измерения. Недоволните хора могат да са доста революционно настроени. Подобни условия през XIX век раждат началото на профсъюзните придвижвания. Какво ще родят в този момент е мъчно да се предскаже. " Милениълите имат доста друга концепция какво е социализмът. Те не са завършени от студената война и не считат държавното управление за неприятно нещо ", добавя проф. Санял за обстановката в Съединени американски щати.
Базовият приход и налог " благосъстояние "
Когато изпаднат в невъзможност, хората се оглеждат за други възможности. Много държавни управления в този момент са в непозната територия и по тази причина се оглеждат за вероятни, даже радикални решения, които в обикновено време не биха били взети насериозно. Най-ярката от тези ограничения се назовава категоричен базов приход. Дебатът към концепцията всеки да получава някаква обезпечена сума на месец се разгаря към този момент години наред, само че в този момент получи нов подтик.
Тъй като няма незасегнати браншове или области, които да играят ролята на локомотиви този път, единственият метод за евакуиране на стопанската система през това тресавище остана страната, което подсети, че най-старата и съответна човешка реакция на неочакваните бедствия е груповото деяние. В ново проучване на Еuopinions и Bertelsmann, което излезе тази седмица и което е извършено през март, 71% от всички европейци, без значение от възраст и местополжение, поддържат концепцията за някакъв категоричен приход на равнище Европейски Съюз. Авторите на проучването показват, че това е зебележително висока поддръжка за концепция, която е отхвърляна като " утопична ".
Доналд Тръмп подава по 1200 $ в сметките на всеки с под 75 хиляди $ приход годишно и настрана вкара заплащане от 600 $ седмично върху помощите за безработни за идващия месец
[Reuters]
В началото на април икономическият министър на лявото испанско държавно управление Надя Калвино даде обещание да се вкара някаква форма на подобен приход за най-уязвимите бързо, а последователно да се стигне и до подобен за всички в страната, " вечно ". Месец по-късно към момента няма вести Испания да е решила каква ще е формата на подкрепяне и кого ще визира, камо ли по какъв начин ще се разшири сходна стратегия. За сметка на това в Съединени американски щати държавното управление на Доналд Тръмп като първа мярка подава по 1200 $ в сметките на всеки с под 75 хиляди $ приход годишно и настрана вкара заплащане от 600 $ седмично върху помощите за безработни за идващия месец. Канада направи нещо сходно. Залитането, въпреки и краткотрайно, на бастиона на частната самодейност към безусловния базов приход повдигна резонно въпроса допустима ли е структурна смяна.
Погледнато строго финансово, нещата наподобяват все по този начин безнадеждни за концепцията. Бързата мярка струваше на Съединени американски щати 300 милиарда $. Ако приемем, че базовият приход би бил на същото равнище (или по-ниско, само че не диференцирано по отношение на приходите, както в момента), това би значело 3.3 трлн. $ годишно. Всички планувани доходи в американския бюджет за тази година (преди кризата) са за 3.6 трлн. $. Едно задълбочено проучване на двама професори по стопанска система в Испания, където имаше няколко пилотни схеми, сочи, че на страната ще й трябват 217 милиарда евро годишно, с цел да заплаща сума на линията на бедността, при 226 милиарда евро доходи в бюджета. Ако България се наеме да изплаща сума, равна на линията на бедността, на всеки в работоспособна възраст - 363 лева месечно - това ще са 18.1 милиарда лева годишно при данъчни доходи за годината 24.1 милиарда лева за 2019 година
Така същинският въпрос не е " можем ли да си го позволим ", тъй като отговорът при тази конструкция на държавни доходи и разноски е изрично не. Но тази система не е нито идеална, нито безконечна - тя е просто разследване на времеви натрупвания и дългогодишна инерция. Има способи тя да бъде преструктурирана, стига да има желанието за това.
Такъв непрекъснат инструмент би трябвало да се финансира от данъчни приходи, не от дълг, с цел да е резистентен, което значи, че би трябвало да се преразпредели данъчната тежест. Микросимулаторът, изработен от професорите по стопанска система от Университета в Барселона, демонстрира, че с цел да се финансира базов приход на равнището на линията на бедността за всеки в Испания, горните 20% от популацията (всички, правещи над 31 600 евро на година) ще би трябвало да заплащат от 15 до 42% повече налози, като най-тежкият удар е непокътнат за горните 2% от хората, т.е. най-богатите. Подобно нещо би означавало де факто " налог благосъстояние ", само че подобен опит на равнище Европа би работил единствено групово, с цел да се избегне бягството на капитала и даже тогава би бил проблематичен без затваряне на данъчните офшори.
А в случай че на следващия ден е като през днешния ден?
Основните плюсове на базовия приход не са финансови, а обществени. Той не дискриминира по пол, възраст, етнос, фамилно състояние или доходи, отстрани отрицателната обществена стигма, която ражда расова и различен тип ненавист (ние плащаме, те взимат). Той дава доста повече сигурност за уязвими групи като деца в домове или жертви на домашно принуждение да вземем за пример, тъй като е привързан с дадения човек, не с мястото, където се намира. Подобна финансова поддръжка би била неоценима освен за бедните, само че и за младежите, които и сега са вкарани в клопката на безвъзмездни стажове или нископлатени позиции, а през тях - и за фирмите, които ще ги наемат. Дори концепцията за базов приход да не бъде призната, неочакваното прекъсване на стопанската система направи повече от ясно, че някакъв тип смяна е нужна.
Някои от най-хубавите стопански мозъци в света през днешния ден поставят на масата нетрадиционни хрумвания. Преди две години стотици интелектуалци отпред с може би най-популярния сега икономист Томас Пикети оповестиха манифест за бъдещето на Европа, в който желаеха четири единни налога за целия Европейски Съюз: върху приходите на огромните компании, върху най-големите заплати над 200 хиляди евро, върху семействата с имущество над 1 млн. евро и въглероден налог. Подобни хрумвания постоянно са били отхвърляни като невъзможни, само че в случай че тази рецесия доразкъса политическото единение в съюза, може да се окаже, че няма различен метод той да се избави дружно.
Нобеловите лауреати за стопанска система за тази година - Абхиджит Банерджи и Естер Дюфло от MIT, издадоха преди няколко месеца книга " Добра стопанска система за неприятни времена ", в която показват през контролни изследвания на инцидентен принцип, че концепцията, че хората няма да работят, в случай че получават някаква помощ, не е вярна. В книгата, както и в представянето й в " Харвард ", Дюфло и Банерджи показват, че е добра концепция да се субсидират някои компании и служащи, наранени от глобализацията, даже краткотрайно, с цел да се помогне на локалната общественост да оцелее. Според тях остарялата концепция на икономистите, че хората търсят нови благоприятни условия другаде, когато старите изчезнат, не се основава на действителната статистика, която демонстрира, че всеобщо това не се случва и се появяват разрушени общности. Този принцип е тоталната диаметралност на дефинираната от Йозеф Шумпетер преди съвсем век концепция за " изобретателната деструктивност " - че стопанската система би трябвало да се остави да унищожава дадени промишлености и компании, с цел да поникне нещо ново и по-устойчиво на тяхно място.
Но най-силният мотив в поддръжка на някаква смяна е бъдещето. Ако тази пандемия остане с нас повече от година, в случай че не успеем да удържим идната, в случай че такива вируси зачестят - което не би било изненадващо поради темповете на заличаване на природата. Какво би било дълготрайното решение, до момента в който се борим да възстановим най-малко част от този баланс?
И даже да успеем да удържим пандемиите, какво, в случай че се окаже, че в близкото бъдеще няма да се върнем към познатите ни стопански територии? Фактът, че от години банките помпат ликвидност в системата, а инфлацията не се подвига, демонстрира, че нещо в икономическия цикъл не работи както преди. Подобни недостатъци може да се появяват все по-често с изкривяването на изискванията към от ден на ден уязвими групи и все по-малко облагодетелствани. Темповете на развиване на стопанската система, засилвани в допълнение от светкавичното развиване на технологиите и все по-фантастичното съсредоточаване на запаси в дадени области и райони, може да създадат пиковете все по-чести и все по-високи, а спадовете - все по-болезнени. Възможно ли е икономическата система да се крепи на все по-острите върхове на шепа милиардни компании и дузина стопански центрове и по какъв начин ще спасяваме всички, които не са по тези върхове, когато пристигна идващият колапс? България и базовият приход
България твърди, че към този момент се оправя добре с рецесията. Българската стопанска система да вземем за пример все още продължава да се движи, ненапълно по инерция: макар видимо строгите ограничения тя продължава да е отворена в огромна степен. Не са затворени структуроопределящи предприятия, даже дребните квартални бизнеси не престават да работят, безработицата се подвигна двойно, само че към момента остава на относително ниско равнище по отношение на предходната рецесия. Но като се изключи че занапред ще се види какъв брой тежко ще ни удари забавянето в Европейски Съюз, ще носим последствия и от забавянето на ограниченията: безлихвените заеми занапред стартират, кредитна почивка беше оповестена неотдавна, а ограниченията за 60 на 40 към този момент са за дребни суми и общата им сума не надвишава няколко милиона лв.. Обявените предходната седмица от Владислав Горанов ограничения за подкрепяне на компании през Фонда на фондовете са положителни, само че в случай че разпоредбите не бъдат разхлабени доста и бързо, ще отнеме месеци, с цел да се разпрострат. Оптимистичният период за множеството ограничения е средата на май - цялостни два месеца след затварянето.
В стопанската система няма вградени принадлежности, които да реагират стремително на толкоз огромен удар. Икономистът Георги Ангелов показва, че България, както и други страни в Европа просто са копирали ограниченията на Германия - както схемата 60 на 40, по този начин и безлихвените заеми. " В Германия това са общоприети ограничения даже не при рецесия, а просто при усложнения на обособени компании ", споделя той. Това несъмнено, значи че не всеки може да ги приложи по този начин бързо и дейно като германците.
Пари тук не се раздават по метода, по който в Съединени американски щати да вземем за пример, тъй като както икономистът от Института за пазарна стопанска система Петър Ганев показва, моделът на ръководство кардинално е да сме консервативни и да не даваме пари на ръка. Това прави още по-сложен дебата за базов приход.
България потегля от друго равнище в този спор. Страната е на последните места в Европейски Съюз - преразпределя най-ниския % от Брутният вътрешен продукт (36.5% при приблизително 46.7%), от които за обществена отбрана 12% (при приблизително равнище 19.2%). Това е потребно в положителните времена и не толкоз в неприятните. Или както Бойко Борисов изясни по свойствения му метод дебата в Европейския съвет - " богатите споделят, в случай че желаете грантове, направете си налозите каквито са в нашите страни ". Това важи освен на междудържавно равнище, само че и вътре в самата данъчна система.
В момента даже при минималното равнище на данъчно облагане, което практикуваме, от налози плюс здравни и обществени осигуровки събираме 34.5 милиарда лева годишно. От тях към този момент отделяме сериозна част за пенсии и други обществени придобивки - близо 14 милиарда лева, от които към 10 милиарда са за пенсии. Тъй като пенсиите са де факто базов приход, те остават непокътнати като се изключи тези под линията от 363 лева, които ще би трябвало да се изравнят с нея. Микросимулацията на базов приход от двама испански професори планува премахването на всички други обществени придобивки, което е разумно и елементарно за администриране. Единственото изключение би трябвало да са майчинските надбавки, само че в България те по този начин или другояче са доста по-дълги от всяка друга страна в Европа и могат да бъдат преформатирани. Това би оставило няколко милиарда запас, само че те биха били незадоволителни за финансирането на 18-те милиарда, нужни за базов приход.
" Данък благосъстояние ", който да таксува повече горните 2 % от популацията, би бил вероятен при прогресивна данъчна канара, от която България се отхвърли преди време в името на опростяването на данъчното администриране, изсветляването на приходите и оставянето на повече пари в популацията. И трите учредения за това сега са под въпрос. Десет години плосък налог усъвършенстваха доста положението на Национална агенция за приходите - сега това е една от най-адекватните държавни служби като потенциал и бази данни. Основните проблеми при нея са свързани със отбраната на тези данни и с капацитета за потреблението й като политическо оръжие, само че това са въпроси, които са самостоятелни от потенциала на самата работа. Изсветляването на приходите реализира вероятното, само че както и актуалната скица 60 на 40 сподели, огромна част от приходите на хората към момента са в сянка. Това въздейства върху тезата за оставянето на пари в тях - евентуално е мнозина да имат повече, в сравнение с статистиката демонстрира, в положителните дни, само че сега са по-тежко ударени.
Разбира се, сходно предложение има безчет механически пробойни - да вземем за пример кой би взимал подобен приход? Статистиката в България се основава в огромна степен на данни, които не са изчистени: да вземем за пример хората, които живеят в други страни от Европейски Съюз, само че биха се записали за подобен приход тук. Но това не е мотив против нови хрумвания, а единствено доказателство, че би трябвало да се оправят държавните бази данни, което ще е по-добра основа за всичко - от избори, до обществена политика.
Някои от последствията от тази рецесия ще останат с нас години наред. Ако потреблението не се възвърне бързо, рецептите за растеж ще са неправилни. " Ръчната спирачка " на международната стопанска система напомни, че има фундаментални проблеми, които желаят нови решения. Бавно и нерешително хватката на цялостното прекъсване на стопанската система стартира да се разтваря. Испания, Италия и елементи от Съединени американски щати оповестиха последователно разтваряне. То ще бъде нестабилно, с спирания и евентуално ще отнеме много време: множеството прогнози не виждат цялостно разтваряне на стопанската система до есента или даже до зимата. Сега е моментът, в който да се мисли за света след вируса.
Има два метода да гледаме на него. Първият е погледът на тези, които не престават да считат това за неприятна и трагична пауза, малко спиране, което ще бъде преодоляно бързо и ще се върнем към нормалното. Вторият споделя, че даже в случай че изолацията и затварянето на стопанските системи свърши скоро, дълготрайните последствия от тази " ръчна спирачка " ще трансформират всекидневието ни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В непозната територия
Тъй като нормалните стопански индикатори не правят работа в предсказването на близкото бъдеще (в момента няма нищо по-безполезно от данните от февруари), би трябвало да се осланяме на дребното бързи данни, с които разполагаме, както и на сравнението с предходни рецесии. Тези, които помнят настроенията от 2009 година, евентуално ще припознаят " оптимистичния " взор - при започване на срутва малко на брой осъзнаваха по какъв начин комбинацията от съгласуваност на стопанските системи, взаимозависимост от американската финансова система и бърз напредък с никаква регулация в годините преди този момент ще доведат до толкоз цялостен стоп на развиването. В историята на България ще остане конференцията на тогавашния министър председател Сергей Станишев и неговия финансов министър Пламен Орешарски, които ни увериха, че " хората би трябвало да са спокойни за своите пари и своето бъдеще " и " няма учредения да се счита, че икономическият растеж в България ще се срине ".
Дори и дребното данни от последния месец сочат, че този път сривът е по-внезапен и бездънен: 26 млн. нови безработни за пет седмици в Съединени американски щати, първо стесняване на китайската стопанска система от десетилетия насам, отрицателни цени на петрола поради срутва на търсенето, затваряне на цели стопански браншове, 66% понижение на въздушния трафик (над 80%, в случай че се считат единствено интернационалните полети).
Такъв " потрес в системата " е чужд, а такова цялостно прекъсване на света - от затварянето на границите до прекъсването на пътуванията - не е виждано от най-големия срив на XX век - Втората международна война. Но даже тогава то не е съсредоточено в толкоз малко време и комбинирано с такава цялост на спада в целия свят. Най-големият производител - Китай, най-големият консуматор - Съединени американски щати, най-големият стопански блок - Европейски Съюз, са по едно и също време ударени. Дори в случай че приемем, че развиването на рецесията разреши частичното отваряне на стопанската система до месец-два, елементи от тази система няма да се възстановят дълги месеци наред - да вземем за пример Ню Йорк, а елементи могат да не се възстановят и години - да вземем за пример Италия.
Именно пълнотата на тази рецесия я отличава от предходната. Вероятно не са нужни данни за това, само че ето една скорошна - съгласно немския стопански институт iFO за разлика от 2009 година в този момент всички 16 провинции на Германия са наранени по идентичен метод макар разликите в икономическата им конструкция. Ако затварянето продължи два месеца, а възстановителният интервал е от 1 до 3 месеца, " непосредствено обвързваният с пандемията спад в Брутният вътрешен продукт ще бъде към 50% във всички провинции, а за годината Брутният вътрешен продукт на Германия ще се свие с сред 15.2 и 17.5% ", споделя Йоаким Рагниц от iFO.
Трябва да се означи, че тук приказваме за най-голямата стопанска система в Европа, която съгласно мнозина е най-добре готова и най-добре реагира на пандемията. Това е много значимо за България, защото част от българската стопанска система - изключително заводите край Пловдив - работят като де факто подизпълнител на немската и всеки потрес се предава автоматизирано тук, в по-големи размери.
Лятото на заровените очаквания
Индия и Китай са най-големите оптимисти за бързо възобновяване, само че в европейските страни като Германия и Италия над 70% от потребителите не мислят по този начин
[Reuters]
Надеждите за бързо излизане от рецесията значително са учредени на концепцията, че след повдигането на рестрикциите икономическата интензивност ще се вдигне на предходните равнища и бизнес цикълът ще проработи, защото няма структурни аргументи за закъснение. Това не е тъкмо по този начин.
Първо, толкоз внезапен удар от такава големина не е бил регистриран в актуалната икономическа история и не знаем какъв тъкмо ще е цикълът на възобновяване. Ако първите знаци от отворилата към този момент китайска стопанска система са някакъв справочник, той не е доста оптимистичен - няма данни потреблението да се възвръща бързо, което е разумно, тъй като след сходен удар хората икономисват и не се впускат в непотребни покупки много по-дълго време (въпреки че няма бързи данни за март и април, има няколко социологически изследвания). Ако посоката е аналогична в Европа и Съединени американски щати, то този мотор на стопанската система ще има потребност от много време, с цел да се включи. Изследване на консултантите от McKinsey през март и април на настройките на потребителите в 12 страни демонстрира, че над 50% от тях чакат резултатите от рецесията да въздействат на потреблението над 4 месеца. Индия и Китай са най-големите оптимисти, само че в европейските страни като Германия и Италия над 70% от потребителите мислят по този начин.
А без главните потребителски пазари експортно насочени стопански системи като Германия и Япония също няма да се възстановят. Германският канцлер Ангела Меркел, която е известна с предпазливостта си, към този момент предизвести, че сегашната обстановка е " единствено началото ".
Втората причина за подозрение е, че международната стопанска система имаше структурни проблеми от години насам: високата задлъжнялост на водещи стопански системи, наливане на ликвидност от централните банки, без да може да се вдигне инфлацията, несъответствията в износа и вноса, както и все по-сериозните несъответствия вътре в самите стопански системи сред развити и неразвити области, сред браншове, които печелят, и такива, които губят от глобализацията. Всичко това ще бъде засилено неведнъж от този напън върху системата. Не единствено бизнеси, само че цели браншове, области и даже стопански системи може да не устоят на удара - да вземем за пример туризмът ще бъде затрит.
И третата е, че мнозина ще излязат от тази рецесия с изменени усещания за страната и нейната роля.
Без главните потребителски пазари експортно насочени стопански системи като Германия и Япония също няма да се възстановят
[Reuters]
Новите маргинали
Мащабът на казуса занапред ще става явен. Нов отчет в Съединени американски щати, където е най-бързата към този момент статистика, демонстрира, че 52% от хората под 40 към този момент са или уволнени, или с понижено работно време, или с понижено възнаграждение. Това е голям удар по потомство, което към този момент претърпя един подобен удар преди 10 години и което за разлика от родителите си в голяма степен няма спестени пари или парцел. Без незабавни ограничения това " изгубено потомство ", както го назовава The Atlantic, е обречено да се лута години наред сред все по-нископлатени работни места с все по-малко сигурност за бъдещето си.
" Икономиката на шерването " също беше спряна от този удар: спадът в търсенето на услугите на Uber и Lyft доближава до 70%, AirBNB не е извадило данни, само че е явно, че платформата не работи дейно. Водещите компании на този нов тип икономическа активност внезапно откриха, че би трябвало да оказват помощ на хората, които работят за тях. Uber, която до момента няма и едно печелившо тримесечие, разгласи, че стартира да заплаща болнични на част от водачите си (схема, която компанията първо разгласи на страницата си в Бахрейн), на процедура късайки досегашната си политика, че работещите за нея са " самостоятелни частници ". AirBNB, която освен е на загуба, само че и смяташе да направи обществено предложение тази година, също заплаща назад цялостни резервации и търси способи да подкрепи хората, които дават жилища.
В Съединени американски щати, Европа, България и на всички места групата на " самонаетите " (тези, които Владислав Горанов по този начин повърхностно назова маргинали) сега страда непропорционално: актьори, художници и всички, които зависят от дейната жива интеракция с други хора, с цел да изкарват пари, са оставени без никаква помощ и нямат никакъв метод да се устоят.
" Сега излиза наяве какъв брой уязвими са доста от тези групи работещи. И те нямат никакви политически лостове, през които да упражнят напън върху страната ", споделя проф. Бишваприя Санял от MIT, който от години работи по планове в разрастващите се страни дружно със Световната банка. Това значи, че отвън чисто обществения резултат и цена на тази неустановеност тя ще има и политически измерения. Недоволните хора могат да са доста революционно настроени. Подобни условия през XIX век раждат началото на профсъюзните придвижвания. Какво ще родят в този момент е мъчно да се предскаже. " Милениълите имат доста друга концепция какво е социализмът. Те не са завършени от студената война и не считат държавното управление за неприятно нещо ", добавя проф. Санял за обстановката в Съединени американски щати.
Базовият приход и налог " благосъстояние "
Когато изпаднат в невъзможност, хората се оглеждат за други възможности. Много държавни управления в този момент са в непозната територия и по тази причина се оглеждат за вероятни, даже радикални решения, които в обикновено време не биха били взети насериозно. Най-ярката от тези ограничения се назовава категоричен базов приход. Дебатът към концепцията всеки да получава някаква обезпечена сума на месец се разгаря към този момент години наред, само че в този момент получи нов подтик.
Тъй като няма незасегнати браншове или области, които да играят ролята на локомотиви този път, единственият метод за евакуиране на стопанската система през това тресавище остана страната, което подсети, че най-старата и съответна човешка реакция на неочакваните бедствия е груповото деяние. В ново проучване на Еuopinions и Bertelsmann, което излезе тази седмица и което е извършено през март, 71% от всички европейци, без значение от възраст и местополжение, поддържат концепцията за някакъв категоричен приход на равнище Европейски Съюз. Авторите на проучването показват, че това е зебележително висока поддръжка за концепция, която е отхвърляна като " утопична ".
Доналд Тръмп подава по 1200 $ в сметките на всеки с под 75 хиляди $ приход годишно и настрана вкара заплащане от 600 $ седмично върху помощите за безработни за идващия месец
[Reuters]
В началото на април икономическият министър на лявото испанско държавно управление Надя Калвино даде обещание да се вкара някаква форма на подобен приход за най-уязвимите бързо, а последователно да се стигне и до подобен за всички в страната, " вечно ". Месец по-късно към момента няма вести Испания да е решила каква ще е формата на подкрепяне и кого ще визира, камо ли по какъв начин ще се разшири сходна стратегия. За сметка на това в Съединени американски щати държавното управление на Доналд Тръмп като първа мярка подава по 1200 $ в сметките на всеки с под 75 хиляди $ приход годишно и настрана вкара заплащане от 600 $ седмично върху помощите за безработни за идващия месец. Канада направи нещо сходно. Залитането, въпреки и краткотрайно, на бастиона на частната самодейност към безусловния базов приход повдигна резонно въпроса допустима ли е структурна смяна.
Погледнато строго финансово, нещата наподобяват все по този начин безнадеждни за концепцията. Бързата мярка струваше на Съединени американски щати 300 милиарда $. Ако приемем, че базовият приход би бил на същото равнище (или по-ниско, само че не диференцирано по отношение на приходите, както в момента), това би значело 3.3 трлн. $ годишно. Всички планувани доходи в американския бюджет за тази година (преди кризата) са за 3.6 трлн. $. Едно задълбочено проучване на двама професори по стопанска система в Испания, където имаше няколко пилотни схеми, сочи, че на страната ще й трябват 217 милиарда евро годишно, с цел да заплаща сума на линията на бедността, при 226 милиарда евро доходи в бюджета. Ако България се наеме да изплаща сума, равна на линията на бедността, на всеки в работоспособна възраст - 363 лева месечно - това ще са 18.1 милиарда лева годишно при данъчни доходи за годината 24.1 милиарда лева за 2019 година
Така същинският въпрос не е " можем ли да си го позволим ", тъй като отговорът при тази конструкция на държавни доходи и разноски е изрично не. Но тази система не е нито идеална, нито безконечна - тя е просто разследване на времеви натрупвания и дългогодишна инерция. Има способи тя да бъде преструктурирана, стига да има желанието за това.
Такъв непрекъснат инструмент би трябвало да се финансира от данъчни приходи, не от дълг, с цел да е резистентен, което значи, че би трябвало да се преразпредели данъчната тежест. Микросимулаторът, изработен от професорите по стопанска система от Университета в Барселона, демонстрира, че с цел да се финансира базов приход на равнището на линията на бедността за всеки в Испания, горните 20% от популацията (всички, правещи над 31 600 евро на година) ще би трябвало да заплащат от 15 до 42% повече налози, като най-тежкият удар е непокътнат за горните 2% от хората, т.е. най-богатите. Подобно нещо би означавало де факто " налог благосъстояние ", само че подобен опит на равнище Европа би работил единствено групово, с цел да се избегне бягството на капитала и даже тогава би бил проблематичен без затваряне на данъчните офшори.
А в случай че на следващия ден е като през днешния ден?
Основните плюсове на базовия приход не са финансови, а обществени. Той не дискриминира по пол, възраст, етнос, фамилно състояние или доходи, отстрани отрицателната обществена стигма, която ражда расова и различен тип ненавист (ние плащаме, те взимат). Той дава доста повече сигурност за уязвими групи като деца в домове или жертви на домашно принуждение да вземем за пример, тъй като е привързан с дадения човек, не с мястото, където се намира. Подобна финансова поддръжка би била неоценима освен за бедните, само че и за младежите, които и сега са вкарани в клопката на безвъзмездни стажове или нископлатени позиции, а през тях - и за фирмите, които ще ги наемат. Дори концепцията за базов приход да не бъде призната, неочакваното прекъсване на стопанската система направи повече от ясно, че някакъв тип смяна е нужна.
Някои от най-хубавите стопански мозъци в света през днешния ден поставят на масата нетрадиционни хрумвания. Преди две години стотици интелектуалци отпред с може би най-популярния сега икономист Томас Пикети оповестиха манифест за бъдещето на Европа, в който желаеха четири единни налога за целия Европейски Съюз: върху приходите на огромните компании, върху най-големите заплати над 200 хиляди евро, върху семействата с имущество над 1 млн. евро и въглероден налог. Подобни хрумвания постоянно са били отхвърляни като невъзможни, само че в случай че тази рецесия доразкъса политическото единение в съюза, може да се окаже, че няма различен метод той да се избави дружно.
Нобеловите лауреати за стопанска система за тази година - Абхиджит Банерджи и Естер Дюфло от MIT, издадоха преди няколко месеца книга " Добра стопанска система за неприятни времена ", в която показват през контролни изследвания на инцидентен принцип, че концепцията, че хората няма да работят, в случай че получават някаква помощ, не е вярна. В книгата, както и в представянето й в " Харвард ", Дюфло и Банерджи показват, че е добра концепция да се субсидират някои компании и служащи, наранени от глобализацията, даже краткотрайно, с цел да се помогне на локалната общественост да оцелее. Според тях остарялата концепция на икономистите, че хората търсят нови благоприятни условия другаде, когато старите изчезнат, не се основава на действителната статистика, която демонстрира, че всеобщо това не се случва и се появяват разрушени общности. Този принцип е тоталната диаметралност на дефинираната от Йозеф Шумпетер преди съвсем век концепция за " изобретателната деструктивност " - че стопанската система би трябвало да се остави да унищожава дадени промишлености и компании, с цел да поникне нещо ново и по-устойчиво на тяхно място.
Но най-силният мотив в поддръжка на някаква смяна е бъдещето. Ако тази пандемия остане с нас повече от година, в случай че не успеем да удържим идната, в случай че такива вируси зачестят - което не би било изненадващо поради темповете на заличаване на природата. Какво би било дълготрайното решение, до момента в който се борим да възстановим най-малко част от този баланс?
И даже да успеем да удържим пандемиите, какво, в случай че се окаже, че в близкото бъдеще няма да се върнем към познатите ни стопански територии? Фактът, че от години банките помпат ликвидност в системата, а инфлацията не се подвига, демонстрира, че нещо в икономическия цикъл не работи както преди. Подобни недостатъци може да се появяват все по-често с изкривяването на изискванията към от ден на ден уязвими групи и все по-малко облагодетелствани. Темповете на развиване на стопанската система, засилвани в допълнение от светкавичното развиване на технологиите и все по-фантастичното съсредоточаване на запаси в дадени области и райони, може да създадат пиковете все по-чести и все по-високи, а спадовете - все по-болезнени. Възможно ли е икономическата система да се крепи на все по-острите върхове на шепа милиардни компании и дузина стопански центрове и по какъв начин ще спасяваме всички, които не са по тези върхове, когато пристигна идващият колапс? България и базовият приход
България твърди, че към този момент се оправя добре с рецесията. Българската стопанска система да вземем за пример все още продължава да се движи, ненапълно по инерция: макар видимо строгите ограничения тя продължава да е отворена в огромна степен. Не са затворени структуроопределящи предприятия, даже дребните квартални бизнеси не престават да работят, безработицата се подвигна двойно, само че към момента остава на относително ниско равнище по отношение на предходната рецесия. Но като се изключи че занапред ще се види какъв брой тежко ще ни удари забавянето в Европейски Съюз, ще носим последствия и от забавянето на ограниченията: безлихвените заеми занапред стартират, кредитна почивка беше оповестена неотдавна, а ограниченията за 60 на 40 към този момент са за дребни суми и общата им сума не надвишава няколко милиона лв.. Обявените предходната седмица от Владислав Горанов ограничения за подкрепяне на компании през Фонда на фондовете са положителни, само че в случай че разпоредбите не бъдат разхлабени доста и бързо, ще отнеме месеци, с цел да се разпрострат. Оптимистичният период за множеството ограничения е средата на май - цялостни два месеца след затварянето.
В стопанската система няма вградени принадлежности, които да реагират стремително на толкоз огромен удар. Икономистът Георги Ангелов показва, че България, както и други страни в Европа просто са копирали ограниченията на Германия - както схемата 60 на 40, по този начин и безлихвените заеми. " В Германия това са общоприети ограничения даже не при рецесия, а просто при усложнения на обособени компании ", споделя той. Това несъмнено, значи че не всеки може да ги приложи по този начин бързо и дейно като германците.
Пари тук не се раздават по метода, по който в Съединени американски щати да вземем за пример, тъй като както икономистът от Института за пазарна стопанска система Петър Ганев показва, моделът на ръководство кардинално е да сме консервативни и да не даваме пари на ръка. Това прави още по-сложен дебата за базов приход.
България потегля от друго равнище в този спор. Страната е на последните места в Европейски Съюз - преразпределя най-ниския % от Брутният вътрешен продукт (36.5% при приблизително 46.7%), от които за обществена отбрана 12% (при приблизително равнище 19.2%). Това е потребно в положителните времена и не толкоз в неприятните. Или както Бойко Борисов изясни по свойствения му метод дебата в Европейския съвет - " богатите споделят, в случай че желаете грантове, направете си налозите каквито са в нашите страни ". Това важи освен на междудържавно равнище, само че и вътре в самата данъчна система.
В момента даже при минималното равнище на данъчно облагане, което практикуваме, от налози плюс здравни и обществени осигуровки събираме 34.5 милиарда лева годишно. От тях към този момент отделяме сериозна част за пенсии и други обществени придобивки - близо 14 милиарда лева, от които към 10 милиарда са за пенсии. Тъй като пенсиите са де факто базов приход, те остават непокътнати като се изключи тези под линията от 363 лева, които ще би трябвало да се изравнят с нея. Микросимулацията на базов приход от двама испански професори планува премахването на всички други обществени придобивки, което е разумно и елементарно за администриране. Единственото изключение би трябвало да са майчинските надбавки, само че в България те по този начин или другояче са доста по-дълги от всяка друга страна в Европа и могат да бъдат преформатирани. Това би оставило няколко милиарда запас, само че те биха били незадоволителни за финансирането на 18-те милиарда, нужни за базов приход.
" Данък благосъстояние ", който да таксува повече горните 2 % от популацията, би бил вероятен при прогресивна данъчна канара, от която България се отхвърли преди време в името на опростяването на данъчното администриране, изсветляването на приходите и оставянето на повече пари в популацията. И трите учредения за това сега са под въпрос. Десет години плосък налог усъвършенстваха доста положението на Национална агенция за приходите - сега това е една от най-адекватните държавни служби като потенциал и бази данни. Основните проблеми при нея са свързани със отбраната на тези данни и с капацитета за потреблението й като политическо оръжие, само че това са въпроси, които са самостоятелни от потенциала на самата работа. Изсветляването на приходите реализира вероятното, само че както и актуалната скица 60 на 40 сподели, огромна част от приходите на хората към момента са в сянка. Това въздейства върху тезата за оставянето на пари в тях - евентуално е мнозина да имат повече, в сравнение с статистиката демонстрира, в положителните дни, само че сега са по-тежко ударени.
Разбира се, сходно предложение има безчет механически пробойни - да вземем за пример кой би взимал подобен приход? Статистиката в България се основава в огромна степен на данни, които не са изчистени: да вземем за пример хората, които живеят в други страни от Европейски Съюз, само че биха се записали за подобен приход тук. Но това не е мотив против нови хрумвания, а единствено доказателство, че би трябвало да се оправят държавните бази данни, което ще е по-добра основа за всичко - от избори, до обществена политика.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ