Онзи ден ми предстоеше полет от Амстердам до Ница (където

Онзи ден ми предстоеше полет от Амстердам до Ница (където живея) и  претърпях нещо, което затвърди чувствата, които изпитвах в продължение на дълъг интервал от време.

Когато се качих на самолета и стигнах до моя ред, видях, че имаше едно момиче на към 5 годинки, което седеше на моето място до прозореца. Казах й, в началото на британски, а след това и на френски, че това е моето място и да е по този начин общителна да ми го отстъпи. Веднага по-късно нейната майка, която си поставяше багажа в багажното поделение над главите ни, ме сграбчи за ръката и ми сподели, че нейната щерка желае да седи до прозореца. Отвърнах на майката, че това не е мой проблем и я помолих да реалокира щерка си, с цел да може качването на самолета да продължи. Дъщерята взе да вика и да крещи откакто майка й и сподели нещо на холандски. Момиченцето не се реалокира досега в който една от стюардесите не се намеси. Няма потребност да загатвам, че това беше един ужасяващ полет до Ница, като майката седеше на междинното място, а дъщерята – на мястото до пътеката.

Работата е там, че с най-голямо наслаждение щях да й отстъпя мястото до прозореца, в случай че отношението беше друго и в случай че към този момент не бях претърпял поредност от сходни произшествия, при които децата на други хора не знаят по какъв начин да се държат и родителите считат, че това е изцяло обикновено.

Когато се прибрах наред у дома, започнах да одухотворявам случката от по-широк ъгъл.

Летя много постоянно, на повече от 150 полета годишно, тъй че съм много неотстъпчив, когато става въпрос да понасям и да търпя държанието на други хора. Имам и две пораснали деца, които летят към света дружно с мен, откогато са се родили.

Тенденцията е, че близките деца стават все по дразнещи, тъй като все по-голям брой родители ги третират като крале и кралици, които имат неограничена независимост да вършат каквото желаят и когато желаят. Интересният въпрос в тази ситуация е: ЗАЩО? Защо родителите умишлено възпитават децата си по метод, който безспорно ще ги нарани извънредно по-нататък в живота?

И ето какво си мисля. Склонен съм да имам вяра, че това е един от множеството странични резултати на икономическия растеж – случила се е културна смяна. Може би хората с по-малко пари и с по-лошо обучение са по-наясно, че е нужна здрава работа, с цел да постигнеш нещо. Може би образованите хора с повече пари са възприели нещата изцяло неправилно. Понеже те са добре образовани и са финансово обезпечени, те могат да възнамеряват живота си по метода, по който желаят. Те даже могат да решат по кое време тъкмо да имат бебе. Това бебе се трансформира в още един трофей на рафта дружно с хубавата работа, къщата в провинцията и ваканциите до Френската ривиера, където по стичане на събитията пребивавам. Изглежда, че доста родители се опасяват да възпитават деца. Имам другари с деца, които са същински прислужници на техните дребни крале и кралици, които седят на дивана и желаят обслужване от самото начало, тъй като той или тя не могат да търпят да не са център на внимание, когато възрастните се пробват да проведат диалог за възрастни. Когато това се случва, аз се отдръпвам.

Едно от нещата, които упражнявам в моя живот, е да преподавам курсове по междукултурно водачество,  организационно държание и културни промени в нововъзникващите пазари. Преподавам в няколко бизнес учебни заведения и университети към света. В началото на всеки час аз постоянно запитвам студентите каква оценка считат, че имат. Студенти от развити и от разрастващи се страни имат вяра всеобщо, че имат шестици, до момента в който студентите от по-слабо развитите страни са надалеч по-скромни. Когато им кажа, че имат двойка и че в моите часове ти си никой досега, в който не ми докажеш, че си някой, аз получавам доста разнообразни реакции – от „ ами несъмнено “ до „ тебе би трябвало да те уволнят “. Отново има доста ясна корелация сред културата и равнището на икономическото развиване, откъдето студентите идват. Същите признаци следя и във връзка с тези, които се оплакват, че не получават шестица в края на семестъра. Става още по-жалко, когато родителите на 21-годишни студенти се оплакват за оценки. Сърдитите родители се навъртат в близост до края на тяхното довеждане докрай.

Когато студентите се дипломират и са подготвени да аплайват за работа, ние можем да сметнем, че евентуално са се научили да си стоят на краката? Но не!

Известен брой компании, с които работим в Гугин, рапортуват, че не е рядко срещано родителите да пишат писмата за кандидатстване за работа, също както не е рядко срещано родителите да упорстват да участват на изявлението. Това е много по-доминиращо в дадени култури, в сравнение с в други.

И по този начин дребните крале и кралици се трансформират във възрастни крале и кралици. Ние сътворяваме култури от персони, на които през цялото детство им е казвано, че могат да вършат това, което изискат и че не би трябвало да се преценяват с другите хора въобще. Те аплайват за работа с нереалистични упования по отношение на каква би трябвало да им е стартовата заплата и нереалистични упования какво е належащо, с цел да получат работата и да се задържат на нея.

Като прекаленост ние сътворяваме култури от свръхиндивидуалисти, които, когато техните родители не са в положение да отстранен всички трудности на пътя, могат да осъзнаят, че са изцяло неспособни да ръководят личния си живот. Те ще се разсърдят на родителите си и ще ги санкционират с това да не ги посещават.

Междувременно е нужно да сме наясно по какъв начин фирмите би трябвало да се оправят с множеството от егоистични индивидуалисти с нулева емпатия или културна просветеност. Да наемеш страшилище е неприятно решение. Да наемеш 100 чудовища може да ти съсипе компанията. До този миг сме стигнали до заключението, че развиването на вярната фирмена просвета, основана на устойчиви и дълготрайни полезности, е стъпка напред. Просто можеш да използваш тези полезности като информация какъв брой добре хората се вмъкват културно. Трябва да постъпваме по този начин, тъй като тези дни всеки е първенец.