Oнлайн платформите с повече от 1 милион потребители в България,

Oнлайн платформите с повече от 1 милион консуматори в България, каквато е Фейсбук и другите най-популярни обществени мрежи, да бъдат избрани като стратегическа активност. По този метод те могат да минат под надзора на ДАНС и при положение на открити нарушавания в страната, да бъдат глобени на локално равнище. Това плануват промени в Закона за електронните известия (ЗЕС), които Политическа партия и Демократична България внесоха за разискване в Народното събрание.

Законопроектът е обвързван с признатия в края на 2022 година европейски Акт за цифровите услуги. Имащ силата на правилник, той вкара редица ограничения против разпространението на нелегално наличие и онлайн дезинформация. Предложените промени в Западноевропейски съюз целят да приведат българското законодателството в сходство с регламента.

В законопроекта не попадат имена на платформи, само че с повече от 1 млн. консуматори са Фейсбук, Instagram и LinkedIn, които имат надлежно 4.17 милиона, 1.9 милиона и 1.2 милиона консуматори в България, по данни на NapoleonCat.

Идеята за намесването на ДАНС идва „ в отговор на пропуск в европейското законодателство “, се показва в претекстовете на законопроекта. Вносителите акцентират, че европейският правилник за цифровите услуги лимитира наказващите органи да работят единствено против тези платформи, намиращи се в страните членки – т.е. с открито локално юридическо лице. По тази причина „ на операторите на доста огромните онлайн платформи не могат да бъдат наложени административни наказания в България “.

В същото време обаче „ доста огромните онлайн платформи имат редовно влияние върху публичното мнение, което изключително в подтекста на предизборна акция, има евентуално отрицателен резултат върху националната сигурност “, се акцентира в претекстовете на законопроекта.

Дава се образец с логаритмите за препоръчване на наличие, за които те би следвало да носят отговорност. Въпреки това, европейското право не вкарва отговорност за предложено наличие, което разрешава както на злонамерени участници да злоупотребяват със недостатъци на тези логаритми да доближават до по-широка публика, по този начин и на сензационно, само че неточно наличие, да се популяризира по-бързо на локална почва и на локални тематики.

Вносителите акцентират, че с цел да се избегне рискът за свободата на словото, който хипотетично може да произтече:

ДАНС не получава (и няма по какъв начин да получи) пълномощия за събаряне на съответно наличие в онлайн платформи, нито да прекрати достъпа до тях. “

Идеята е не да се нападна наличието, а да се противодейства на проведените дезинформационни акции и дейностите на така наречен „ ферми за тролове “.
Какво още плануват измененията?
Със законопроекта се вкарват експлицитни пълномощия на Комисията за контролиране на известията и на министъра на електронното ръководство, които ще бъдат ангажирани с определянето и привеждането в деяние на политиката за ограничение на систематичните опасности, свързани с противозаконното наличие и онлайн дезинформацията.

Като цяло законопроектът предлага решения на четири групи проблеми:
координираното неавтентично държание в обществените мрежи посредством групи от неавтентични потребителски профили (т.нар. “тролски ферми ”) монетизиране на подправени вести от анонимни уеб сайтове посредством проявление на търговски известия (реклами)разпространението на заблуждаващи реклами на нелекарствени артикули (хранителни добавки) посредством нерегламентирано потребление на имената и лицата на известни персони, в това число медицински лица, посредством рекламни мрежинякои пропуснати изгоди от локалните снабдители на медийни услуги заради неточни практики на световните платформи