Фрагментацията убива конкурентоспособността в Европа
Европа е изправена пред екзистенциален стопански избор – мащабиране или маргинализация. Докато континентът генерира 18% от международния Брутният вътрешен продукт, той държи едвам 12% от световния финансов пазар – финансов вакуум, който изсмуква европейските спестявания към Съединени американски щати. С това предизвестие някогашният италиански министър председател и президент на Института „ Жак Делор “ Енрико Лета зададе тона на дебата за конкурентоспособността по време на Green Transition 6.0.
Имаме най-хубавото качество на живот, природа и история, само че в случай че продължаваме да сме фрагментирани, ще продължим да западаме, живеейки приказен живот в нашите музеи. Времето за креативност и полемики завърши. Сега е време за дейности. “
На този декор Лета обърна особено внимание на една от радикалните хрумвания на Европейска комисия – така наречен „ 28-ия режим “ или „ EU Inc. “, чиято цел е да се уеднаквят разпоредбите за пускане на бизнес в 27-те страни членки и да спре приключването на промишленост, капитали и гении зад граница.
Пред модератора на панела Сергей Станишев и водещи вложители създателят на Доклада за бъдещето на Единния пазар очерта суровата диагноза на континента и уточни съответните пътища за избавление.
Илюзията за тъждество със Съединени американски щати
Един от най-силните причини на Лета бе обвързван с трагичното закъснение на Европа във финансовия бранш и неналичието на Съюз на спестяванията и вложенията.
Когато приказваме за Брутният вътрешен продукт, действителна стопанска система и население, ние и американците играем в еднакъв шампионат – Европа генерира 18% от международния Брутният вътрешен продукт, а Съединени американски щати – 25%. Но когато стигнем до финансите и пазарната капитализация, ние играем в радикално разнообразни лиги. Делът на Европа се срутва до 12%, до момента в който този на американците скача на 60%. Тази уязвимост има жестоки последици “, изясни Лета.
Тезата му бе надградена от вицепремиера по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов, който цитира данни от така наречен Доклад от Флоренция.
Европейските спестявания – в това число българските – всяка година изтичат към Съединени американски щати. Те генерират възвръщаемост там, само че не основават работни места в Европа. Ние на процедура финансираме техните промишлености на бъдещето, поемайки даже валутния риск “, предизвести Пеканов.
Според него най-важната борба през днешния ден е за хората – основаването на условия гениите да имат „ правото да останат “ и да градят кариера вкъщи.
Историята за двата изкуствени интелекта
За да илюстрира цената на изоставането в технологиите, Лета показа показателна история от свое скорошно посещаване в Съединени американски щати. По време на полемика на тематика „ Може ли Европа да се мащабира? “ един от американските панелисти попитал изкуствен интелект (AI) за отговора. Американският логаритъм дал отговор с изрично „ не “ с аргумента, че въпреки Европа да има положителни отчети, политическата ѝ фрагментация прави триумфа неосъществим.
В същата зала обаче различен участник задал въпроса на европейски AI, който дал отговор с „ да “, акцентирайки пътищата за развиване.
Данните, с които храним технологиите, въздействат на бъдещето. Ако не сме задоволително положителни да влагаме и да имаме личен потенциал, бъдещето ни ще бъде ръководено от други “, заключи Лета.
Край на 27-те разнообразни правила
Според Лета най-големият зложелател на европейския бизнес е фрагментацията – освен при нововъведенията, само че и в енергетиката.
Държавите, които са енергийно самостоятелни или добре свързани, като Испания и скандинавските страни, имат ниски цени. Тези, които са фрагментирани – като моята татковина Италия и като България – заплащат непостижими сметки “, уточни той.
Реалността на бизнеса на терен бе доказана от Филип Ромбаут от „ Агрополихим “, който обрисува суровата картина на промишлеността в Източна Европа. Ромбаут образно илюстрира „ регулаторния парадокс “, имайки поради Механизма за въглеродни излъчвания по границите (CBAM), против който Лета се бори.
Никога не съм мислил, че Европейски Съюз ще сътвори нещо по-лошо от това, което Тръмп в миналото е правил – да разгласява на 31 декември 4000 страници с регулации, влизащи в действие на 1 януари, освен това с ретроактивни налози. “
За да се постави завършек на това бюрократично задушаване, Лета стартира концепцията, която към този момент е на масата на Европейската комисия – основаването на така наречен 28-ми режим (EU Inc.). Идеята е фирмите и стартъпите да могат да се записват по единна, общоевропейска и мощно опростена рамка, даваща им пряк достъп до целия пазар, вместо да се лутат в 27 разнообразни национални корпоративни законодателства.
Бившият италиански министър председател оцени високо интензивността на района и уточни преди малко оповестената „ Инициатива София “ като основна стъпка в борбата за обединен пазар. Документът под наслов „ From Fragmentation to Scale – Accelerating EU Competitiveness “ е с историческо значение. Той съставлява съгласуван апел от над 100 водещи индустриални лидери за коренно ускорение на структурните промени в Европейски Съюз и усилване на районната конкурентоспособност – сигнал, че дебатът минава от разбор към ангажимент.
Европа не е просто Брюксел. Европа са всички нейни центрове. Силата ни е в това, че сме съюз на малцинствата – тук няма едно малцинство, притиснато от огромно болшинство. Всички сме малцинства, които са се научили по какъв начин да реализират единодушие, даже когато не са съгласни. Нека използваме тази мощ, с цел да се мащабираме, преди да е станало прекомерно късно “, прикани Лета.
28-ият режим Green Transition Forum GTF Енрико Лета
Имаме най-хубавото качество на живот, природа и история, само че в случай че продължаваме да сме фрагментирани, ще продължим да западаме, живеейки приказен живот в нашите музеи. Времето за креативност и полемики завърши. Сега е време за дейности. “
На този декор Лета обърна особено внимание на една от радикалните хрумвания на Европейска комисия – така наречен „ 28-ия режим “ или „ EU Inc. “, чиято цел е да се уеднаквят разпоредбите за пускане на бизнес в 27-те страни членки и да спре приключването на промишленост, капитали и гении зад граница.
Пред модератора на панела Сергей Станишев и водещи вложители създателят на Доклада за бъдещето на Единния пазар очерта суровата диагноза на континента и уточни съответните пътища за избавление.
Илюзията за тъждество със Съединени американски щати
Един от най-силните причини на Лета бе обвързван с трагичното закъснение на Европа във финансовия бранш и неналичието на Съюз на спестяванията и вложенията.
Когато приказваме за Брутният вътрешен продукт, действителна стопанска система и население, ние и американците играем в еднакъв шампионат – Европа генерира 18% от международния Брутният вътрешен продукт, а Съединени американски щати – 25%. Но когато стигнем до финансите и пазарната капитализация, ние играем в радикално разнообразни лиги. Делът на Европа се срутва до 12%, до момента в който този на американците скача на 60%. Тази уязвимост има жестоки последици “, изясни Лета.
Тезата му бе надградена от вицепремиера по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов, който цитира данни от така наречен Доклад от Флоренция.
Европейските спестявания – в това число българските – всяка година изтичат към Съединени американски щати. Те генерират възвръщаемост там, само че не основават работни места в Европа. Ние на процедура финансираме техните промишлености на бъдещето, поемайки даже валутния риск “, предизвести Пеканов.
Според него най-важната борба през днешния ден е за хората – основаването на условия гениите да имат „ правото да останат “ и да градят кариера вкъщи.
Историята за двата изкуствени интелекта
За да илюстрира цената на изоставането в технологиите, Лета показа показателна история от свое скорошно посещаване в Съединени американски щати. По време на полемика на тематика „ Може ли Европа да се мащабира? “ един от американските панелисти попитал изкуствен интелект (AI) за отговора. Американският логаритъм дал отговор с изрично „ не “ с аргумента, че въпреки Европа да има положителни отчети, политическата ѝ фрагментация прави триумфа неосъществим.
В същата зала обаче различен участник задал въпроса на европейски AI, който дал отговор с „ да “, акцентирайки пътищата за развиване.
Данните, с които храним технологиите, въздействат на бъдещето. Ако не сме задоволително положителни да влагаме и да имаме личен потенциал, бъдещето ни ще бъде ръководено от други “, заключи Лета.
Край на 27-те разнообразни правила
Според Лета най-големият зложелател на европейския бизнес е фрагментацията – освен при нововъведенията, само че и в енергетиката.
Държавите, които са енергийно самостоятелни или добре свързани, като Испания и скандинавските страни, имат ниски цени. Тези, които са фрагментирани – като моята татковина Италия и като България – заплащат непостижими сметки “, уточни той.
Реалността на бизнеса на терен бе доказана от Филип Ромбаут от „ Агрополихим “, който обрисува суровата картина на промишлеността в Източна Европа. Ромбаут образно илюстрира „ регулаторния парадокс “, имайки поради Механизма за въглеродни излъчвания по границите (CBAM), против който Лета се бори.
Никога не съм мислил, че Европейски Съюз ще сътвори нещо по-лошо от това, което Тръмп в миналото е правил – да разгласява на 31 декември 4000 страници с регулации, влизащи в действие на 1 януари, освен това с ретроактивни налози. “
За да се постави завършек на това бюрократично задушаване, Лета стартира концепцията, която към този момент е на масата на Европейската комисия – основаването на така наречен 28-ми режим (EU Inc.). Идеята е фирмите и стартъпите да могат да се записват по единна, общоевропейска и мощно опростена рамка, даваща им пряк достъп до целия пазар, вместо да се лутат в 27 разнообразни национални корпоративни законодателства.
Бившият италиански министър председател оцени високо интензивността на района и уточни преди малко оповестената „ Инициатива София “ като основна стъпка в борбата за обединен пазар. Документът под наслов „ From Fragmentation to Scale – Accelerating EU Competitiveness “ е с историческо значение. Той съставлява съгласуван апел от над 100 водещи индустриални лидери за коренно ускорение на структурните промени в Европейски Съюз и усилване на районната конкурентоспособност – сигнал, че дебатът минава от разбор към ангажимент.
Европа не е просто Брюксел. Европа са всички нейни центрове. Силата ни е в това, че сме съюз на малцинствата – тук няма едно малцинство, притиснато от огромно болшинство. Всички сме малцинства, които са се научили по какъв начин да реализират единодушие, даже когато не са съгласни. Нека използваме тази мощ, с цел да се мащабираме, преди да е станало прекомерно късно “, прикани Лета.
28-ият режим Green Transition Forum GTF Енрико Лета
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ