Брюксел ще наказва Източна Европа, в това число и България?
Онези държави-членки на Европейски Съюз, които не съблюдават разпоредбите, да бъдат осъдени със редуциране на евросубсидиите: тази концепция се върти в медиите и в политическите кръгове към този момент близо две години. Става дума най-много за страни, които се отклоняват от правилата на правовата страна, лимитират независимостта на съдилищата или протягат ръка на медийната независимост - както се случва в Полша и в Унгария. Със същия финансов инструмент може да се влияе и върху тези страни, които не поставят задоволително старания в битката против корупцията, против климатичните промени или против младежката безработица. А също и по отношение на страните, които не желаят солидарно да носят бремето на повишения миграционен напън. По някои от гореизброените параметри България също може да попадне в листата на страните със съкратени дотации.
Скоро действителност?
Дискусията към този момент придобива действителни контури. За финансовия интервал 2021-2027 година Европейската комисия явно в действителност има намерение да упражни финансов напън върху тези държави-членки, които нарушават разпоредбите. Източници от Еврокомисията оповестяват, че пари от еврофондовете ще се отпускат само, в случай че съответната държава-членка се придържа към стандартите на правовата страна. Става дума както за независимостта на съдилищата, по този начин и за битката против корупцията. Аргументацията е разумна: само една добре функционираща правова страна основава подобаващи условия за икономическо развиване. Комисията има намерение да орязва освен структурни помощи, само че - когато се постанова - и парите по други бюджетни позиции, най-много селскостопанските помощи. Както е известно, структурните и селскостопанските фондове обгръщат цели три четвърти от общия размер на европейския бюджет, който възлиза на 160 милиарда евро годишно. Засега няма да бъдат съкращавани само такива позиции като парите за програмата „ Еразъм ", тъй като не е редно жителите да бъдат наказвани поради грешките на държавните управления си, разясняват в Брюксел.
Към момента се разискват три разновидността. В първия решението се взима директно от Еврокомисията. Във втория Комисията излиза с рекомендация, която би трябвало да бъде утвърдена от държавите-членки. А при третия Комисията взима решение, което може да бъде отхвърлено от държавите-членки само с огромно болшинство. Везните като че ли клонят към третия вид, което значи, че Вишеградските страни Полша, Унгария, Чехия и Словакия няма да бъдат в положение да блокират решението. Евентуалното редуциране на фондовете би засегнало най-много Полша и Унгария, само че също по този начин България и Румъния, написа " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " в своя обява по тематиката.
Няколко страни от Източна и Средна Европа ще бъдат наранени и от идната мярка, която обмисля Еврокомисията. А точно: помощите от структурните фондове да зависят освен от икономическото състояние на получаващата страна, само че и от фактори като младежката безработица, образованието, опазването на климата, научно-изследователската работа, а и готовността на страната да поеме своя дял от разноските по повишената миграция към Европа.
Парите ще бъдат пренасочени към Гърция, Италия и Испания?
Условията за разпределяне на пари от структурните фондове са дефинирани гъвкаво, тъй че е изцяло допустимо за интервала 2021-2027 година страни като Полша и Унгария да получават доста по-малко пари, като концепцията е средствата да бъдат пренасочени към Южна Европа - Испания, Италия и Гърция. В момента Полша получава най-вече пари от структурните фондове - 5,5 милиарда евро годишно. В листата на най-големите чисти получателки следват Италия, Румъния, Испания, Чехия и Унгария.
Идната седмица еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер ще внесе предложенията за бюджетната рамка за интервала 2021-2027 година. Дебатите няма да бъдат лесни, в това число и заради голямата финансова дупка, която ще се отвори след излизането на Англия от Европейски Съюз. Ето за какво Йотингер явно търси и други финансови източници, да вземем за пример така наречен налог върху пластмасовите опаковки, за който в Брюксел се приказва от известно време насам. Досега Европейски Съюз се финансира основно от вноските на страните-членки. Собствените доходи, най-много постъпленията от мита, възлизат на към 20%. Йотингер желае да вдигне личните доходи до 40 на 100, като за задачата обмисля освен „ пластмасовия налог ", само че и други ограничения. Например - доходи от търговията с парникови излъчвания или пък възможното равнене на минималния корпоративен налог в страните от Европейски Съюз.
Скоро действителност?
Дискусията към този момент придобива действителни контури. За финансовия интервал 2021-2027 година Европейската комисия явно в действителност има намерение да упражни финансов напън върху тези държави-членки, които нарушават разпоредбите. Източници от Еврокомисията оповестяват, че пари от еврофондовете ще се отпускат само, в случай че съответната държава-членка се придържа към стандартите на правовата страна. Става дума както за независимостта на съдилищата, по този начин и за битката против корупцията. Аргументацията е разумна: само една добре функционираща правова страна основава подобаващи условия за икономическо развиване. Комисията има намерение да орязва освен структурни помощи, само че - когато се постанова - и парите по други бюджетни позиции, най-много селскостопанските помощи. Както е известно, структурните и селскостопанските фондове обгръщат цели три четвърти от общия размер на европейския бюджет, който възлиза на 160 милиарда евро годишно. Засега няма да бъдат съкращавани само такива позиции като парите за програмата „ Еразъм ", тъй като не е редно жителите да бъдат наказвани поради грешките на държавните управления си, разясняват в Брюксел.
Към момента се разискват три разновидността. В първия решението се взима директно от Еврокомисията. Във втория Комисията излиза с рекомендация, която би трябвало да бъде утвърдена от държавите-членки. А при третия Комисията взима решение, което може да бъде отхвърлено от държавите-членки само с огромно болшинство. Везните като че ли клонят към третия вид, което значи, че Вишеградските страни Полша, Унгария, Чехия и Словакия няма да бъдат в положение да блокират решението. Евентуалното редуциране на фондовете би засегнало най-много Полша и Унгария, само че също по този начин България и Румъния, написа " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " в своя обява по тематиката.
Няколко страни от Източна и Средна Европа ще бъдат наранени и от идната мярка, която обмисля Еврокомисията. А точно: помощите от структурните фондове да зависят освен от икономическото състояние на получаващата страна, само че и от фактори като младежката безработица, образованието, опазването на климата, научно-изследователската работа, а и готовността на страната да поеме своя дял от разноските по повишената миграция към Европа.
Парите ще бъдат пренасочени към Гърция, Италия и Испания?
Условията за разпределяне на пари от структурните фондове са дефинирани гъвкаво, тъй че е изцяло допустимо за интервала 2021-2027 година страни като Полша и Унгария да получават доста по-малко пари, като концепцията е средствата да бъдат пренасочени към Южна Европа - Испания, Италия и Гърция. В момента Полша получава най-вече пари от структурните фондове - 5,5 милиарда евро годишно. В листата на най-големите чисти получателки следват Италия, Румъния, Испания, Чехия и Унгария.
Идната седмица еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер ще внесе предложенията за бюджетната рамка за интервала 2021-2027 година. Дебатите няма да бъдат лесни, в това число и заради голямата финансова дупка, която ще се отвори след излизането на Англия от Европейски Съюз. Ето за какво Йотингер явно търси и други финансови източници, да вземем за пример така наречен налог върху пластмасовите опаковки, за който в Брюксел се приказва от известно време насам. Досега Европейски Съюз се финансира основно от вноските на страните-членки. Собствените доходи, най-много постъпленията от мита, възлизат на към 20%. Йотингер желае да вдигне личните доходи до 40 на 100, като за задачата обмисля освен „ пластмасовия налог ", само че и други ограничения. Например - доходи от търговията с парникови излъчвания или пък възможното равнене на минималния корпоративен налог в страните от Европейски Съюз.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ