(On the Boulevard, 1903, by Kazimir Malevich) От не“ към

(On the Boulevard, 1903, by Kazimir Malevich)

От „ не “ към „ да “

Съзнанието носи независимост. Свободата не значи единствено независимост да вършиш това, което е вярно - в случай че това беше смисълът на свободата, що за независимост щеше да бъде тя? Ако си свободен да вършиш единствено това, което е вярно, значи не си свободен. Свободата подразбира и двете други възможности - да вършиш вярното, да вършиш и неправилното. Свободата подразбира правото да кажеш „ да “ или да кажеш „ не “.

И ето нещо доста внимателно, което би трябвало да се разбере: като кажеш „ не “, чувстваш сякаш повече независимост, в сравнение с като кажеш „ да “. А аз не развъртвам някаква философия, това е един елементарен факт, който можете да забележите в себе си. Всеки път когато кажеш „ не “, се чувстваш по-свободен. Когато кажеш „ да “, не се чувстваш свободен, тъй като „ да “ значи, че си се подчинил; „ да “ значи, че си се предал - къде е тук свободата? „ Не “ значи, че се инатиш, че се държиш настрана; „ не “ значи, че си отстоял себе си; „ не “ значи, че си подготвен да се бориш. „ Не “ те дефинира по-ясно от „ да “. 

,Да “-то е неразбираемо, то е като облак. „ Не “-то е доста солидно и материално, като канара.

Ето за какво психолозите споделят, че сред седем и четиринадесет годишна възраст всяко дете стартира да се учи да споделя „ не “ от ден на ден и повече. Като споделя „ не “, то излиза от психическата вътрешност на майката. Дори и когато няма потребност да споделя „ не “, то ще каже „ не “. Залогът е огромен - то би трябвало да се научи да споделя „ не “ от ден на ден и повече. Когато стане на четиринадесет години, постигайки полова зрялост, то ще каже крайното „ не “ на майката - ще се влюби в жена. Това е неговото висшо „ не “ на майката, то обръща тил на майка си. Младежът споделя: „ Приключих с теб, избрах си жена. Станах характерност, самостоятелен в цялостния смисъл на думата. Аз желая да пребивавам моя живот, желая да правя нещо свое. “

И в случай че родителите упорстват: „ Подстрижи си косата “, той ще си пусне дълга коса. Ако пък упорстват: „ Пусни си дълга коса “, той ще се подстриже късо. Просто наблюдавайте... когато хипитата станат родители, тогава ще видят по какъв начин децата им се подстригват късо, тъй като би трябвало да се научат по какъв начин да споделят „ не “.

Ако родителите упорстват: „ Чистотата е здраве “, децата ще почнат да живеят във всякаква нечистотия. Ще бъдат мръсни, няма да се къпят, няма да се мият, няма да употребяват сапун. И ще си намират пояснения, че сапунът бил рисков за кожата, че не бил натурален, че никое животно не било употребило сапун. Могат да намерят толкоз пояснения, колкото си желаят, само че в самата си същина всички тези пояснения са просто фасади. Истината е, че те желаят да кажат „ не “. И естествено, когато искаш да кажеш „ не “, би трябвало да си намериш аргументи. Затова „ не “-то ти дава възприятие за независимост, и освен това - то ти дава и възприятие за просветеност. 

Казването на „ да “ не изисква просветеност. Когато кажеш „ да “, никой не те пита за какво. Когато към този момент си споделил „ да “, кой го е грижа да те пита за какво? Няма потребност от никаква аргументация или обосновка, ти към този момент си споделил „ да “. Когато кажеш „ не “, няма метод да не те питат за какво. То изостря твоята просветеност, дава ти яснота, жанр, независимост.

Наблюдавайте логиката на психиката на „ не “-то. Толкова е мъчно за хората да бъдат в естетика и то е поради съзнанието. Съзнанието дава независимост, свободата ти дава способността да кажеш „ не “, а има повече благоприятни условия да се споделя „ не ", в сравнение с да се споделя „ да “.

Без „ да “ няма естетика, „ да “-то е естетика. Но то има потребност от време, с цел да израсне, да съзрее, да придобие такава зряла възраст, когато ще можеш да казваш „ да “ и все пак да си оставаш свободен, когато ще можеш да казваш „ да “ и да си оставаш неповторим, когато казването на „ да “ няма да те направи плебей.

Свободата, която произтича от „ не “, е една доста детинска независимост. Тя е подобаваща за сред седем и четиринадесет годишна възраст. Но в случай че човек заседне в нея и целият му живот се трансформира в казване на „ не ", тогава той е спрял да израства.

Върховното израстване е когато кажеш „ да “ с такава наслада, с каквато детето споделя „ не “. Това е едно второ детство. А човек, който може да каже „ да “ с голяма независимост и наслада, без никакво съмнение, без нищо, което да го ръководи, без никакви условия - една чиста и елементарна наслада, едно чисто и просто „ да “ - подобен човек се е трансформирал в влъхва. Такъв човек още веднъж живее в естетика и неговата естетика е от едно изцяло друго измерение, в сравнение с хармонията на дърветата, на животните и на птиците. Те живеят в естетика, тъй като не могат да споделят „ не “, а мъдрецът живее в естетика, тъй като той не споделя „ не “. Между едните и другите, сред птиците и будите, са всички хора - неизраснали, незрели, хлапашки, заседнали някъде, към момента опитващи се да споделят „ не “, да имат някакво възприятие за независимост.

Не споделям, че не би трябвало да се учите да казвате „ не “. Казвам да се научите да казвате „ не “, когато е времето да се споделя „ не “, само че да не се вкопчвате в него. Лека-полека ще видите, че има една по-висша независимост, която идва с „ да “, една по-висша естетика.

Избрано от: „ За зрелостта “, Ошо, изд. „ Гуторанов и наследник “, 2002 година
Картина: On the Boulevard, 1903, by Kazimir Malevich; chinaoilpaintinggallery