Омръзна ми да чета за това, как трябва да живея,

...
Омръзна ми да чета за това, как трябва да живея,
Коментари Харесай

Стига с това вечно щастие

Омръзна ми да чета за това, по какъв начин би трябвало да пребивавам, по какъв начин да имам единствено позитивни мисли, заран да се храня със слънчева сила, да се усмихвам на неприятното време , да споделям „ Добър ден, по какъв начин сте? “ на киселата продавачка, която ме убива с взор, за това, че влизам да оставя 2 лв. в магазина ѝ.

То на приказки е доста елементарно, нали?

И те тез книжки са постоянно едни шарени, занимателни, с радостни корици, примамващи, казвайки нещо от рода на- „ Купи ме, прочети ме и животът ти ще бъде песничка “.

 жена усмивка благополучие Unsplash

Да, но купуваш, четеш и.... нещо никаква песничка не следва.

По едно време доста бях залитнала по това – да се насилям да съм положителна и щастлива, ей така, на макар .

Събуждам се. Навън минус 20, сняг, поледица, час и половина пътешестване до работа.

Висене като пране по спирки...

Но! Не, не не...

Никакви отрицателни мисли, усмихваме се, пускаме си радостни мелодии в слушалките , четем стихове и търсим хубавото в мига.

 благополучие независимост Pixels

Абе какъв момент, какво хубаво... На работа, всички свъсени. Сиво някак си. Влизам със размах: „ Здравейте, сътрудници, положително утро, какъв прекрасен зимен ден . “ Тишина. Ама единствено привидна. На разум несъмнено ме попържват хубавичко.

Нищо, те сами себе си тровят с тази отрицателна сила. Аз ще ида да си натопя пакет зелен чай , в гореща вода и ще съм си доста щастлива и усмихната.

Нищо, че обичам кафе, доста кафе. Зеленият чай е по-полезен , споделят в шарените книжки.

Обаче, не става по този начин. Даже е тъкмо противоположното. Колкото повече си внушаваш да си спокоен, благополучен и ухилен, толкоз повече не си . Защото, когато нещото не ти идва от вътрешната страна, то просто няма по какъв начин да се получи същински. А не е ли същинско, защо ти е?

 благополучие Unsplash

По-добре си бъди ядосан, когато си ядосан, плачи, в случай че ти се плаче, смей се, в случай че ти се смее , само че по този начин от сърце и душа, същински, а не, тъй като видиш ли, по този начин би трябвало да се държим в обществото . Да не натоварваме хората с проблемите си, да не ни мислят за отрицателни персони, тъй като ще почнат да странят от нас, с цел да не им развалим тяхното видимо благополучие. Ама, чакай малко.

Ако съм тъжна, за какво да не бъда тъжна? Те хората, които държат на мен, ще усетят, че не съм нещо в кондиция и зад подправеното ми „ положително утро “ и приказките за хубавото зимно утро, тъй като доста добре знаят, че не претърпявам и зимата и утрото ѝ. Защо би трябвало да неистина, че ми е доста гот, когато не ми е.

Ако се отдадеш с цялостна мощ на това, което ти е на душата, то си взима своето и предостатъчно си отива, вместо да го подтискаш с подправени позитивизми, да го тикаш в ъгъла на мозъка си, където то ще събира, събира яд и най-после ще кипне и ще стане ужасно.

Няма нищо неприятно в това, да не сме непрекъснато захилени, в мир със себе си , намиращи хубостта в калта по тротоара и чешещото се в спирката бездомно куче. Както е извънредно жалко да мрънкаме нон стоп , че има тиня и кучета по спирките и е някакво тотално непоносимо всичко. Защото цветовете не са единствено черни и бели. Има жълто, зелено, синьо, розово... Всякакво.

И е най-прекрасно да бъдем същински. Ето, през днешния ден ще съм жълта. Защото към този момент е лято и ми мирише на морава с цветя и жужащи бръмбари . Днес нищо не ме нервира, ще си изсърбам кафето и ще седна да отметна малко работа, без ненужно аху-иху или мрънкане.

То животът е доста простичко нещо, когато го възприемаме в действителните му цветове, без да се напъваме да го вършим прекомерно бял или черен.

Автор: Антония Андреева
Източник: edna.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР