Омразата сее смърт, атакуващите Конституционния съд /КС/ мислят за келепир,

Омразата сее гибел, атакуващите Конституционния съд /КС/ мислят за кяр, разяснява пред Бгнес конституционният арбитър и някогашен министър председател на страната Филип Димитров. Относно решението по проблема с поданството на Кирил Петков той отбелязва, че е неприлично да се приказва за политически напън. „ И предходните решения по такива проблеми са същите. По-тъжното е, че тези, които хулят Конституционен съд очевидно си показват поданството единствено като форма на кяр – какво да вземеш от съответната страна. За почтения човек поданството основава и морални отговорности. Би било безчестно един български министър, който е да речем и полски жител, да не се преценява с ползите и на Полша, а в избрани моменти те могат съществено да се разграничават от българските “, акцентира Филип Димитров. Той е безапелационен, че моралният дълг не се анулира с махване на ръка. „ Затова и за брака, и за поданството, и в други сходни случаи, се изисква присъединяване и на другата страна. Не е въпросът, че българската страна се съобразявала с непознат акт. Почтеният жител урежда своите връзки с страната, на която също дължи преданост. Затова виковете за изменение на Конституцията демонстрират липса на сензитивност към тази форма на честност “, акцентира Димитров. За последствията от решението на Конституционен съд по проблема „ Петков “ юристът напомня, че у нас има разделяне на управляващите. „ На този стадий не е работа на Конституционен съд да изследва кой какво е знаел. Що се отнася до валидността или нищожността на актовете на министъра, по тях ще се произнасят съдът в административни и търговски каузи “, разяснява Филип Димитров. За него са по-страшни последствията за нашето общество от неуважението към институциите, което следим сега. „ Ние ги виждаме в несъответстващото отношение към пандемията. Злобата ражда съмнение, недоверието – съмнение, съмнението – предпочитание да се живее на инат “, счита някогашният министър председател. По мотив вероятното обединяване на българското общество към една концепция той отбелязва, че нямаме потребност от подправена изразителност. „ Трябва първо да признаем всекиму положителното, което е сторил. Да признаем на себе си, че сме извървели дълъг път и сме постигнали доста, а не сме пропаднали, провалени и тем сходни. Едва тогава може да се работи и каквото не е наред да се оправя. Иначе злобата ражда не просто опълчване, а и – както е в тази ситуация с пандемията – и гибел “, показва някогашният министър председател. По думите му на всички места промените се вършат мъчно, само че българският принос е, че у нас не гледаме на недъзите като на изключение, а ги разгласяваме за  предписание. „ Ако има корупция, то всичко е корупция, затова ние сме най-корумпирани, за нищо не ставаме. Убеждаваме света, че за нищо не ставаме и крещим: „ Давайте да почваме изначало “. Най-гласовитите, обаче, концепция си нямат от кое място да стартират, вършат нещо сякаш впечатляващо и след това се оказва, че не то ни трябвало. Слава Богу, страните са жилаво нещо и претърпяват сходни ентусиазми “, акцентира Филип Димитров. Тъй като тази година се навършват 30 години от сформирането на първото демократично държавно управление, на което е министър-председател, някогашният министър председател вижда като най-голямото достижение на неговия кабинет това, че е обърнал посоката на развиване на България. „ Направихме допустимо да се мисли за нея като бъдеща западна страна. И тя стана такава. Разбира се, с помощта на това, което направиха и тези след нас. На някому е съдено да сложи началото “, смирено регистрира Филип Димитров.