Майката на Даная: Целта ми е нито едно дете да не губи живота си заради лекарска безотговорност
Омерзително и мъчително е да чета за следващ път погрешни изказвания и нелепи пояснения от лекари за гибелта на детето ми. В отвореното писмо от екипи на клиники в УМБАЛСМ „ Н.И. Пирогов “ има оправдания и обвинявания, няма лекарска честност и елементарна човешка сензитивност. Това декларира в писмо Ани Стоянова, майка на Даная Кулева.
От писмото до медиите, изпратено през днешния ден, на 10.01.2024 година, още един път излиза наяве, че или подписалите не са били способени да вземат животоспасяващи решения за Даная, защото не са се срещнали с хематологичния статус на щерка ми, или се пробват посредством нападателна самоотбрана да понижат публичния напън за изясняване на случая, споделя майката на Даная.
Невярно е изказванието, че главното хематологично заболяване на Даная е било Дефицит на фактор VII. Това НИКОГА не е бил главно заболяване на Даная. Основното ѝ хематологично заболяване беше имунна тромбоцитопенична пурпура. То беше интензивно лекувано и овладяно до постъпването й в „ Пирогов “. Дефицитът на фактор VII е бил второстепенен – в резултат на кръвозагуба, а рисковете от неговото съществуване се компенсират със заместващата терапия NovoSeven, която в Пирогов настояват, че е била приложена на щерка ми. Тази заместваща терапия се дава на хора с проблеми в кръвосъсирването точно с цел да се избегнат рисковете от кръвозагуба по време или след хирургически интервенции.
Взех персонално от ИСУЛ медикамента NovoSeven заради неналичието му в Пирогов. Странно е от Пирогов да не престават да отхвърлят този факт, защото е елементарно доказуем.
След слагането на медикамента и поради животозастрашаващия риск от хематома в главата на детето ми, всички клинични интернационалните стандарти биха предложили незабавна оперативна интервенция. Важно е да се подсети, че кръвните индикатори на Даная бяха най-малко ДВА ПЪТИ над сериозното равнище, под което оперативната интервенция е противопоказна. Това беше доказано от лекуващия Даная детски хематолог в ИСУЛ, чието мнение беше, че НЯМА хематологични противопоказания за незабавна интервенция. Нека напомня, че три дни по-късно екипът на „ Пирогов “ въпреки всичко пристъпи към оперативна интервенция, макар неналичието на усъвършенстване в кръвните индикатори на Даная. Те настояват, че са чакали. Какво са чакали? Дали са чакали усъвършенстване, или са чакали връщането на неврохихург от почивка? Или престанаха да чакат, тъй като пуснах пост в обществените мрежи и им се обади министърът на опазването на здравето?
Друг значим въпрос: в случай че в Пирогов не са могли да преценяват кой риск е по-голям – от деяние или безучастие, за какво този риск не е можело да бъде преценен след консултация с детския хематолог на Даная, който познава историята на лекуването на нейното главно заболяване? Лекарят беше в цялостна подготвеност да окаже неотложно подпомагане и е един от най-хубавите детски хематолози в България. В същото време единственият хематолог, с който разполага Пирогов, е началникът на Лаборатория по трансфузионна хематология Евгения Шурлиева. При отсъствието на детски хематолог в Пирогов, какво е попречило на болничното заведение да повика на място по длъжностен ред лекуващият хематолог на Даная от ИСУЛ?
И не, не е правилно, че Пирогов е обезпечил всички нужни експерти за щерка ми. Повечето от изброените „ консултиращи “ експерти лекари в по този начин наречения от одита „ мултидисциплинарен екип “, не са участвали на място и не са преглеждали физически Даная. Според медицинските протоколи консултациите по телефона могат ли да заместят физически обзор при оценка на риска и взимане на решения при животозастрашаващо положение? Защото, както знаем, даже при обикновени сополи такава консултация не е задоволителна и се изисква физически обзор.
Друг значим въпрос е дали още при първото посещаване в незабавния център на Пирогов не е трябвало да бъде изработен скенер на Даная и/или да бъде оставена под наблюдаване, откакто още тогава съм съобщила за главното нейно заболяване, на което в този момент лекарите приписват нейната гибел. Ако е било толкоз рисково това заболяване и те са били известени за него, не е ли тяхно обвързване да вземат ограничения да го овладеят и да я слагат под наблюдаване? Или специализантът, който е гледал Даная, не е бил задоволително способен, с цел да направи такава преценка? Тогава кой носи отговорност за професионално неподготвения доктор и за възможните му неточности?
Хвърлянето в общественото пространство на високопарни думи и внушения, подписани с професионални трофеи и с логото на най-голямата незабавна болница в България, не може да има друга цел с изключение на отбрана на репутацията. Но не оказва помощ да се намерят честните отговори на всички значими въпроси, които слагам. Не оказва помощ и да бъде изработен справедлив разбор на забележимите пропуски и нередности в организацията на болничното заведение. За да бъдат по-малко умрелите деца при случаи като нашия - на предотвратима гибел.
Обвинението към мен, майката на Даная, че диря „ реализиране на персонални цели “, намирам за бездънен цинизъм. Личната цел на всеки родител е детето му да бъде живо и крепко и да има бъдеще! Няма по-висока цел.
Даная загуби живота си и бъдещето си. Вече няма цели пред нея. А пред мен задачата е нито едно дете да не губи живота си поради лекарска безнаказаност. В тази покруса има потребност от примирение и смирение. От поука от грешките. Не от „ нахлуване като форма на защита “. Не от политическа декларативност в писмата от лекари, които в миналото са положили Хипократова клетва.
Да, идеята е детското опазване на здравето. Но с лекарите, в чиито ръце умря Даная, очевидно я разбираме друго, написа още в писмото. /БГНЕС
От писмото до медиите, изпратено през днешния ден, на 10.01.2024 година, още един път излиза наяве, че или подписалите не са били способени да вземат животоспасяващи решения за Даная, защото не са се срещнали с хематологичния статус на щерка ми, или се пробват посредством нападателна самоотбрана да понижат публичния напън за изясняване на случая, споделя майката на Даная.
Невярно е изказванието, че главното хематологично заболяване на Даная е било Дефицит на фактор VII. Това НИКОГА не е бил главно заболяване на Даная. Основното ѝ хематологично заболяване беше имунна тромбоцитопенична пурпура. То беше интензивно лекувано и овладяно до постъпването й в „ Пирогов “. Дефицитът на фактор VII е бил второстепенен – в резултат на кръвозагуба, а рисковете от неговото съществуване се компенсират със заместващата терапия NovoSeven, която в Пирогов настояват, че е била приложена на щерка ми. Тази заместваща терапия се дава на хора с проблеми в кръвосъсирването точно с цел да се избегнат рисковете от кръвозагуба по време или след хирургически интервенции.
Взех персонално от ИСУЛ медикамента NovoSeven заради неналичието му в Пирогов. Странно е от Пирогов да не престават да отхвърлят този факт, защото е елементарно доказуем.
След слагането на медикамента и поради животозастрашаващия риск от хематома в главата на детето ми, всички клинични интернационалните стандарти биха предложили незабавна оперативна интервенция. Важно е да се подсети, че кръвните индикатори на Даная бяха най-малко ДВА ПЪТИ над сериозното равнище, под което оперативната интервенция е противопоказна. Това беше доказано от лекуващия Даная детски хематолог в ИСУЛ, чието мнение беше, че НЯМА хематологични противопоказания за незабавна интервенция. Нека напомня, че три дни по-късно екипът на „ Пирогов “ въпреки всичко пристъпи към оперативна интервенция, макар неналичието на усъвършенстване в кръвните индикатори на Даная. Те настояват, че са чакали. Какво са чакали? Дали са чакали усъвършенстване, или са чакали връщането на неврохихург от почивка? Или престанаха да чакат, тъй като пуснах пост в обществените мрежи и им се обади министърът на опазването на здравето?
Друг значим въпрос: в случай че в Пирогов не са могли да преценяват кой риск е по-голям – от деяние или безучастие, за какво този риск не е можело да бъде преценен след консултация с детския хематолог на Даная, който познава историята на лекуването на нейното главно заболяване? Лекарят беше в цялостна подготвеност да окаже неотложно подпомагане и е един от най-хубавите детски хематолози в България. В същото време единственият хематолог, с който разполага Пирогов, е началникът на Лаборатория по трансфузионна хематология Евгения Шурлиева. При отсъствието на детски хематолог в Пирогов, какво е попречило на болничното заведение да повика на място по длъжностен ред лекуващият хематолог на Даная от ИСУЛ?
И не, не е правилно, че Пирогов е обезпечил всички нужни експерти за щерка ми. Повечето от изброените „ консултиращи “ експерти лекари в по този начин наречения от одита „ мултидисциплинарен екип “, не са участвали на място и не са преглеждали физически Даная. Според медицинските протоколи консултациите по телефона могат ли да заместят физически обзор при оценка на риска и взимане на решения при животозастрашаващо положение? Защото, както знаем, даже при обикновени сополи такава консултация не е задоволителна и се изисква физически обзор.
Друг значим въпрос е дали още при първото посещаване в незабавния център на Пирогов не е трябвало да бъде изработен скенер на Даная и/или да бъде оставена под наблюдаване, откакто още тогава съм съобщила за главното нейно заболяване, на което в този момент лекарите приписват нейната гибел. Ако е било толкоз рисково това заболяване и те са били известени за него, не е ли тяхно обвързване да вземат ограничения да го овладеят и да я слагат под наблюдаване? Или специализантът, който е гледал Даная, не е бил задоволително способен, с цел да направи такава преценка? Тогава кой носи отговорност за професионално неподготвения доктор и за възможните му неточности?
Хвърлянето в общественото пространство на високопарни думи и внушения, подписани с професионални трофеи и с логото на най-голямата незабавна болница в България, не може да има друга цел с изключение на отбрана на репутацията. Но не оказва помощ да се намерят честните отговори на всички значими въпроси, които слагам. Не оказва помощ и да бъде изработен справедлив разбор на забележимите пропуски и нередности в организацията на болничното заведение. За да бъдат по-малко умрелите деца при случаи като нашия - на предотвратима гибел.
Обвинението към мен, майката на Даная, че диря „ реализиране на персонални цели “, намирам за бездънен цинизъм. Личната цел на всеки родител е детето му да бъде живо и крепко и да има бъдеще! Няма по-висока цел.
Даная загуби живота си и бъдещето си. Вече няма цели пред нея. А пред мен задачата е нито едно дете да не губи живота си поради лекарска безнаказаност. В тази покруса има потребност от примирение и смирение. От поука от грешките. Не от „ нахлуване като форма на защита “. Не от политическа декларативност в писмата от лекари, които в миналото са положили Хипократова клетва.
Да, идеята е детското опазване на здравето. Но с лекарите, в чиито ръце умря Даная, очевидно я разбираме друго, написа още в писмото. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ