Омбудсманският пост през последните години се превърна в изключително примамлив

Омбудсманският пост през последните години се трансформира в извънредно привлекателен трамплин към реализиране на разнообразни цели. Такъв да вземем за пример беше казусът с Мая Манолова. Макар политическата й ангажираност да продължава десетилетия, същински известна и разпознаваема стана, откакто зае позицията на публичен бранител. Именно от нея Манолова започва в борбата за кметския пост на столицата, а по-късно се изстреля в Народното събрание със лична партия. Всичко това се случи с помощта на редица популистки ходове от нейна страна.

Манолова е третият поред народен омбудсман. Предшественикът й Константин Пенчев за разлика от нея беше по-скоро прагматик. Неведнъж той е сравнявал ролята си с тази на президента, тъй като и двамата са сплотяващи фигури. `И аз нямам огромни пълномощия, само че имам право да давам рекомендации, да ходатайствам, да сподавям споровете “, споделяше Пенчев.

Първият омбудсман на България беше Гиньо Ганев, за който най-хубавото определение би било балансьорът. Именно поради умеенето му да балансира в комплицирани обстановки той беше почитан от разнообразни управници. Ганев оцеля при три разнообразни режима - при цар Борис III, по времето на социализма и в демократичните времена. Настоящият публичен медиатор Диана Ковачева сякаш остава по-незабележима.