Омбудсманът иска връзването и изолацията на психичноболните да става при ясни правила
Омбудсманът Диана Ковачева изпрати мнение до ръководителя на Временната комисия за отбрана правата на психичноболните пациенти Деница Сачева , в което предлага да се разпореди правене на медицински протокол , с явен логаритъм за използване на насилствените ограничения „ имобилизация “ (връзване, фиксиране) и „ изолираност “.
Проф. Ковачева упорства здравното министерство да преразгледа Наредба № 1 от 28 юни 2005 година за реда за използване на ограничения за краткотрайно физическо ограничение при пациенти с открити психологични разстройства, която опонира на Конвенцията срещу изтезанията и други форми на грубо, нечовешко или унизително третиране или наказване към Организация на обединените нации и Европейската спогодба за попречване на изтезанията и нечовешкото или унизително третиране или наказване към Съвета на Европа.
Тя предлага в протокола към наредбата да се разпише какъв брой постоянно могат да бъдат изолирани и имобилизирани пациентите за интервал от 24 часа, в това число съответните учредения , при които се ползват тези ограничения, както и типа на средствата за имобилизиране. Също по този начин публичният бранител упорства да се отбелязва – кои и какъв брой чиновници, могат да вземат участие в използването на ограниченията, както и типът на прилаганата медикаментозната терапия. Подчертава, че в стаите за изолираност и имобилизация е належащо да се инсталира система за видеонаблюдение, със записване, а записите се съхраняват в период минимум от три месеца.
Диана Ковачева е безапелационна, че е нечовешко и унизително отношение или третиране един пациент да бъде връзван в продължение на часове през един и същи ден и изолиран, напомня случая от 2 октомври м.г. в ДПБ-Ловеч, при който почина пациент .
„ В Наредбата не е написано откакто е назначена една мярка имобилизация (връзване) за 2 часа, това значи ли, че 5 минути откакто е изтекла мярката пациентът още веднъж може да бъде вързан безграничен брой пъти. Така също, когато човек е бил изолиран за 6 часа, не е написано какъв брой пъти може да се продължи тази мярка за по още 6 часа. На процедура, човек може да бъде изолиран всеки ден в продължение на 15 дни съвсем без спиране на мярката “ , акцентира проф. Ковачева.
Освен това омбудсманът предлага основаването на единна осведомителна система , в която наложително да се вписва в действително време всяка „ имобилизация “ и „ изолираност “ от всички психиатрични стационари в страната. А въпросната система да свързва всички психиатрични стационари с Министерството на здравеопазването, което всеки месец да дава обществено данни, за прилаганите насилствени ограничения в психиатрични стационари в страната.
Друго предложение на Диана Ковачева е в състава на Комисията за контрол по използването на ограниченията за краткотрайно физическо ограничение да стане наложително включването на лице с юридическо обучение и представител на филантропична неправителствена организация и те да имат опция за осъществяване на непрекъснати инспекции във връзка с дейностите за краткотрайно физическо ограничение, когато и да е на денонощието.
По данни на здравното министерство до 1 октомври 2023 година общият брой на настанените на наложително лекуване в психиатричните лечебни заведения (държавни психиатрични лечебни заведения и центрове за психологично здраве) са 300 души, а на наложително лекуване – 1827 души.
За 2022 година на наложително лекуване са били 449 пациенти , а на наложително лекуване – 2606, което значи, че за 2022 година 3055 пациенти са били наказани на лекуване и не могат непринудено да изоставен лечебните заведения.
Общият брой на записаните имобилизации до 1 октомври 2023 година е 1873, като за 2022 година е бил 2464.
Изводът е, че броят на пациентите, наказани на лекуване е огромен, като те не могат непринудено да изоставен лечебните заведения и това още повече задължава страната прецизно да следи за спазването на правата им.
Друго значимо предложение на омбудсмана е в Закона за здравето, в глава V „ Психично здраве “ да се планува органите на прокуратурата да упражняват регулярен контрол върху всички лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ в страната. Както и на лицата, умряли в лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, наложително да се прави патологоанатомична аутопсия, като бъде включен и химико-токсикологичен разбор.
По статистика до 1 октомври 2023 година общият брой на осъществените патологоанатомични аутопсии за определяне на аргументите за гибел са четири. За 2022 година те са общо шест, за 2021 година – осем.
„ Искам да отбележа, че най-младият пациент, умрял през 2021 година в Държавна психиатрична болница гр. Севлиево, е на 22 години. От предоставения ми Анализ на аргументите за гибелта от Министерство на здравеопазването е маркирано, че главната диагноза при гибел е остра сърдечно-съдова непълнота “, показва проф. Ковачева.
