Киното - моя любов!
ОЛГА МАРКОВА е лекар по кинознание, учител и създател на 10 книги, отдадени на културата и по-специално – на Седмото изкуство. Удостоена е с влиятелни интернационалните награди, има Почетен диплом от ХХI София филм фест за нейния ексклузивен принос за филмовата рецензия и кинообразованието в България. Преди броени дни излезе най-новата ѝ книга " Майсторите и Голямото кино " (изд. " Изток-Запад " ).
– Предлагам да стартираме изявлението със заглавието на най-новата ви книга, госпожо Маркова. Кога създателят става Майстор и кое кино е Голямо съгласно вас?
– Когато както с гения, по този начин и с проблематиката, която преглежда, създателят се оказва връстник на всички времена. Тогава другите го признават за Майстор и неговото кино посочват Голямо. Така се основават кумири. Всяко потомство има свои кумири, които му оказват помощ да порасне. Затова от изключителна значимост за духовността на човечеството е изборът на кумирите... А в малкия екран боравят с понятия като излъчвания и формати.
– В този следващ ваш алманах представяте размишления и портрети на част от най-знаковите звезди на актуалния кино хоризонт. Малцина имат шанса да се допрян до тях и в този смисъл " Майсторите и Голямото кино " е скъпа енциклопедия, която дава опция на елементарните хора да надникнат оттатък това, което се вижда на екрана. Как си представяте обаче читателите на тази книга, кой ще изиска на първо време да я има в библиотеката си?
– Много се надявам и този самобитен сборник, съдържащ над 70 креативен портрети-интервюта с най-видни режисьори и артисти на актуалното кино, да се окаже книга за необятната публика, както се случи с обособените издания на тази трилогия. За малко време те бяха продадени в книжарниците на страната, т.е. към този момент са библиографска необичайност. Вероятно повода за това се крие в жаждата на нашите съвременници да поддържат връзка с креативен персони, които са потвърдили пред тях своите благоприятни условия, и то на известен език, без кокетиране със специфична, неразбираема терминология. От друга страна, все по-редки са опциите за срещи с персони от подобен сан, както и за тяхната действителна оценка, която изисква предварителна подготовка и знание, реализирани с обща просвета и притежаване на няколко непознати езика. На мен ми бе нужен четвърт век, с цел да се добера до тези характерности и да проникна както в креативната им лаборатория, по този начин и в персоналните им желания, разбори и разочарования; в техните прогнози за бъдещето.
– Какво се крие зад звездния искра на известни артисти и режисьори? Обикновени хора ли са и те или въпреки всичко геният им ги издига на недостижими височини и като човеци?
– Зад този външен искра надничат елементарни, само че надарени с гений и твърдоглавие персони, които в точния момент осъзнават за какво и къде са родени, т.е. своята еднаквост и задача. Това ги отличава от останалите хора. Но те не парадират с него. В преобладаващата си част са черноработници, плебеи на специалността. Подобно на тогавашните българи, тези създатели имат вяра, че гибелта не е край, а естествено продължение на живота.
– Със сигурност лимитираното време на диалозите ви с именитите кино създатели не е разрешило да ги попитате всичко, което желаете. Какъв въпрос и на кого от тях бихте желали да зададете през днешния ден?
– Времето на диалозите с такива персони постоянно е прекомерно лимитирано и незадоволително. Щеш, не щеш, би трябвало да се съобразяваш, в случай че искаш да те почитат. За наслада, с някои от тях като Тео Ангелопулос, Вим Вендерс, Зануси, Никита Михалков, Николай Бурляев, Горан Паскалевич, Джейн Фонда, Катрин Деньов, Клаудия Кардинале, животът ми разреши да се срещна доста пъти. Така че в годините успявах да им задавам спомагателни въпроси, които ме вълнуваха по отношение на най-новите им творби. С множеството от тях бих желала още веднъж да беседвам, изключително по най-болезнени въпроси, свързани с геноцида на пандемията и с цялостното преразпределение на света и на капиталите в него. Къде ще бъде изтласкано Изкуството – в периферията на историята или в тоалетната, защото то е духовно, а не финансово оръжие. А без нематериалност няма цивилизация, няма бъдеще. Неотдавна нашият режисьор Крикор Азарян твърдеше: " Сега е време на известните нищожества. " Докъде ще ни доведат тези псевдоличности, които всяка вечер парадират по малкия екран по въпросите на политиката, социото и културата?
– Може би сте единствената българка, пред която Джон Малкович е паднал на коляно. Ласкае ли ви този факт и кое е най-ценното за вас от срещата с този артист?
– Това беше самобитна форма за опрощение, откакто три пъти ми отхвърли среща, защото очевидно изпитваше смут от мненията на жълтата преса. Именно с него бих желала да беседвам още веднъж за връзката и взаимоотношението сред киното, театъра и литературата. Той е неповторим ерудит по тези въпроси. А и големият му опит разрешава умерено да се движи на границата сред изкуствата, по която малко на брой биха се осмелили да вървят.
Всяка среща с изключителния създател и оратор Никита Михалков също буди у мен предпочитание за последваща. Тази пролет в Екатеринбург в голяма зала гледах премиерата му като режисьор на постановката " 12 ". За съвсем кино време (от 2 часа и 40 минути) той раздруса залата, подлагайки на преоценка главните морални полезности и понятия. Публиката възторжено го приветства на крайник дълго след спектакъла...
– Какви филми обича да гледа през днешния ден публиката? Различни ли са феновете у нас и в чужбина?
– Убедена съм, че публиката не е хомогенно разбиране както у нас, по този начин и в чужбина. Винаги е имало и ще има творби за най-широка публика, а също и за фестивална, които се гледат от квалифициран " хайлайф ". В това няма нищо неприятно. Така се възпитават хората и се развива Седмото изкуство. По принцип, телевизионните серии притеглят по-широк кръг фенове и са по-популярни. Но с цел да оценяваш и да съдиш творби на Голямото кино, изискват се подготовка и вглъбеност. Не можеш да ядеш пуканки или да цъкаш с мобилния си телефон и да хвърляш взор към екрана. Навремето Фелини изяви безпокойство, че съзнанието на по-голяма част от младата публика, за жалост, е клипово. Това се удостоверява, и то в по-висока степен, и през днешния ден.
– Често сте част от журито на разнообразни влиятелни интернационалните кинофестивали. Защо съгласно вас хората не постоянно са съгласни с филмите, отличени от журито, а в множеството случаи публиката има свои любимци?
– Отговорът на този въпрос произтича от предходния. Ще прибавя единствено, че все по-често се прокрадват и конюнктурни съображения, които не вършат чест на експерти.
– Какво е мнението ви за холивудските продукции?
– Те също са прекомерно разнообразни. До ден сегашен се удивлявам от " Казабланка " на Стивън Фриърс и от гениалните кинотворби на Боб Фос: мисля, че " Ах, този джаз " е неосъществим (неслучайно той продължава да владее Бродуей) и постоянно го демонстрирам на моите студенти. Но в случай че сравните трактовката на войната във Виетнам във " Военно-полева болница " (1970) на Робърт Олтман с " Лов на елени " на Майкъл Чимино, ще видите разликата в политическите понятия на техните създатели. За да разберете истината в нея, би трябвало да познавате историческите събития, от които тя произтича. Във втория филм са разменени функциите на жертви и палачи. Така че и Холивуд не е хомогенно разбиране... За жал, все по-често се разочароваме от премиите на Филмовата академия, които са резултат не от справедливи художествени достолепия, а от нелепи конюнктурно-политически условия.
– Безвъзвратно ли осиротя международното кино, откакто си отидоха създатели като Антониони, Бергман, Сергей Бондарчук, Василий Шукшин?... Възможно ли е новите, съвременни режисьори да повторят техния триумф?
– Мисля, че международното кино вечно осиротя. Гении не се раждат постоянно, изключително в наши дни, когато робуваме на техниката и на роботиката. Зад тях постоянно ще стои Човекът с неговото сърце, с неговите усеща, чувства и усещания. Убедена съм, че новите, съвременни режисьори не са в положение да доближат техните достижения заради ограничеността на духовния им капацитет и обществен мироглед.
– През 80-те Фелини произнася фразата: " Моят фен към този момент умря! " Чий фен съгласно вас към момента е жив?
– Да, фенът на Фелини в действителност умря. С него си отиде и неповторимото усещане на взискателния по-интелигентен фен. То отстъпи място на по-всеядната, макдоналдска (по израза на Никита Михалков) аудитория, която към този момент не се интересува от отговорите на най-важни екзистенциални въпроси. Тя се лута обезверена и разочарована от политическите безумия и от персоналния образец на управниците.
– Британският кино режисьор и сценарист Питър Грийнауей счита, че поради появяването на многото телевизионни канали киното ще замре. Мислите ли, че в действителност съществува заплаха Седмото изкуство да остане в историята?
– Отдавна се опровергаха възгледите на екстремиста Грийнауей. Фактът, че до ден сегашен се основават ярки творби на Седмото изкуство, потвърждава виталността на Голямото кино. Докато съществуват надарени търсачи на Истината, ще съществува и Киноправдата.
– Познавате и цените съветското кино. Лично за мен, в по-голямата си част, това са филми, които постоянно оставят нещо скъпо в душата на фена. На какво съгласно вас се дължи това чувство за нематериалност, за извисяване, само че и за горест, и за окончателно изгубеното време?...
– Значимото съветско кино се корени в историята на неповторимата съветска просвета и литература. Няма интелигент в света, който да не се прекланя пред творчеството на Пушкин, Гогол, Толстой, Достоевски, Чехов... Изключителен по рода си народен капитал – непресъхващ извор на морални и естетически полезности. Естествено е киното да се въодушевява от него.
– Има ли късмет и българските филми, актьори и режисьори да застанат със самочувствие до световноизвестните продукции и имена?
– Живеем в прекомерно комплицирано време, в което стойностите се прекатурват с главата надолу. Необходима е доста солидна ценностна система, с цел да не дерайлираш и да не се поддадеш на хаоса, който ни залива отвред. Немалко български филми и създатели умерено могат да застанат до световноизвестни продукции като да вземем за пример неповторимото анимационно философско и художествено достижение " Сляпата Вайша " на Теодор Ушев и Георги Господинов, който доближи финалния кръг на Оскарите. В последния миг му дръпнаха килимчето под краката заради необективност и недоумение, изказвайки желание пред едно благо еднопланово американско произведение. Това е и чиста политическа платформа.
– Какво съгласно вас липсва на днешния фен?
– На този въпрос към този момент отговорих. Накратко – липсват му обща просвета, ползи и самообладание. А значимото изкуство изисква напрежение и вглъбеност, а не плъзгане по повърхността, по елементарно наличното...
– Вие сте лекар по кинознание, разкривате тънкостите на Седмото изкуство като учител, канена сте на доста фестивали, познавате персонално безчет известни кино създатели... Но какво не знаят хората за индивида и дамата Олга Маркова, а бихте разкрили в това изявление най-малко частично?
– Не съм потайна персона, само че не обичам душевния стриптийз. Вярвам в другарството и в това, което реализира сама. Винаги ревизирам моите понятия, оценки и съждения в погледите на тези, които почитам. Имам огромна уязвимост към интелигентните и търсещи студенти и съм подготвена с цената на всичко да им оказвам помощ, даже откакто завършат обучение. В тях виждам и моята младост, и бъдещето.
Снимки персонален списък
Незабравима среща с Вим Вендерс
Олга Маркова е посрещана извънредно задушевно на безчет влиятелни интернационалните кинофестивали
– Предлагам да стартираме изявлението със заглавието на най-новата ви книга, госпожо Маркова. Кога създателят става Майстор и кое кино е Голямо съгласно вас?
– Когато както с гения, по този начин и с проблематиката, която преглежда, създателят се оказва връстник на всички времена. Тогава другите го признават за Майстор и неговото кино посочват Голямо. Така се основават кумири. Всяко потомство има свои кумири, които му оказват помощ да порасне. Затова от изключителна значимост за духовността на човечеството е изборът на кумирите... А в малкия екран боравят с понятия като излъчвания и формати.
– В този следващ ваш алманах представяте размишления и портрети на част от най-знаковите звезди на актуалния кино хоризонт. Малцина имат шанса да се допрян до тях и в този смисъл " Майсторите и Голямото кино " е скъпа енциклопедия, която дава опция на елементарните хора да надникнат оттатък това, което се вижда на екрана. Как си представяте обаче читателите на тази книга, кой ще изиска на първо време да я има в библиотеката си?
– Много се надявам и този самобитен сборник, съдържащ над 70 креативен портрети-интервюта с най-видни режисьори и артисти на актуалното кино, да се окаже книга за необятната публика, както се случи с обособените издания на тази трилогия. За малко време те бяха продадени в книжарниците на страната, т.е. към този момент са библиографска необичайност. Вероятно повода за това се крие в жаждата на нашите съвременници да поддържат връзка с креативен персони, които са потвърдили пред тях своите благоприятни условия, и то на известен език, без кокетиране със специфична, неразбираема терминология. От друга страна, все по-редки са опциите за срещи с персони от подобен сан, както и за тяхната действителна оценка, която изисква предварителна подготовка и знание, реализирани с обща просвета и притежаване на няколко непознати езика. На мен ми бе нужен четвърт век, с цел да се добера до тези характерности и да проникна както в креативната им лаборатория, по този начин и в персоналните им желания, разбори и разочарования; в техните прогнози за бъдещето.
– Какво се крие зад звездния искра на известни артисти и режисьори? Обикновени хора ли са и те или въпреки всичко геният им ги издига на недостижими височини и като човеци?
– Зад този външен искра надничат елементарни, само че надарени с гений и твърдоглавие персони, които в точния момент осъзнават за какво и къде са родени, т.е. своята еднаквост и задача. Това ги отличава от останалите хора. Но те не парадират с него. В преобладаващата си част са черноработници, плебеи на специалността. Подобно на тогавашните българи, тези създатели имат вяра, че гибелта не е край, а естествено продължение на живота.
– Със сигурност лимитираното време на диалозите ви с именитите кино създатели не е разрешило да ги попитате всичко, което желаете. Какъв въпрос и на кого от тях бихте желали да зададете през днешния ден?
– Времето на диалозите с такива персони постоянно е прекомерно лимитирано и незадоволително. Щеш, не щеш, би трябвало да се съобразяваш, в случай че искаш да те почитат. За наслада, с някои от тях като Тео Ангелопулос, Вим Вендерс, Зануси, Никита Михалков, Николай Бурляев, Горан Паскалевич, Джейн Фонда, Катрин Деньов, Клаудия Кардинале, животът ми разреши да се срещна доста пъти. Така че в годините успявах да им задавам спомагателни въпроси, които ме вълнуваха по отношение на най-новите им творби. С множеството от тях бих желала още веднъж да беседвам, изключително по най-болезнени въпроси, свързани с геноцида на пандемията и с цялостното преразпределение на света и на капиталите в него. Къде ще бъде изтласкано Изкуството – в периферията на историята или в тоалетната, защото то е духовно, а не финансово оръжие. А без нематериалност няма цивилизация, няма бъдеще. Неотдавна нашият режисьор Крикор Азарян твърдеше: " Сега е време на известните нищожества. " Докъде ще ни доведат тези псевдоличности, които всяка вечер парадират по малкия екран по въпросите на политиката, социото и културата?
– Може би сте единствената българка, пред която Джон Малкович е паднал на коляно. Ласкае ли ви този факт и кое е най-ценното за вас от срещата с този артист?
– Това беше самобитна форма за опрощение, откакто три пъти ми отхвърли среща, защото очевидно изпитваше смут от мненията на жълтата преса. Именно с него бих желала да беседвам още веднъж за връзката и взаимоотношението сред киното, театъра и литературата. Той е неповторим ерудит по тези въпроси. А и големият му опит разрешава умерено да се движи на границата сред изкуствата, по която малко на брой биха се осмелили да вървят.
Всяка среща с изключителния създател и оратор Никита Михалков също буди у мен предпочитание за последваща. Тази пролет в Екатеринбург в голяма зала гледах премиерата му като режисьор на постановката " 12 ". За съвсем кино време (от 2 часа и 40 минути) той раздруса залата, подлагайки на преоценка главните морални полезности и понятия. Публиката възторжено го приветства на крайник дълго след спектакъла...
– Какви филми обича да гледа през днешния ден публиката? Различни ли са феновете у нас и в чужбина?
– Убедена съм, че публиката не е хомогенно разбиране както у нас, по този начин и в чужбина. Винаги е имало и ще има творби за най-широка публика, а също и за фестивална, които се гледат от квалифициран " хайлайф ". В това няма нищо неприятно. Така се възпитават хората и се развива Седмото изкуство. По принцип, телевизионните серии притеглят по-широк кръг фенове и са по-популярни. Но с цел да оценяваш и да съдиш творби на Голямото кино, изискват се подготовка и вглъбеност. Не можеш да ядеш пуканки или да цъкаш с мобилния си телефон и да хвърляш взор към екрана. Навремето Фелини изяви безпокойство, че съзнанието на по-голяма част от младата публика, за жалост, е клипово. Това се удостоверява, и то в по-висока степен, и през днешния ден.
– Често сте част от журито на разнообразни влиятелни интернационалните кинофестивали. Защо съгласно вас хората не постоянно са съгласни с филмите, отличени от журито, а в множеството случаи публиката има свои любимци?
– Отговорът на този въпрос произтича от предходния. Ще прибавя единствено, че все по-често се прокрадват и конюнктурни съображения, които не вършат чест на експерти.
– Какво е мнението ви за холивудските продукции?
– Те също са прекомерно разнообразни. До ден сегашен се удивлявам от " Казабланка " на Стивън Фриърс и от гениалните кинотворби на Боб Фос: мисля, че " Ах, този джаз " е неосъществим (неслучайно той продължава да владее Бродуей) и постоянно го демонстрирам на моите студенти. Но в случай че сравните трактовката на войната във Виетнам във " Военно-полева болница " (1970) на Робърт Олтман с " Лов на елени " на Майкъл Чимино, ще видите разликата в политическите понятия на техните създатели. За да разберете истината в нея, би трябвало да познавате историческите събития, от които тя произтича. Във втория филм са разменени функциите на жертви и палачи. Така че и Холивуд не е хомогенно разбиране... За жал, все по-често се разочароваме от премиите на Филмовата академия, които са резултат не от справедливи художествени достолепия, а от нелепи конюнктурно-политически условия.
– Безвъзвратно ли осиротя международното кино, откакто си отидоха създатели като Антониони, Бергман, Сергей Бондарчук, Василий Шукшин?... Възможно ли е новите, съвременни режисьори да повторят техния триумф?
– Мисля, че международното кино вечно осиротя. Гении не се раждат постоянно, изключително в наши дни, когато робуваме на техниката и на роботиката. Зад тях постоянно ще стои Човекът с неговото сърце, с неговите усеща, чувства и усещания. Убедена съм, че новите, съвременни режисьори не са в положение да доближат техните достижения заради ограничеността на духовния им капацитет и обществен мироглед.
– През 80-те Фелини произнася фразата: " Моят фен към този момент умря! " Чий фен съгласно вас към момента е жив?
– Да, фенът на Фелини в действителност умря. С него си отиде и неповторимото усещане на взискателния по-интелигентен фен. То отстъпи място на по-всеядната, макдоналдска (по израза на Никита Михалков) аудитория, която към този момент не се интересува от отговорите на най-важни екзистенциални въпроси. Тя се лута обезверена и разочарована от политическите безумия и от персоналния образец на управниците.
– Британският кино режисьор и сценарист Питър Грийнауей счита, че поради появяването на многото телевизионни канали киното ще замре. Мислите ли, че в действителност съществува заплаха Седмото изкуство да остане в историята?
– Отдавна се опровергаха възгледите на екстремиста Грийнауей. Фактът, че до ден сегашен се основават ярки творби на Седмото изкуство, потвърждава виталността на Голямото кино. Докато съществуват надарени търсачи на Истината, ще съществува и Киноправдата.
– Познавате и цените съветското кино. Лично за мен, в по-голямата си част, това са филми, които постоянно оставят нещо скъпо в душата на фена. На какво съгласно вас се дължи това чувство за нематериалност, за извисяване, само че и за горест, и за окончателно изгубеното време?...
– Значимото съветско кино се корени в историята на неповторимата съветска просвета и литература. Няма интелигент в света, който да не се прекланя пред творчеството на Пушкин, Гогол, Толстой, Достоевски, Чехов... Изключителен по рода си народен капитал – непресъхващ извор на морални и естетически полезности. Естествено е киното да се въодушевява от него.
– Има ли късмет и българските филми, актьори и режисьори да застанат със самочувствие до световноизвестните продукции и имена?
– Живеем в прекомерно комплицирано време, в което стойностите се прекатурват с главата надолу. Необходима е доста солидна ценностна система, с цел да не дерайлираш и да не се поддадеш на хаоса, който ни залива отвред. Немалко български филми и създатели умерено могат да застанат до световноизвестни продукции като да вземем за пример неповторимото анимационно философско и художествено достижение " Сляпата Вайша " на Теодор Ушев и Георги Господинов, който доближи финалния кръг на Оскарите. В последния миг му дръпнаха килимчето под краката заради необективност и недоумение, изказвайки желание пред едно благо еднопланово американско произведение. Това е и чиста политическа платформа.
– Какво съгласно вас липсва на днешния фен?
– На този въпрос към този момент отговорих. Накратко – липсват му обща просвета, ползи и самообладание. А значимото изкуство изисква напрежение и вглъбеност, а не плъзгане по повърхността, по елементарно наличното...
– Вие сте лекар по кинознание, разкривате тънкостите на Седмото изкуство като учител, канена сте на доста фестивали, познавате персонално безчет известни кино създатели... Но какво не знаят хората за индивида и дамата Олга Маркова, а бихте разкрили в това изявление най-малко частично?
– Не съм потайна персона, само че не обичам душевния стриптийз. Вярвам в другарството и в това, което реализира сама. Винаги ревизирам моите понятия, оценки и съждения в погледите на тези, които почитам. Имам огромна уязвимост към интелигентните и търсещи студенти и съм подготвена с цената на всичко да им оказвам помощ, даже откакто завършат обучение. В тях виждам и моята младост, и бъдещето.
Снимки персонален списък
Незабравима среща с Вим Вендерс
Олга Маркова е посрещана извънредно задушевно на безчет влиятелни интернационалните кинофестивали
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ