Олга МАРКОВА, доктор на кинознаниетоКакто обикновено, подготвяйки се за деня,

Докога ще преброяваме дивите зайци

Олга МАРКОВА ,
лекар на кинознанието

Както нормално, подготвяйки се за деня, чувам новините по Радио 1. Денят е 31 юли т.г. Още първата новина ме стъписва: "От 21 август 2018 година към този момент са изчерпани всички запаси, с които човечеството може да съществува ". И в този момент какво? Започваме да живеем на заем, който ще изплащат идните генерации. Ето по какъв начин се зареждаш с "бодро ", "позитивно " въодушевление, с цел да посрещнеш утрото. Вече слушам зад тила си грижовни слова на дълголетни оптимисти: "За да ти спори работата, зареждай се с положителна сила ". А ти, кой знае за какво, не можеш да се заредиш...
Цяла година - напрежение, битка с битието, заболявания. Най-после се опитваш да напуснеш родната столица, разпъната на кръст от поправки, с цел да се съвземеш за седмица. Но идващият стрес те дебне: след повсеместен обзор на колата в реномирания "Максгаз сервиз ", където естествено е заплатена нужната сума, внезапно (едва ли ненадейно за майсторите!), изскача газов кабел и пътуването към морето се заменя от пътешестване из всички сервизи в "Горубляне ". Следва цикъл от нелепи препоръки и присмехулни погледи, проследяващи багажа в колата. Започва следващото национално "преброяване на дивите зайци ", управлявано от познатите на всички ни "майстори " с по две леви ръце, само че с прозорливост, оценяваща на мига твоята кредитоспособност... Все отново - да следваме общия силует, заобикаляйки нелепите детайлности.
Достатъчна за деня бе новината за изчерпаните запаси, която естествено не напуща съзнанието ти. Десетилетия наред прозорливи мозъци предупреждаваха, че сме на крачка от Края. Кой да ги чуе! Нашите уши са затлачени от истеричния звук, съпровождащ повсеместните поправки и обърканото до парадокс придвижване в течение на непрекъснато просрочени периоди за осъществяване на каквито и да било действия в в миналото зелената ни, красива, към момента обичана столица. Как да не страдаме за нея? Не й стига преселването на цялата провинция тук, отпред с ръководещите, следвани от безконечен низ коли, само че и безумната упоритост през днешния ден и в този момент да се ремонтира едновременно целият град. Това се вика размах! След Втората международна война разрушеният до основи Берлин се възвръща по райони. Но българските управници са новатори: работят "еn gros ". Интересно за какво толкоз необмислено бързат, откакто завършиха парламентарната си активност и потеглиха из реномирани курорти у нас и в чужбина. Вече очевидно им омръзнаха живописните покрайнини на София: задачите Бояна, Симеоново, Драгалевци, покрити с големи крепости, оградени с 10-метрови дувари, охранителни съоръжения и огледала и междузамъкови калдъръми. Няма даже туристически пътища към Витоша... няма я към този момент и самата планина...
Ясно: още не е пристигнало време за избори. Така че отдихът им е подобаващ. А човекоматериалът е отвън обсега на тяхното внимание. В тези жеги не смеем и да мечтаем за плажа "Мария Луиза " в Борисовата градина, където постоянно пребивавахме още в детството си - той пустее повече от 10 години. Явно не му е пристигнало времето. Трескавата интензивност визира емблематични улици и кръстовища в самия център, които пресичаме непрекъснато. Опитайте се да ги пресечете и ще се уверите във вниманието към столичани и посетители в дълго чаканото лято.
Ще попитате: кой има изгода от тази интензивност! Като публицист с половинвековна процедура, пробвах се да направя социологическо изследване за самата себе си на тематика: какво мислят за КПД на финалния "рунд ". Преобладаващият отговор беше: "Догодина - нови поправки на същите места, със същите "майстори ", сходно на това, което се случи с Парка на НДК през последните няколко години. След тях софиянци иронично го назовават "Плочника ". Няма ги към този момент живописните, разноцветни през есента диви кестени - на тяхното място са "окошарени " дребосъци, без корони и клони, които красят пейзажа и пречистват въздуха. Затова пък погледът ни не се стопира от нищо, когато съзерцаваме от бул. "Витоша " улица "Фр. Нансен ". Пълна бистрота! Де да беше по този начин и в политическите борби! Вижте с какво са сменени и прелестните декоративни шубраци, ограждащи преди ремонта постройката на НДК. Онези, които нахлуха от провинцията, нямат памет за всичко това и им е елементарно да ни назовават "черногледи " или "недоволници ". Още повече, че на огромна част от тях доволството им е осребрено. Нали знаете какви са санкциите в скандинавските страни за отрязване на едно дърво? А при нас то се оказва доходна специалност! В кривото огледало всичко наподобява иначе. След по този начин назованите "ремонти " постоянно се търсят, благодарение на медиите, колосални "изчезнали " финансови средства, а с тях - и унищожените "бели дробове " на софиянци. Ще напомня и обичаните ми стройни, величествени тополи по бул. "Христо Ботев ", край които е минал целият ми живот, сменени от нискостъблени липи, последвали премахването на дивите кестени по булевардите "Патриарх Евтимий " и "Скобелев "... Докога ли? Докато и те попречат някому да строи банка, МОЛ или хипермаркет. И все - за "благото " на народа, на гласоподавателите. Блазя на народа ни, който, видите ли, не прави оценка грижата за него. Вината му е, че не може да отъждестви понятията "усвояване " на средства с "присвояване ". А и не желае! Не е в положение да повярва нито на медийната промивка на мозъци, нито на безпардонните реклами по пътищата, нито на насърчителните билбордови надписи по автомагистралите: "Устойчив напредък " или "За по-уютен живот ". По-уютен от този, който живеем - здраве!
Чудя се по какъв начин към този момент тук могат да порастват здрави деца; по какъв начин да пресичат ежедневно улиците освен това налудничаво съревнование на автокомплексари, насочили черната си упоритост в антихуманно направление. Все по-често четем "загрижени " публикации за стремглавия спад на раждаемостта у нас. Този проблем за обезлюдяване на нацията ни не тревожи властимащите, които съществуват през днешния ден и в този момент, само че не и в името на бъдещето. А всяко безсмислие си отмъщава. Вече не са малко джамиите в родината ни, само че и от техните минарета се съзира измяната към българската нация. Не е надалеч моментът, когато на Орлов мост ще посрещаме щъркелите, които носят децата на внуците ни.
Международно изследване сочи австрийската столица Виена като най-хубав град за живеене през 2018 година София се подрежда едвам на 116-о място измежду общо 140 града. Това ли заслужава столицата с единствената планина в центъра на града в цяла Европа?!