(Old Women at Arles, 1888, by Paul Gauguin) ♥ Превърнете

(Old Women at Arles, 1888, by Paul Gauguin)

♥ Превърнете „ остаряване ” в „ по-дълъг живот ”

„ Аз съм прелестен и мощен във всяка възраст. “

Независимо на каква възраст сме, всички ще остареем. Но в същото време ще можем да направляваме метода, по който ще остареем. 

Какво ни състарява ли? Някои убеждения за стареенето като това, че би трябвало безусловно да сме заболели, когато сме възрастни. Увереността в заболяването. Неприязънта към тялото. Схващането, че не ни остава доста време. Гневът и омразата. Горчивината. Срамът и виновността. Страхът. Предразсъдъците. Вярата в личната ни безпогрешност. Осъдителността. Обременеността. Предаването на контрола на другите. Всички тези убеждения ни състаряват в допълнение.

Какви са вашите персонални убеждения във връзка с остаряването? Когато гледате немощните и болните, допускате ли, че вие също ще станете такива? Свързвате ли бедността с остаряването и смятате ли, че това чака и вас? Когато забелязвате какъв брой самотни са множеството остарели хора, мислите ли, че ще се озовете в същото състояние?

Обаче нищо не постанова да одобряваме тези отрицателни схващания. Можем да променим всичко това. Не са постанова да продължаваме по този метод. В положение сме да си върнем силата.

Да се чувстваш витален и деятелен е доста по-важно от една-две бръчки на лицето (или даже повече), само че въпреки всичко сме съгласни, че в случай че не сме млади и красиви, няма да бъдем одобрявани. Защо сме възприели това разбиране? Къде сме изгубили любовта си и съчувствието към себе си и един към различен? Превърнали сме живота в личното си тяло в неловко преживяване. Всеки ден се оглеждаме за нещо, което не ни е наред и се тревожим за всяка една гънка. Това единствено ни кара да се усещаме още по-зле и води до повече бръчки. Това не е обич към себе си. Това е себе злоба и способства само за неналичието ни на самоуважение.

На какво учите децата си за остаряването? Какъв образец им давате? Дали виждат един динамичен, любящ човек, всекидневно наслаждаващ се на живота и с взор към бъдещето? Или сте злобен, уплашен човек, ужасяващ от идните години на напреднала възраст и очакващ заболявания и самотност? Нашите деца се учат от нас! Както и внуците ни. Какви години на напреднала възраст бихме желали те да с показват и да основат?

До напълно скоро човешкият живот е бил с доста къса дълготрайност – в началото едвам доникъде на юношеската възраст, след това до 20 години, по-късно до 30, до 40 години. Дори при започване на ХХ век за възрастен се приема 50-годишният човек. През 1900 година упованията за живота били 47 години. Сега одобряваме 80 години за естествена дълготрайност. Защо да не създадем квантов скок на съзнанието до ново равнище и да приемем дълголетност от 120 до 150 години?!

Това напълно не е непостижимо. Виждам, че по-голямата дълготрайност на живота става естествена и естествена за множеството от нас през последните едно-две генерации. 45 се смяташе за междинна възраст, само че това повече няма да е годно. Според мен 75 години се трансформира в новата междинна възраст (а аз в този момент съм на 84). В течение на генерации сме разрешили цифрите, посочващи какъв брой години сме били на планетата, да ни споделят по какъв начин да се усещаме и по какъв начин да се държим. Както се случва и в други аспекти на живота, това, което приемем в мозъка си и в което повярваме по отношение на остаряването, то става истина за нас. Е, време е да променим убежденията си за стареенето! Когато погледна в близост и видя безпомощни, заболели, уплашени възрастни хора, си споделям: „ Това не би трябвало да е по този начин. ” Много от нас към този момент знаят, че с смяна в мисленето можем да променим и живота си.

Сигурна съм, че можем да променим убежденията си във връзка с остаряването и да създадем процеса на стареене позитивно, жизнерадостно и здравословно прекарване. Можем да променим системата си от убеждения. Но с цел да го създадем, ние „ достойните възрастни ”, би трябвало да се освободим от манталитета на жертви. Докато виждаме себе си като безпомощни, безсилни персони, и до момента в който подвластен от страната да „ уреди ” нещата за нас, ние в никакъв случай няма да напреднем като обществена група. Ако обаче се обединим и стигнем до съзидателни решения за късните години в нашия живот, тогава придобиваме действителна мощ и можем да променим нацията си и света към по-добро.

Време е възрастните хора да си вземат назад силата от медицинските и фармацевтичните компании. Те са притиснати от високотехнологичната медицина, която е твърда скъпа, а и унищожава здравето ни. Време е за всички нас (и изключително възрастните) да се научим да направляваме личното си здраве. Нужно е да учим за връзката ум-тяло – да знаем, че което вършим, споделяме и мислим, то способства или за болест, или за цветущо здраве. >

~ Упражнение

Вашите убеждения за остаряването

Отговорете на следните въпроси допустимо най-точно:

Как остаряват родителите ви? (Или по какъв начин са остарели, в случай че към този момент са си отишли от този свят?) Колко остарели се чувствате? Какво вършиме, с цел да помагате на обществото / страната / планетата? Как създавате обич в живота си? Кои са вашите позитивни образци в живота? На какво учите децата си във връзка с остаряването? Какво предприемате през днешния ден, подготвяйки се за изпълнени със здраве, благополучие и жизнеспособност късни години? Какво чувствате и по какъв начин се отнасяте в този момент към възрастните хора? Как си представяте живота си на 60, 75, 85 години? Как бихте желали да се отнасят с вас, когато остареете? Как бихте желали да си отидете от този свят?

Сега се върнете и въображаемо превърнете всеки отрицателен отговор в позитивно одобрение. Вижте късните си години като ваши скъпоценни години.

В края на дъгата има гърне със злато. Знаем, че съкровищата са там. Късните години на живота са години на най-големите ни благосъстояния. Трябва да се научим по какъв начин да ги превърнем в най-хубавите години от живота си. Научаваме тези секрети по-късно в живота си и те би трябвало да бъдат споделени с идните генерации. Зная, че това, което назовавам „ подмладяване ” е постижимо, просто би трябвало да открием по какъв начин.

Ето някои от тайните на подмладяването съгласно мене:

Премахнете думата „ остарял ” от речника си. Превърнете „ остаряване ” в „ по-дълъг живот ”. Поддържайте живо желанието си да възприемате нови хрумвания. Направете квантов скок в мисленето си. Променете общоприетите убеждения. Отхвърлете манипулирането. Променете това, което се счита за „ обикновено ”. Трансформирайте заболяването в цветущо здраве. Грижете се добре за тялото си. Освободете се от ограничаващи убеждения. Пожелайте мисленето ни да се приспособява. Прегръщайте нови хрумвания. Приемете истината за себе си. Служете безкористно на обществото.

Ние желаеме да създадем умишлен блян за късните ни години като за най-отплащащите се години в живота ни. Потребно е да знаем, че нашето бъдеще е постоянно ярко, без значение от възрастта ни. Можем да реализираме това единствено в случай че променим мисленето си. Време е да отхвърлим внушаващите боязън облици на старостта. Време е да създадем квантов скок в мисленето си. Необходимо е да премахнем думата „ остарял ” от речника си и да се превърнем в страна, където възрастните са към момента млади – и където упованията за живота не са ограничаващи числа. Искаме да възприемаме късните години като нашите богати години.

~ Утвърждения за остаряване

Негативните изказвания от началото на тази глава са повторени по-долу, като е добавено съответстващото одобрение. Направете тези утвърждения част от всекидневието си. Казвайте си ги постоянно в колата, на работа, пред огледалото или всякога, когато почувствате, че отрицателните ви мисли се завръщат. 

Страхувам се от остаряването. Освобождавам се от всички страхове, свързани с остаряването.

Страхувам се, че ще стана сбърчен и пълен. Умът и тялото ми са прелестни.

Не желая да свърша в дом за остарели хора. Аз съм си самодостатъчен и съм мощен.

Да си остарял значи да си неприветлив и нежелателен. Аз обичам и съм обичан от всички в моя свят.

Да си остарял значи да си болен. Аз съм в цветущо здраве без значение от възрастта ми.

Никой не желае да бъде край остарял човек. Хората ме ценят на всяка възраст. Заобиколен съм от прелестни хора, през целия си живот. 

Избрано от: „ Животът те обича – прегърни го “, Луиз Хей, ИК „ Кибеа ”, 2015
Картина: Old Women at Arles, 1888, by Paul Gauguin; chinaoilpaintinggallery