Оксана Малая е една от така неречените Феноменът Маугли“ –

Оксана Малая е една от по този начин неречените „ Феноменът Маугли “ – деца, отгледани от животни отвън човешкото общество.Оксана е родена на 4 ноември 1983 година в село Новая Благовещенка, Херсонска област, Южна Украйна. Тя е крепко и обикновено развито дете, само че родители й Александър и Валентина са алкохолици и поради тяхната немарливост момичето живее пет години измежду кучета.Има няколко версии по какъв начин се е случило това. Най-разпространената гласи, че когато Оксана е на три години, родителите й се напиват и не помнят за детето, не я хранят и не обръщат внимание дали е у дома или някъде другаде. И защото по това време към този момент е студено, в търсене на топлота и храна, момичето отива да живее при дворното куче в колибата му. След това се пробщава към кучета охраняващи прилежаща плантация, а по-късно към глутница бездомни кучета.Местообитанието на кучешката глутница става нейният нов дом, а кучетата – нейното семейство. Смята се, че Оксана е живяла с кучета от три до осем години.Момичето бързо възприема животинските привички, стартира да тича на четири крайници, не приказва, а вие, лае и скимти. Нейното умствено и обществено развиване стопира и тя се счита за едно от кучетата. Яде без да употребява ръцете си и се пробва да се ближе като куче.



Местните поданици постоянно виждат мръсното и дрипаво момиче с кучетата в покрайнините на гората, само че по някаква причина едвам през 1991 година недоволствата им доближават до вярното място и служители на реда идват в региона.Когато се пробват да я заловен, с цел да я заведат в сиропиталище, Оксана ръмжи, лае и хапе, а кучетата се пробват да я защитят, като атакуват хората. Всички мислят, че детето е с умствена назадничавост.Момичето е хванато и отведено в Одеския пансион за деца с недостатъци в развиването. Там я изкъпват и незабавно виждат, че след къпането клати врата и главата си, като куче, което се отърсва от водата. Оксана единствено лае и вие и тогава излиза наяве доколко са развити нейните кучешки черти.


Животът й с кучетата трансформира нейното държание, физически и умствени благоприятни условия толкоз доста, че даже години след спасяването, когато е на 23 година, тя към момента крие разнообразни предмети като куче, пробвайки се да ги зарови в парцали или отпадък, от време на време върви на четири крайници, лае и избира компанията на кучетата пред хората.Четете още: Жена отива на работа, само че е погълната цяла от великански питонПодробностите за това по какъв начин чиновниците на сиропиталището са се пробвали да социализират Оксана са незнайни. В по-голямата си част информацията за това е нищожна и може да бъде открита единствено в някои излъчвания на английски и други документалисти, които отиват в Украйна, с цел да снимат видеоклипове за момичето-куче.


Британската детска психоложка Лин Фрай се среща с Оксана, като му е казано, че „ тя е сложна и постоянно се отклонява от естественото човешко държание “. Но обратно на предстоящото Фрай открива, че общото развиване и интелигентността на Оксана са изненадващо положителни за дете, което е живяло измежду кучета пет години.Тя открива, че Оксана може да рисува като дете на пет или шест години, схваща предлозите и може да се разпознае в огледало.Служителите на приюта изразходват доста сила, работейки с Оксана, и съумяват да я научат да върви на два крайници, да приказва и да яде храна с ръце.


Експертите споделят, че Оксана съумява да се научи да приказва, тъй като е имала някакво равнище на човешка връзка, преди да стартира да живее с кучетата. Те настояват, че „ в случай че е била в контакт с животни преди 1-годишна възраст, тя в никакъв случай нямаше да може да се научи да приказва “.Като младеж момичето се научава да чете и написа, само че по този начин и не се научава да събира цифри. До 23-годишна възраст Оксана съумява да потисне значително “кучешките си инстинкти “, само че нейната душeвност и разсъдък са трайно повредени. За външен човек, който не знае историята й, тя наподобява като умствено изостанал неработоспособен.


Тъй като историята на Оксана става известна по целия свят, доста хора отиват при нея, с цел да я интервюират. Канят я и в малкия екран. Когато публицист я пита дали си спомня детството и живота си с кучетата, Оксана споделя, че „ не помни детството си, само че си спомня по какъв начин си е играла с кучета “.Казва още, че си спомня първия подслон, в който е била настанена, откакто е взета от кучешката глутница. Близо до него живеели кучета и момичето ги галело, само че не били като някогашните й другари. Оксана не обича да я назовават ​​„ момичето-куче “ и желае хората да се отнасят с нея като с естествен човек.


В началото на 2000-те години роднините на Оксана – татко й, мащехата й, полусестра й и братята й, се свързват с нея и вземат участие в изявленията. Тя споделя, че ги харесва, само че не желае да живее с тях, могат да й звънят и да се срещат по-често. Сподели, че най-голямата й фантазия в живота е да откри биологичната си майка.


От 2001 година Оксана живее и работи в пансиона Барабой в Одеска област, където се грижи за крави и коне.Тя към момента избира животните пред хората …