Защо пада мониторингът?
Окончателното преустановяване на европейския мониторинг над България не е премия за обективния прогрес на страната, а политическа стъпка, подбудена от напълно други условия. Какви?
Книжен тигър - това беше мониторингът, който Еврокомисията осъществяваше над България и Румъния. И който през днешния ден Брюксел публично анулира. Като план този " Механизъм за съдействие и инспекция " (МСП), въведен през 2006 година, още преди приемането на двете страни в Европейски Съюз, звучеше доста свястно. Както се видя по-късно, двете крайдунавски съседки не бяха задоволително готови за еврочленството и не изпълняваха критериите в нужната степен - тъй че Брюксел се нуждаеше от спомагателен инструмент за надзор.
Какво реализира наблюдението?
И този инструмент известно време работеше добре. Ако се ограничим единствено до България, МСП доста оказа помощ да се избистрят основните цели на към момента неосъществената правосъдна промяна. Пак посредством частично и на него, в България незабелязано се смали един проблем, който Брюксел в самото начало смяташе за също толкоз значим, колкото и корупцията: проведената престъпност. Тук обаче незабавно би трябвало да се отвори една скоба и с настойчива паника да се упоменат както убийствата на Красимир Каменов-Къро и Алексей Петров, по този начин и забележимите разбърквания на пластовете в бандитския свят, които се случват тази година. (А какво стана с Пепи Еврото, прочее?) Така че България явно към момента не е се сбогувала с проведената престъпност.
Колкото до злощастната правосъдна промяна - и там нещата към момента буксуват. Защото да отстраниш един преситен с власт основен прокурор към момента (и изобщо) не значи, че си отстранил казуса. А казусът се корени в структурата и пълномощията на Висш съдебен съвет, в неналичието на задоволително " инспекции и салда " в цялата система, в публикуваната корупция, която образно лъсва в сюжети като още веднъж настоящите " Осем джуджета ". (А какво стана с Пепи Еврото, прочее?)
България не се е сбогувала точно и с корупцията - втория значим мотив за поддържането на МСП. И всевъзможни радостно-тържествени изявления в София във връзка анулацията на мониторинга звучат кухо на фона на тази всеобща и корозивна зараза, която към момента дърпа България към по-изостаналия свят и я отдалечава от Скандинавия и Западна Европа.
Да, министърката на външните работи Мария Габриел и министърът на правораздаването Атанас Славов имат цялостното право да са удовлетворени от повдигането на МСП. Но гордостта им от постигнатия прогрес е исполин на глинени крайници. Тяхното държавно управление може би в действителност се пробва да дръпне страната напред, да я трансформира в по-правова страна, в сравнение с до момента, да я приближи до развитите демокрации на запад и на север в Европа. Но до момента съвсем нищо такова не се случва. А решението на Брюксел, уви, е не толкоз премия за обективния прогрес на България (и Румъния), колкото политическа стъпка, подбудена от редица напълно други условия.
Защо пада мониторингът?
Ето и повърхностен лист на тези условия. Първо: откогато ръководещите най-много в Унгария, само че също и в Полша, започнаха с политически цели да подкопават върховенството на закона, Еврокомисията осъзна, че казусът не визира единствено Румъния и България. И че би трябвало да се сътвори общ и обединен механизъм за наблюдаване и надзор.
Второ: доколкото Нидерландия и Австрия отхвърлят да дадат зелена светлина за участието на България и Румъния в Шенгенското съглашение (и в двата случая не толкоз поради обективните си опасения, колкото поради вътрешнополитическите игрички в Хага и Виена), посредством повдигането на МСП Еврокомисията се пробва да увеличи доверието към София и Букурещ и да пречупи съпротивата на нидерландците и австрийците.
И трето и може би най-важно: настоящето държавно управление в София се употребява с доверие в Брюксел. Кабинетът Денков-Габриел организира поредна евроатлантическа политика, реагира солидарно с болшинството страни членки по такива основни въпроси като острото наказание на съветската нападателна война против Украйна, глобите против Русия, военните помощи за Украйна, освобождението от енергийните зависимости и така нататък За Брюксел е огромно утешение, че в тези доста напрегнати времена в София ръководи предвидимо и проевропейско държавно управление, на което постоянно може да се разчита. В епохата на хибридните войни, на подправените вести, на съветските шпионски и дезинформационни офанзиви, на растящата неустановеност, в това число в богатите европейски общества, една постоянна и праволинейна България много оказва помощ за единството на Европейски Съюз.
Е да - корупцията си остава. Зад кулисите си остават и дейци като Борисов и Пеевски, само че сега Брюксел евентуално е подготвен да си затвори очите…
Александър Андреев,
Книжен тигър - това беше мониторингът, който Еврокомисията осъществяваше над България и Румъния. И който през днешния ден Брюксел публично анулира. Като план този " Механизъм за съдействие и инспекция " (МСП), въведен през 2006 година, още преди приемането на двете страни в Европейски Съюз, звучеше доста свястно. Както се видя по-късно, двете крайдунавски съседки не бяха задоволително готови за еврочленството и не изпълняваха критериите в нужната степен - тъй че Брюксел се нуждаеше от спомагателен инструмент за надзор.
Какво реализира наблюдението?
И този инструмент известно време работеше добре. Ако се ограничим единствено до България, МСП доста оказа помощ да се избистрят основните цели на към момента неосъществената правосъдна промяна. Пак посредством частично и на него, в България незабелязано се смали един проблем, който Брюксел в самото начало смяташе за също толкоз значим, колкото и корупцията: проведената престъпност. Тук обаче незабавно би трябвало да се отвори една скоба и с настойчива паника да се упоменат както убийствата на Красимир Каменов-Къро и Алексей Петров, по този начин и забележимите разбърквания на пластовете в бандитския свят, които се случват тази година. (А какво стана с Пепи Еврото, прочее?) Така че България явно към момента не е се сбогувала с проведената престъпност.
Колкото до злощастната правосъдна промяна - и там нещата към момента буксуват. Защото да отстраниш един преситен с власт основен прокурор към момента (и изобщо) не значи, че си отстранил казуса. А казусът се корени в структурата и пълномощията на Висш съдебен съвет, в неналичието на задоволително " инспекции и салда " в цялата система, в публикуваната корупция, която образно лъсва в сюжети като още веднъж настоящите " Осем джуджета ". (А какво стана с Пепи Еврото, прочее?)
България не се е сбогувала точно и с корупцията - втория значим мотив за поддържането на МСП. И всевъзможни радостно-тържествени изявления в София във връзка анулацията на мониторинга звучат кухо на фона на тази всеобща и корозивна зараза, която към момента дърпа България към по-изостаналия свят и я отдалечава от Скандинавия и Западна Европа.
Да, министърката на външните работи Мария Габриел и министърът на правораздаването Атанас Славов имат цялостното право да са удовлетворени от повдигането на МСП. Но гордостта им от постигнатия прогрес е исполин на глинени крайници. Тяхното държавно управление може би в действителност се пробва да дръпне страната напред, да я трансформира в по-правова страна, в сравнение с до момента, да я приближи до развитите демокрации на запад и на север в Европа. Но до момента съвсем нищо такова не се случва. А решението на Брюксел, уви, е не толкоз премия за обективния прогрес на България (и Румъния), колкото политическа стъпка, подбудена от редица напълно други условия.
Защо пада мониторингът?
Ето и повърхностен лист на тези условия. Първо: откогато ръководещите най-много в Унгария, само че също и в Полша, започнаха с политически цели да подкопават върховенството на закона, Еврокомисията осъзна, че казусът не визира единствено Румъния и България. И че би трябвало да се сътвори общ и обединен механизъм за наблюдаване и надзор.
Второ: доколкото Нидерландия и Австрия отхвърлят да дадат зелена светлина за участието на България и Румъния в Шенгенското съглашение (и в двата случая не толкоз поради обективните си опасения, колкото поради вътрешнополитическите игрички в Хага и Виена), посредством повдигането на МСП Еврокомисията се пробва да увеличи доверието към София и Букурещ и да пречупи съпротивата на нидерландците и австрийците.
И трето и може би най-важно: настоящето държавно управление в София се употребява с доверие в Брюксел. Кабинетът Денков-Габриел организира поредна евроатлантическа политика, реагира солидарно с болшинството страни членки по такива основни въпроси като острото наказание на съветската нападателна война против Украйна, глобите против Русия, военните помощи за Украйна, освобождението от енергийните зависимости и така нататък За Брюксел е огромно утешение, че в тези доста напрегнати времена в София ръководи предвидимо и проевропейско държавно управление, на което постоянно може да се разчита. В епохата на хибридните войни, на подправените вести, на съветските шпионски и дезинформационни офанзиви, на растящата неустановеност, в това число в богатите европейски общества, една постоянна и праволинейна България много оказва помощ за единството на Европейски Съюз.
Е да - корупцията си остава. Зад кулисите си остават и дейци като Борисов и Пеевски, само че сега Брюксел евентуално е подготвен да си затвори очите…
Александър Андреев,
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ