Джефри Сакс пред ООН: С действията си срещу Венецуела САЩ тласкат света към беззаконие и война
Съветът за сигурност е изправен пред избор сред закона и войната: или ще отбрани Устава на Организация на обединените нации, или ще разреши на Съединените щати да наложат промяна на режим посредством мощ, наказания и военна опасност против Венецуела. В нуклеарната ера сходно оттегляне от интернационалното право значи срив на световния ред и връщане към политика на силата. Това съобщи икономистът Джефри Сакс в тирада пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, като акцентира, че възбраната за приложимост на мощ не е морална декларация, а основата, върху която се крепи интернационалната сигурност.
Г-н Президент, уважаеми членове на Съвета за сигурност,
Въпросът, който стои пред Съвета през днешния ден, не е характерът на държавното управление на Венецуела
Въпросът е дали която и да е държава-член има право, посредством мощ, насила или икономическо задушаване, да дефинира политическото бъдеще на Венецуела или да упражнява надзор върху нейните каузи. Този въпрос визира директно член 2, раздел 4 от Устава на Организацията на обединените народи, който не разрешава опасността или използването на мощ против териториалната целокупност или политическата самостоятелност на която и да е страна.
Съветът би трябвало да реши дали тази възбрана ще бъде отстоявана или изоставена. Изоставянето ѝ би имало последствия от най-тежък темперамент.
Позволете ми да предложа прочут подтекст.
От 1947 година насам външната политика на Съединените щати неведнъж е употребила мощ, секрети интервенции и политическа операция за реализиране на промяна на режими в други страни. Това е въпрос на деликатно документиран исторически запис. В книгата си «Covert Regime Change» («Секретна промяна на режима») политологът Линдзи О’Рурк документира 70 опита за интервенции по промяна на режими от страна на Съединени американски щати единствено в интервала сред 1947 и 1989 година.
Тези практики не завършиха с края на Студената война. От 1989 година насам съществени интервенции на Съединените щати по промяна на режими, подхванати без позволение от Съвета за сигурност, включват, с цел да изброя единствено случаите с най-големи последствия, Ирак (2003), Либия (2011), Сирия (от 2011 г.), Хондурас (2009), Украйна (2014) и Венецуела (от 2002 година насетне).
Използваните способи са добре открити и добре документирани. Те включват открита война, секрети разследващи интервенции, подстрекателство на вълнения, поддръжка за въоръжени групи, манипулиране на всеобщите и обществените медии, подкупване на военни и цивилни длъжностни лица, целенасочени убийства, интервенции под подправен байрак и икономическа война. Тези ограничения са противозаконни според Устава на Организация на обединените нации и нормално водят до продължаващо принуждение, смъртоносни спорове, политическа неустойчивост и дълбоки премеждия за цивилното население.
Скорошният опит на Съединените щати във връзка с Венецуела също е явен. През април 2002 година Съединени американски щати са знаели за подготвянето и са одобрили опита за прелом против държавното управление. През 2010-те години Съединените щати финансираха групи на гражданското общество, интензивно участващи в антиправителствени митинги. Когато държавното управление предприе репресивни ограничения против митингите, Съединени американски щати дадоха отговор с поредност от наказания.
През 2015 година президентът Барак Обама разгласи Венецуела за, изтъквам, „ необикновена и изключителна опасност за националната сигурност и външната политика на Съединените щати “. През 2017 година, на вечеря с водачи от Латинска Америка в границите на Общото заседание на Организация на обединените нации, президентът Тръмп намерено обсъждаше опцията Съединени американски щати да нахлуят във Венецуела за събаряне на държавното управление.
В интервала 2017–2020 година Съединените щати постановиха огромни наказания върху държавната петролна компания PDVSA. Производството на нефт спадна със 75% от 2016 до 2020 година, а действителният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията понижа с 62 %.
Общото заседание на Организация на обединените нации неведнъж и с голямо болшинство гласоподава срещу сходни едностранни насилствени ограничения. Съгласно интернационалното право единствено Съветът за сигурност има пълномощие да постанова такива ограничения. На 23 януари 2019 година Съединените щати едностранно признаха господин Хуан Гуайдо за краткотраен президент и няколко дни по-късно замразиха почти 7 милиарда $ венецуелски суверенни активи, държани в чужбина, и му предоставиха избрани пълномощия върху част от тези активи. Тези дейности са част от непрестанно изпитание на Съединени американски щати за промяна на режим, разпростряло се в продължение на повече от двайсет години.
През последната година Съединените щати са направили бомбардировъчни интервенции в седем страни, нито една от които не е била позволена от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и нито една от които не е била подхваната в границите на законна самозащита според Устава. Целевите страни включват Иран, Ирак, Нигерия, Сомалия, Сирия, Йемен и в този момент Венецуела.
През последния месец президентът Тръмп е отправил директни закани против шест държави-членки на Организация на обединените нации, в това число Колумбия, Дания, Иран, Мексико, Нигерия и, несъмнено, Венецуела.
От членовете на Съвета не се изисква да съдят Николас Мадуро. От тях не се изисква да правят оценка дали последната офанзива на Съединени американски щати и продължаващата морска карантина водят до независимост или до послушание. От членовете на Съвета се изисква да пазят интернационалното право и по-конкретно Устава на Организация на обединените нации.
Реалистичната школа в интернационалните връзки, дефинирана най-блестящо от Джон Миършаймър, тъкмо разказва положението на интернационална безредица като покруса на политиката на великите сили. Реализмът затова е изложение, а не решение за мир. Собственият му извод е, че анархията води до покруса.
След Първата международна война Обществото на народите беше основано, с цел да постави завършек на нещастието посредством използването на интернационалното право. И въпреки всичко водещите страни в света не съумяха да защитят интернационалното право през 30-те години, което докара до нова международна война.
Организацията на обединените народи породи от тази злополука като втория популярен опит на човечеството да сложи интернационалното право над интернационалната безредица. По думите на Устава, Организация на обединените нации беше основана, изтъквам, „ да избави бъдещите генерации от бедствието на войната, която два пъти през нашия живот е донесла неизказани премеждия на човечеството “.
Като се има поради, че се намираме в нуклеарната ера, неуспехът не може да бъде още един. Човечеството би починало. Няма да има трети късмет да извърши своите отговорности по Устава.
Съветът за сигурност следва неотложно да утвърди следните дейности.
Съединените щати следва неотложно да прекратят и да се въздържат от всички очевидни и неявни закани или приложимост на мощ против Венецуела.
Съединените щати следва да прекратят своята морска карантина и всички свързани с нея насилствени военни ограничения, подхванати без позволение от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Съединените щати следва неотложно да изтеглят своите военни сили от и по периметъра на Венецуела, в това число разследващи, военноморски, въздушни и други предно ситуирани активи, позиционирани с насилствена цел.
Венецуела следва да съблюдава Устава на Организация на обединените нации и правата на индивида, предпазени от Всеобщата декларация за правата на индивида.
Препоръчвам Генералният секретар неотложно да назначи специфичен делегат с мандат да ангажира съответните венецуелски и интернационалните заинтригувани страни и да рапортува назад на Съвета за сигурност в период от 14 дни с рекомендации, съответстващи на Устава. Съветът за сигурност следва да остане незабавно зает с този въпрос.
Всички държави-членки следва да се въздържат от едностранни закани, насилствени ограничения или въоръжени дейности, подхванати отвън пълномощията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
В умозаключение, господин Президент и уважаеми членове на Съвета, мирът и оцеляването на човечеството зависят от това дали
Уставът на Организацията на обединените народи ще остане жив инструмент на интернационалното право или ще бъде оставен да увехне до маловажност. Това е изборът, който стои пред този Съвет през днешния ден.
Благодаря ви доста.
Източник: " Гласове "
Превод: Екатерина Грънчарова
Г-н Президент, уважаеми членове на Съвета за сигурност,
Въпросът, който стои пред Съвета през днешния ден, не е характерът на държавното управление на Венецуела
Въпросът е дали която и да е държава-член има право, посредством мощ, насила или икономическо задушаване, да дефинира политическото бъдеще на Венецуела или да упражнява надзор върху нейните каузи. Този въпрос визира директно член 2, раздел 4 от Устава на Организацията на обединените народи, който не разрешава опасността или използването на мощ против териториалната целокупност или политическата самостоятелност на която и да е страна.
Съветът би трябвало да реши дали тази възбрана ще бъде отстоявана или изоставена. Изоставянето ѝ би имало последствия от най-тежък темперамент.
Позволете ми да предложа прочут подтекст.
От 1947 година насам външната политика на Съединените щати неведнъж е употребила мощ, секрети интервенции и политическа операция за реализиране на промяна на режими в други страни. Това е въпрос на деликатно документиран исторически запис. В книгата си «Covert Regime Change» («Секретна промяна на режима») политологът Линдзи О’Рурк документира 70 опита за интервенции по промяна на режими от страна на Съединени американски щати единствено в интервала сред 1947 и 1989 година.
Тези практики не завършиха с края на Студената война. От 1989 година насам съществени интервенции на Съединените щати по промяна на режими, подхванати без позволение от Съвета за сигурност, включват, с цел да изброя единствено случаите с най-големи последствия, Ирак (2003), Либия (2011), Сирия (от 2011 г.), Хондурас (2009), Украйна (2014) и Венецуела (от 2002 година насетне).
Използваните способи са добре открити и добре документирани. Те включват открита война, секрети разследващи интервенции, подстрекателство на вълнения, поддръжка за въоръжени групи, манипулиране на всеобщите и обществените медии, подкупване на военни и цивилни длъжностни лица, целенасочени убийства, интервенции под подправен байрак и икономическа война. Тези ограничения са противозаконни според Устава на Организация на обединените нации и нормално водят до продължаващо принуждение, смъртоносни спорове, политическа неустойчивост и дълбоки премеждия за цивилното население.
Скорошният опит на Съединените щати във връзка с Венецуела също е явен. През април 2002 година Съединени американски щати са знаели за подготвянето и са одобрили опита за прелом против държавното управление. През 2010-те години Съединените щати финансираха групи на гражданското общество, интензивно участващи в антиправителствени митинги. Когато държавното управление предприе репресивни ограничения против митингите, Съединени американски щати дадоха отговор с поредност от наказания.
През 2015 година президентът Барак Обама разгласи Венецуела за, изтъквам, „ необикновена и изключителна опасност за националната сигурност и външната политика на Съединените щати “. През 2017 година, на вечеря с водачи от Латинска Америка в границите на Общото заседание на Организация на обединените нации, президентът Тръмп намерено обсъждаше опцията Съединени американски щати да нахлуят във Венецуела за събаряне на държавното управление.
В интервала 2017–2020 година Съединените щати постановиха огромни наказания върху държавната петролна компания PDVSA. Производството на нефт спадна със 75% от 2016 до 2020 година, а действителният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията понижа с 62 %.
Общото заседание на Организация на обединените нации неведнъж и с голямо болшинство гласоподава срещу сходни едностранни насилствени ограничения. Съгласно интернационалното право единствено Съветът за сигурност има пълномощие да постанова такива ограничения. На 23 януари 2019 година Съединените щати едностранно признаха господин Хуан Гуайдо за краткотраен президент и няколко дни по-късно замразиха почти 7 милиарда $ венецуелски суверенни активи, държани в чужбина, и му предоставиха избрани пълномощия върху част от тези активи. Тези дейности са част от непрестанно изпитание на Съединени американски щати за промяна на режим, разпростряло се в продължение на повече от двайсет години.
През последната година Съединените щати са направили бомбардировъчни интервенции в седем страни, нито една от които не е била позволена от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и нито една от които не е била подхваната в границите на законна самозащита според Устава. Целевите страни включват Иран, Ирак, Нигерия, Сомалия, Сирия, Йемен и в този момент Венецуела.
През последния месец президентът Тръмп е отправил директни закани против шест държави-членки на Организация на обединените нации, в това число Колумбия, Дания, Иран, Мексико, Нигерия и, несъмнено, Венецуела.
От членовете на Съвета не се изисква да съдят Николас Мадуро. От тях не се изисква да правят оценка дали последната офанзива на Съединени американски щати и продължаващата морска карантина водят до независимост или до послушание. От членовете на Съвета се изисква да пазят интернационалното право и по-конкретно Устава на Организация на обединените нации.
Реалистичната школа в интернационалните връзки, дефинирана най-блестящо от Джон Миършаймър, тъкмо разказва положението на интернационална безредица като покруса на политиката на великите сили. Реализмът затова е изложение, а не решение за мир. Собственият му извод е, че анархията води до покруса.
След Първата международна война Обществото на народите беше основано, с цел да постави завършек на нещастието посредством използването на интернационалното право. И въпреки всичко водещите страни в света не съумяха да защитят интернационалното право през 30-те години, което докара до нова международна война.
Организацията на обединените народи породи от тази злополука като втория популярен опит на човечеството да сложи интернационалното право над интернационалната безредица. По думите на Устава, Организация на обединените нации беше основана, изтъквам, „ да избави бъдещите генерации от бедствието на войната, която два пъти през нашия живот е донесла неизказани премеждия на човечеството “.
Като се има поради, че се намираме в нуклеарната ера, неуспехът не може да бъде още един. Човечеството би починало. Няма да има трети късмет да извърши своите отговорности по Устава.
Съветът за сигурност следва неотложно да утвърди следните дейности.
Съединените щати следва неотложно да прекратят и да се въздържат от всички очевидни и неявни закани или приложимост на мощ против Венецуела.
Съединените щати следва да прекратят своята морска карантина и всички свързани с нея насилствени военни ограничения, подхванати без позволение от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Съединените щати следва неотложно да изтеглят своите военни сили от и по периметъра на Венецуела, в това число разследващи, военноморски, въздушни и други предно ситуирани активи, позиционирани с насилствена цел.
Венецуела следва да съблюдава Устава на Организация на обединените нации и правата на индивида, предпазени от Всеобщата декларация за правата на индивида.
Препоръчвам Генералният секретар неотложно да назначи специфичен делегат с мандат да ангажира съответните венецуелски и интернационалните заинтригувани страни и да рапортува назад на Съвета за сигурност в период от 14 дни с рекомендации, съответстващи на Устава. Съветът за сигурност следва да остане незабавно зает с този въпрос.
Всички държави-членки следва да се въздържат от едностранни закани, насилствени ограничения или въоръжени дейности, подхванати отвън пълномощията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
В умозаключение, господин Президент и уважаеми членове на Съвета, мирът и оцеляването на човечеството зависят от това дали
Уставът на Организацията на обединените народи ще остане жив инструмент на интернационалното право или ще бъде оставен да увехне до маловажност. Това е изборът, който стои пред този Съвет през днешния ден.
Благодаря ви доста.
Източник: " Гласове "
Превод: Екатерина Грънчарова
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ