Даниел Вълчев: Нито Денков, нито Габриел ще тропнат по масата, не дай си боже в чужбина
" Около тази ротация се основава някаква магична конюнктура. Говорене, което нагнетява упования, че нещо господ знае какво ще се случи. Ако тя се състои, нищо няма да се случи. Не мисля, че е значимо дали господин Николай Денков или госпожа Мария Габриел ще бъде министър-председател. Те са разнообразни хора, само че сходни като натюрел. Възпитани, интелигентни, само че не са хора, чийто характер би им разрешил да се опълчват на нещо, да тропнат по масата, когато е належащо, не дай си боже в чужбина. Представяте ли си госпожа Габриел да отиде в Европейски Съюз и да каже: " България не е съгласна "? Дето се споделя, за достойнството на пагона, понякога може да се каже, че и лейтенантът има някакво мнение. " Това сподели в ефира напроф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ, някогашен вицепремиер и министър на образованието, както и някогашен народен представител.
Случващото се към поста на външния министър проф. Вълчев дефинира като " несвоевременно и неуместно на няколко учредения " и го оприличи на кино лентата " Маневри на петия етаж ", като не изключи да е част от " позиционна игра ". Той позволи, че нещата са свързани с това, което ще стане външнополитически, тъй като " ставащото у нас е в някаква степен имитация на ставащото в света ". В сегашната изострена обстановка в света " има огромни разломи и не може да си напълно на никое място ", само че изборът да си в Европейски Съюз не значи, че би трябвало да харесваш всичко, което прави Европейска комисия, изрази мнение Даниел Вълчев.
" Това е една доста слаба Европейска комисия. Има друго потомство политици, което има други характерности. (…) Дори поляците намират сили да се опълчват на европейската политика за украинското зърно. Това какво приказва? Че тези по-дълбоки учредения нямат връзки все още. Като имаш някакви ползи, ставаш, отиваш, поставяш си ги на масата. Може да не успееш за ги защитиш, само че би трябвало да ги артикулираш, тъй като хората са те пратили не с цел да ръкопляскаш на Урсула, Круела и който е там, а с цел да може да защитаваш ползите на тия, които са те избрали. Нищо ужасно няма в това. "
Във всяко държавно управление има и кадърни министри, има и инцидентни хора, означи Вълчев. По думите му, няма държавно управление, което да не желае нищо да свърши, въпросът е дали му стигат ресурсите.
Според него парламентарната интензивност по тематиката " Нотариуса " идва и от " възприятието им за виновност ".
" Те убеждаваха българското общество месеци наред, че с конституционната смяна ще се промени правосъдната система към нещо по-добро. Изведнъж се оказва, че нещата, за които приказваме в правосъдната система, в действителност не са най-важните. И човек си задава въпроса – в случай че най-важните неща не са там, за какво трябваше такава социална сила да се изхарчи, за какво трябваше да се създадат тези промени, на инат на огромна част от юридическата общественост, а и отвън нея, и в последна сметка - какво тъкмо чакаме да се случи? "
" Българската правосъдна система, може би на инат на хората, които са огромни скептици, въпреки всичко еволюира. Българската правосъдна система се е пооправила, поизчистила. В никакъв случай не е в положението, в което беше преди 25-30 години ", разяснява Даниел Вълчев в предаването " Политически НЕкоректно ".
Големите проблеми в правосъдната система не са на конституционно ниво, счита проф. Вълчев. По мотив на конституционните промени той напомни и остарял анекдот – " Защо корабът на социализма не върви? Защото почти 95% от парата отива в свирката. "
" Конституцията не трябва да се преглежда като инструмент за политическо инженерство. Второ, хубаво е да имаме съзнанието, че конституционни промени не трябва да се вършат на инат. Трябва да търсим въпреки всичко едно минимум общо кратно, някакъв тип единодушие сред много огромна група хора. Не хора, които съставляват 25-30% от обществото, да постановат на останалите, макар че виждат доста ясно, че има някаква опозиция. На трето място, конституционни промени не трябва да се вършат на коляно. (…) Конституцията е нещо прекомерно огромно, с цел да можеш да си позволиш даже размисли на тематика – по какъв начин ще вършим промени в Конституцията, с цел да се задържим на власт. Не бива по този начин да се подхожда към Конституцията ", акцентира в коментара си проф. Даниел Вълчев.
Случващото се към поста на външния министър проф. Вълчев дефинира като " несвоевременно и неуместно на няколко учредения " и го оприличи на кино лентата " Маневри на петия етаж ", като не изключи да е част от " позиционна игра ". Той позволи, че нещата са свързани с това, което ще стане външнополитически, тъй като " ставащото у нас е в някаква степен имитация на ставащото в света ". В сегашната изострена обстановка в света " има огромни разломи и не може да си напълно на никое място ", само че изборът да си в Европейски Съюз не значи, че би трябвало да харесваш всичко, което прави Европейска комисия, изрази мнение Даниел Вълчев.
" Това е една доста слаба Европейска комисия. Има друго потомство политици, което има други характерности. (…) Дори поляците намират сили да се опълчват на европейската политика за украинското зърно. Това какво приказва? Че тези по-дълбоки учредения нямат връзки все още. Като имаш някакви ползи, ставаш, отиваш, поставяш си ги на масата. Може да не успееш за ги защитиш, само че би трябвало да ги артикулираш, тъй като хората са те пратили не с цел да ръкопляскаш на Урсула, Круела и който е там, а с цел да може да защитаваш ползите на тия, които са те избрали. Нищо ужасно няма в това. "
Във всяко държавно управление има и кадърни министри, има и инцидентни хора, означи Вълчев. По думите му, няма държавно управление, което да не желае нищо да свърши, въпросът е дали му стигат ресурсите.
Според него парламентарната интензивност по тематиката " Нотариуса " идва и от " възприятието им за виновност ".
" Те убеждаваха българското общество месеци наред, че с конституционната смяна ще се промени правосъдната система към нещо по-добро. Изведнъж се оказва, че нещата, за които приказваме в правосъдната система, в действителност не са най-важните. И човек си задава въпроса – в случай че най-важните неща не са там, за какво трябваше такава социална сила да се изхарчи, за какво трябваше да се създадат тези промени, на инат на огромна част от юридическата общественост, а и отвън нея, и в последна сметка - какво тъкмо чакаме да се случи? "
" Българската правосъдна система, може би на инат на хората, които са огромни скептици, въпреки всичко еволюира. Българската правосъдна система се е пооправила, поизчистила. В никакъв случай не е в положението, в което беше преди 25-30 години ", разяснява Даниел Вълчев в предаването " Политически НЕкоректно ".
Големите проблеми в правосъдната система не са на конституционно ниво, счита проф. Вълчев. По мотив на конституционните промени той напомни и остарял анекдот – " Защо корабът на социализма не върви? Защото почти 95% от парата отива в свирката. "
" Конституцията не трябва да се преглежда като инструмент за политическо инженерство. Второ, хубаво е да имаме съзнанието, че конституционни промени не трябва да се вършат на инат. Трябва да търсим въпреки всичко едно минимум общо кратно, някакъв тип единодушие сред много огромна група хора. Не хора, които съставляват 25-30% от обществото, да постановат на останалите, макар че виждат доста ясно, че има някаква опозиция. На трето място, конституционни промени не трябва да се вършат на коляно. (…) Конституцията е нещо прекомерно огромно, с цел да можеш да си позволиш даже размисли на тематика – по какъв начин ще вършим промени в Конституцията, с цел да се задържим на власт. Не бива по този начин да се подхожда към Конституцията ", акцентира в коментара си проф. Даниел Вълчев.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ